Български прогресив трашъри блестят в своя втори албум
Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.
Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.
Но Wartime постигат и нещо по-съществено от това просто да изкарат качествен продукт – правят крачка напред за своя жанр. Основата на Solar Messiah е техничен траш метъл, който обаче не е спрял в 80-те, а е продължил напред и е попил всичко по-смислено от следващите две десетилетия. Резултатът са девет рафинирани метъл песни, в които режещи рифове и злобни барабани преливат в красиви мелодии и накъдрени сола с привидна лекота, без нищо да е излишно или насилено. Това композиторско майсторство отделя Solar Messiah от опитите на толкова много банди по света, спъващи се в собствената си претенциозност.
Песни като отварящата “Dreams of Pale” и първия сингъл “For One Moment in Time” смесват технични траш метъл атаки с подложки от кийборди и мелодични припеви, в които вокалистът Иван Иванов звучи като някакъв източноевропейски братовчед на Уоръл Дейн. Те са хващащ метъл, който намира баланс между техничното свирене и достъпността на композициите. Едноименното парче на свой ред оставя настрана тази формула в полза на постепенно надграждане на мрак и тежест върху епични рифове в продължение на шест минути. В другия край на музикалния спектър е “Memories” – композиция, в която пътят на експлозия от модернизиран спийд метъл е постлан от подрънкващи акустични китари и меланхолични вокали.
И да, Solar Messiah наистина звучи добре чисто технически, а графичното оформление на диска е изпълнено повече от добре. [Има и глезотии като картонена опаковка за кутията и плакат.] Но това са само основи, върху които всяка съвременна група е длъжна да стъпи, за да не изглежда смехотворно. Далеч по-важни са самите песни, в които нито техничните сола, нито неравноделните ритми, нито смените на темпа и настроения звучат самоцелно. Новият Wartime блести точно в това отношение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар