Английски метълкор надежди дават най-доброто от себе си
Споменът ми за дебюта на Burry Tomorrow от 2009 г. е за това как полетя към коша в момента, в който влезнаха първите чисти вокали в отварящото парче. Дори преди три години излъсканият и полиран мелодичен метълкор, който тези англичани свирят, беше толкова изтъркан, че просто не виждах смисъла от още една такава банда. За разлика от мен лейбълите явно още го виждат, защото групата издава втори албум – The Union of Crowns, с който, уви, остава все така далеч от оригиналността. Но поне успява да задържи вниманието ми до края на диска. Което все пак е нещо.
Споменът ми за дебюта на Burry Tomorrow от 2009 г. е за това как полетя към коша в момента, в който влезнаха първите чисти вокали в отварящото парче. Дори преди три години излъсканият и полиран мелодичен метълкор, който тези англичани свирят, беше толкова изтъркан, че просто не виждах смисъла от още една такава банда. За разлика от мен лейбълите явно още го виждат, защото групата издава втори албум – The Union of Crowns, с който, уви, остава все така далеч от оригиналността. Но поне успява да задържи вниманието ми до края на диска. Което все пак е нещо.