Здравейте, липсвах ли ви?
18 март 2016 г.
28 юни 2013 г.
MEGADETH – “Super Collider”
Тотална бъркотия и крачка назад за Мъстейн
Как преживява неизбежността на остаряването един човек, чийто житейски път е белязан от гигантското му его, а безпардонният му характер се е превърнал в странен вид харизма, захранваща легендарния статут на една от най-великите метъл банди в историята? Миналият наскоро 50-те Дейв Мъстейн навлиза с пълна сила в своята криза на средната възраст – и едва ли някой е очаквал точно при него тя да протече кротко, нали? А Megadeth – групата, която той напълно олицетворява – просто нямаше как да не пострада.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
Как преживява неизбежността на остаряването един човек, чийто житейски път е белязан от гигантското му его, а безпардонният му характер се е превърнал в странен вид харизма, захранваща легендарния статут на една от най-великите метъл банди в историята? Миналият наскоро 50-те Дейв Мъстейн навлиза с пълна сила в своята криза на средната възраст – и едва ли някой е очаквал точно при него тя да протече кротко, нали? А Megadeth – групата, която той напълно олицетворява – просто нямаше как да не пострада.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
19 юни 2013 г.
BLACK SABBATH – “13”
Метъл бащиците затварят кръга
Какво по дяволите очакваше? Едва ли има друг албум, който да е толкова предвидим и логичен резултат от начина, по който е създаден. Спомни си – още когато Black Sabbath започнаха да работят по записа заедно с Рик Рубин, музикантите разказваха как продуцентът ги е събрал, пуснал им е едноименния им дебют и им е казал: “Слушайте го, представете си, че е 1969-а, току-що сте сътворили това и сега обмисляте следващия си ход.” И 13 е точно това – колекция от песни, които метъл бащиците можеха да напишат преди 40 години и да ги издадат вместо Paranoid.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
Какво по дяволите очакваше? Едва ли има друг албум, който да е толкова предвидим и логичен резултат от начина, по който е създаден. Спомни си – още когато Black Sabbath започнаха да работят по записа заедно с Рик Рубин, музикантите разказваха как продуцентът ги е събрал, пуснал им е едноименния им дебют и им е казал: “Слушайте го, представете си, че е 1969-а, току-що сте сътворили това и сега обмисляте следващия си ход.” И 13 е точно това – колекция от песни, които метъл бащиците можеха да напишат преди 40 години и да ги издадат вместо Paranoid.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
6 юни 2013 г.
PARKWAY DRIVE за втори път в София
Вини Пол веднъж беше казал по повод Pantera, че това метъл банда да излезе от Тексас е невероятно “като да видиш змия през зимата.” Същото е да живееш в България и да видиш на живо метъл група, докато тя още е гореща, случваща се и интересна за целия свят. И преди, и сега шоута като размазващия концерт на Parkway Drive от сряда вечерта [а и този от лятото на 2011 г., всъщност] продължават да са птичката, която пролет не прави – по-скоро изключение, отколкото начало на тенденция, която да те отърси от усещането, че винаги си встрани от тук-и-сега-то на световния метъл.
...прочети целия репортаж на сайта на Tangra Mega Rock
Снимка: Николай Илиев/Ursus Photography за Hardcore Spirit
4 юни 2013 г.
ALICE IN CHAINS – “The Devil Put Dinosaurs Here”
Сиатълската банда прави следващата логична крачка
Прекалено много групи са опитвали да продължат след смъртта на харизматичен член и са се проваляли. А в очите на феновете Лейн Стейли наистина олицетворяваше Alice in Chains. Затова, след като през 2009 сиатълската група извоюва правото си да съществува, издавайки един от най-силните си албуми въобще, сега тя продължава да крачи напред из това, което за рок музиката общо взето са неизследвани територии. Какво следва за една група след подобен преломен момент? Да продължи напред. Alice in Chains правят точно това с The Devil Put Dinosaurs Here.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
Прекалено много групи са опитвали да продължат след смъртта на харизматичен член и са се проваляли. А в очите на феновете Лейн Стейли наистина олицетворяваше Alice in Chains. Затова, след като през 2009 сиатълската група извоюва правото си да съществува, издавайки един от най-силните си албуми въобще, сега тя продължава да крачи напред из това, което за рок музиката общо взето са неизследвани територии. Какво следва за една група след подобен преломен момент? Да продължи напред. Alice in Chains правят точно това с The Devil Put Dinosaurs Here.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
12 април 2013 г.
