Здравейте, липсвах ли ви?
18 март 2016 г.
28 юни 2013 г.
MEGADETH – “Super Collider”
Тотална бъркотия и крачка назад за Мъстейн
Как преживява неизбежността на остаряването един човек, чийто житейски път е белязан от гигантското му его, а безпардонният му характер се е превърнал в странен вид харизма, захранваща легендарния статут на една от най-великите метъл банди в историята? Миналият наскоро 50-те Дейв Мъстейн навлиза с пълна сила в своята криза на средната възраст – и едва ли някой е очаквал точно при него тя да протече кротко, нали? А Megadeth – групата, която той напълно олицетворява – просто нямаше как да не пострада.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
Как преживява неизбежността на остаряването един човек, чийто житейски път е белязан от гигантското му его, а безпардонният му характер се е превърнал в странен вид харизма, захранваща легендарния статут на една от най-великите метъл банди в историята? Миналият наскоро 50-те Дейв Мъстейн навлиза с пълна сила в своята криза на средната възраст – и едва ли някой е очаквал точно при него тя да протече кротко, нали? А Megadeth – групата, която той напълно олицетворява – просто нямаше как да не пострада.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
19 юни 2013 г.
BLACK SABBATH – “13”
Метъл бащиците затварят кръга
Какво по дяволите очакваше? Едва ли има друг албум, който да е толкова предвидим и логичен резултат от начина, по който е създаден. Спомни си – още когато Black Sabbath започнаха да работят по записа заедно с Рик Рубин, музикантите разказваха как продуцентът ги е събрал, пуснал им е едноименния им дебют и им е казал: “Слушайте го, представете си, че е 1969-а, току-що сте сътворили това и сега обмисляте следващия си ход.” И 13 е точно това – колекция от песни, които метъл бащиците можеха да напишат преди 40 години и да ги издадат вместо Paranoid.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
Какво по дяволите очакваше? Едва ли има друг албум, който да е толкова предвидим и логичен резултат от начина, по който е създаден. Спомни си – още когато Black Sabbath започнаха да работят по записа заедно с Рик Рубин, музикантите разказваха как продуцентът ги е събрал, пуснал им е едноименния им дебют и им е казал: “Слушайте го, представете си, че е 1969-а, току-що сте сътворили това и сега обмисляте следващия си ход.” И 13 е точно това – колекция от песни, които метъл бащиците можеха да напишат преди 40 години и да ги издадат вместо Paranoid.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
6 юни 2013 г.
PARKWAY DRIVE за втори път в София
Вини Пол веднъж беше казал по повод Pantera, че това метъл банда да излезе от Тексас е невероятно “като да видиш змия през зимата.” Същото е да живееш в България и да видиш на живо метъл група, докато тя още е гореща, случваща се и интересна за целия свят. И преди, и сега шоута като размазващия концерт на Parkway Drive от сряда вечерта [а и този от лятото на 2011 г., всъщност] продължават да са птичката, която пролет не прави – по-скоро изключение, отколкото начало на тенденция, която да те отърси от усещането, че винаги си встрани от тук-и-сега-то на световния метъл.
...прочети целия репортаж на сайта на Tangra Mega Rock
Снимка: Николай Илиев/Ursus Photography за Hardcore Spirit
4 юни 2013 г.
ALICE IN CHAINS – “The Devil Put Dinosaurs Here”
Сиатълската банда прави следващата логична крачка
Прекалено много групи са опитвали да продължат след смъртта на харизматичен член и са се проваляли. А в очите на феновете Лейн Стейли наистина олицетворяваше Alice in Chains. Затова, след като през 2009 сиатълската група извоюва правото си да съществува, издавайки един от най-силните си албуми въобще, сега тя продължава да крачи напред из това, което за рок музиката общо взето са неизследвани територии. Какво следва за една група след подобен преломен момент? Да продължи напред. Alice in Chains правят точно това с The Devil Put Dinosaurs Here.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
Прекалено много групи са опитвали да продължат след смъртта на харизматичен член и са се проваляли. А в очите на феновете Лейн Стейли наистина олицетворяваше Alice in Chains. Затова, след като през 2009 сиатълската група извоюва правото си да съществува, издавайки един от най-силните си албуми въобще, сега тя продължава да крачи напред из това, което за рок музиката общо взето са неизследвани територии. Какво следва за една група след подобен преломен момент? Да продължи напред. Alice in Chains правят точно това с The Devil Put Dinosaurs Here.
...прочети цялото ревю на сайта на Tangra Mega Rock
12 април 2013 г.
KILLSWITCH ENGAGE – “Disarm the Descent”
Групата затваря кръга със завръщането на Джеси Лийч
През 2002 г. Killswitch Engage издълбаха дълбока граница между ерата на неометъла и тази на метълкора, от по-добрата страна на която се намираме вече цяло десетилетие. С годините някога революционната им смес от метълизиран хардкор, мелодет и чисти вокали неизбежно загуби свежестта, с която ни помете първия път, когато чухме Alive or Just Breathing. А след период на сътресения в състава и креативно изтощение сега Killswitch Engage са притиснати до стената – новият албум може или да ги върне в играта, или да подпечата тъжното им потъване в историята.
