Групата затваря кръга със завръщането на Джеси Лийч
През 2002 г. Killswitch Engage издълбаха дълбока граница между ерата на неометъла и тази на метълкора, от по-добрата страна на която се намираме вече цяло десетилетие. С годините някога революционната им смес от метълизиран хардкор, мелодет и чисти вокали неизбежно загуби свежестта, с която ни помете първия път, когато чухме Alive or Just Breathing. А след период на сътресения в състава и креативно изтощение сега Killswitch Engage са притиснати до стената – новият албум може или да ги върне в играта, или да подпечата тъжното им потъване в историята.
През 2002 г. Killswitch Engage издълбаха дълбока граница между ерата на неометъла и тази на метълкора, от по-добрата страна на която се намираме вече цяло десетилетие. С годините някога революционната им смес от метълизиран хардкор, мелодет и чисти вокали неизбежно загуби свежестта, с която ни помете първия път, когато чухме Alive or Just Breathing. А след период на сътресения в състава и креативно изтощение сега Killswitch Engage са притиснати до стената – новият албум може или да ги върне в играта, или да подпечата тъжното им потъване в историята.
Disarm the Descent е крайно решителен и пламенен отговор на това предизвикателство. Заедно със завърналия се в състава оригинален фронтмен Джеси Лийч Killswitch Engage не само преоткриват креативния заряд, който навремето ги превърна в една от най-важните метъл групи на планетата. Те всъщност постигат нещо по-голямо – успяват да затворят и кръга на досегашните си търсения като музиканти, издавайки най-завършения албум в дискографията си. Защото да, Лийч тук често изкрещява това, което замествалият го между 2002 и 2012 г. Хауърд Джоунс би изпял, и така връща част от суровата тежест на първите два албума. Но от друга страна, песни като пилотния сингъл “In Due Time” и кулминиращата в заразителен мелодет риф “New Awakening” са точно рафинираният метълкор с гигантски чисти припеви, който групата бе развила до съвършенство след това. В този албум Лийч прави най-убедителното си вокално изпълнение досега, справяйки се перфектно с неща, които просто нямаше да може да изпее през 2002 г. – само чуй великолепната балада “Always”, една от най-важните песни тук.
Disarm the Descent обаче не е само някаква идеална среда между Alive or Just Breathing и The End of Hearthache – два от най-важните метъл албуми, излезли през този век. Обърни внимание на нечовешкото темпо, с което се нижат мелодичните рифове в затварящата “Time Will Not Remain”, и ще си дадеш сметка, че Killswitch Engage са записали и категорично най-бързия си албум досега. Това е звукът на група, която не пести средства и усилия, за да те спечели отново на своя страна. И категорично успява, защото музиката й е крайно искрена. А точно това винаги е било най-вдъхновяващото качество на Killswitch Engage.
* Публикувано на сайта на Tangra Mega Rock
Няма коментари:
Публикуване на коментар