KILLSWITCH ENGAGE – “Disarm the Descent”
Групата затваря кръга със завръщането на Джеси Лийч
През 2002 г. Killswitch Engage издълбаха дълбока граница между ерата на неометъла и тази на метълкора, от по-добрата страна на която се намираме вече цяло десетилетие. С годините някога революционната им смес от метълизиран хардкор, мелодет и чисти вокали неизбежно загуби свежестта, с която ни помете първия път, когато чухме Alive or Just Breathing. А след период на сътресения в състава и креативно изтощение сега Killswitch Engage са притиснати до стената – новият албум може или да ги върне в играта, или да подпечата тъжното им потъване в историята.
През 2002 г. Killswitch Engage издълбаха дълбока граница между ерата на неометъла и тази на метълкора, от по-добрата страна на която се намираме вече цяло десетилетие. С годините някога революционната им смес от метълизиран хардкор, мелодет и чисти вокали неизбежно загуби свежестта, с която ни помете първия път, когато чухме Alive or Just Breathing. А след период на сътресения в състава и креативно изтощение сега Killswitch Engage са притиснати до стената – новият албум може или да ги върне в играта, или да подпечата тъжното им потъване в историята.
3 април 2013 г.
ILL BILL – “The Grimy Awards”
Бруклинският емси разказва историята си в трети солов албум
“College was an empty promise for me/ music's influence was way more honest to me” – рапира Ил Бил върху смазващ мрачен бийт в “Severed Heads of State”, разкривайки движещата сила зад дългата му кариера в хип-хопа, основана на тотален кросоувър между всякакъв вид попкултура. И докато в What's Wrong With Bill (2004) той правеше социални дисекции, а The Hour of Reprisal (2008) бе болезнено личен като теми албум, то новият The Grimy Awards е автобиографичният и пропит със най-сантиментален подтекст запис на бруклинския емси досега.
“College was an empty promise for me/ music's influence was way more honest to me” – рапира Ил Бил върху смазващ мрачен бийт в “Severed Heads of State”, разкривайки движещата сила зад дългата му кариера в хип-хопа, основана на тотален кросоувър между всякакъв вид попкултура. И докато в What's Wrong With Bill (2004) той правеше социални дисекции, а The Hour of Reprisal (2008) бе болезнено личен като теми албум, то новият The Grimy Awards е автобиографичният и пропит със най-сантиментален подтекст запис на бруклинския емси досега.
22 март 2013 г.
KNUCKLEDUST: Това, което ни свързва, е истинското приятелство
Този цитат може и да ти се стори супер банален, ако си чел повече от едно интервю с хардкор група през живота си, но за лондончаните Knuckledust той е пълната истина. Бандата съществува вече две десетилетия напук на всякакви обстоятелства, свири истински хардкор, в който влага цялата си душа и типично британско отношение. Днес, 22 март, ще забият за втори път в България – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Last Hope, B.F.D.M. и Cut Off. И по този повод се свързах с барабаниста Рей, за да питам какво ново около Knuckledust и да задам няколко други, не особено хитри въпроси.
11 февруари 2013 г.
FYELD набичват всичко до 11 в новия си албум, записват песен с Милена Славова
Макар и досега никога да не са се свенили да смесват най-различни стилове, Fyeld сериозно настъпват газта на кросоувъра в своя предстоящ, трети студиен албум In Dependence Day. “Има от всичко по повече – обяснява Денис Ников, беквокали, програмиране и общо взето отговорник за електронната страна на парчетата на софийската метъл група. – Сега с Ицо [Симеонов, китари, също и във 40 Days Later] нещата стават по метълкор и по прогресив, има повече сола, по няколко куплети, припеви и така нататък. От друга страна с мене пък става по-електронно и по хип-хоп.”
8 февруари 2013 г.
WARTIME – “Solar Messiah”
Български прогресив трашъри блестят в своя втори албум
Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.
Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