През 2002 г. Killswitch Engage издълбаха дълбока граница между ерата на неометъла и тази на метълкора, от по-добрата страна на която се намираме вече цяло десетилетие. С годините някога революционната им смес от метълизиран хардкор, мелодет и чисти вокали неизбежно загуби свежестта, с която ни помете първия път, когато чухме Alive or Just Breathing. А след период на сътресения в състава и креативно изтощение сега Killswitch Engage са притиснати до стената – новият албум може или да ги върне в играта, или да подпечата тъжното им потъване в историята.
3 април 2013 г.
ILL BILL – “The Grimy Awards”
Бруклинският емси разказва историята си в трети солов албум
“College was an empty promise for me/ music's influence was way more honest to me” – рапира Ил Бил върху смазващ мрачен бийт в “Severed Heads of State”, разкривайки движещата сила зад дългата му кариера в хип-хопа, основана на тотален кросоувър между всякакъв вид попкултура. И докато в What's Wrong With Bill (2004) той правеше социални дисекции, а The Hour of Reprisal (2008) бе болезнено личен като теми албум, то новият The Grimy Awards е автобиографичният и пропит със най-сантиментален подтекст запис на бруклинския емси досега.
“College was an empty promise for me/ music's influence was way more honest to me” – рапира Ил Бил върху смазващ мрачен бийт в “Severed Heads of State”, разкривайки движещата сила зад дългата му кариера в хип-хопа, основана на тотален кросоувър между всякакъв вид попкултура. И докато в What's Wrong With Bill (2004) той правеше социални дисекции, а The Hour of Reprisal (2008) бе болезнено личен като теми албум, то новият The Grimy Awards е автобиографичният и пропит със най-сантиментален подтекст запис на бруклинския емси досега.
22 март 2013 г.
KNUCKLEDUST: Това, което ни свързва, е истинското приятелство
Този цитат може и да ти се стори супер банален, ако си чел повече от едно интервю с хардкор група през живота си, но за лондончаните Knuckledust той е пълната истина. Бандата съществува вече две десетилетия напук на всякакви обстоятелства, свири истински хардкор, в който влага цялата си душа и типично британско отношение. Днес, 22 март, ще забият за втори път в България – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Last Hope, B.F.D.M. и Cut Off. И по този повод се свързах с барабаниста Рей, за да питам какво ново около Knuckledust и да задам няколко други, не особено хитри въпроси.
11 февруари 2013 г.
FYELD набичват всичко до 11 в новия си албум, записват песен с Милена Славова
Макар и досега никога да не са се свенили да смесват най-различни стилове, Fyeld сериозно настъпват газта на кросоувъра в своя предстоящ, трети студиен албум In Dependence Day. “Има от всичко по повече – обяснява Денис Ников, беквокали, програмиране и общо взето отговорник за електронната страна на парчетата на софийската метъл група. – Сега с Ицо [Симеонов, китари, също и във 40 Days Later] нещата стават по метълкор и по прогресив, има повече сола, по няколко куплети, припеви и така нататък. От друга страна с мене пък става по-електронно и по хип-хоп.”
8 февруари 2013 г.
WARTIME – “Solar Messiah”
Български прогресив трашъри блестят в своя втори албум
Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.
Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.
1 февруари 2013 г.
BETWEEN THE BURIED AND ME: Писахме “The Parallax II” като саундтрак на филм
През миналия месец, когато фенове и журналисти правиха своите равносметки за изминалата година, чудовищният концептуален албум The Parallax II: Future Sequence на Between the Buried and Me намери място във всички смислени класации за най-добри издания на 2012-а. Нямаше как да е иначе – това е една от най-смазващите със своята всеобхватност метъл творби, които са се появявали напоследък. Точно това казвам и на басиста на групата Дан Бригс, а той – поласкан от похвалите – на свой ред започва да разказва за последния й албум.
28 януари 2013 г.
HATEBREED – “The Divinity of Purpose”
Бандата прави завой на 360 градуса, продължава по старому
Малко групи могат да се похвалят с такова постоянство като Hatebreed. От събирането си преди почти 20 години досега те не спират да бълват брутален, метълизиран хардкор, който следва своята проста, но ефективна формула с почти религиозен фанатизъм. Групата от Кънектикът я припознава като своя свещена мисия и отново я прегръща в своя шести дългосвирещ албум The Divinity of Purpose. Все едно очаквахме нещо друго...
Малко групи могат да се похвалят с такова постоянство като Hatebreed. От събирането си преди почти 20 години досега те не спират да бълват брутален, метълизиран хардкор, който следва своята проста, но ефективна формула с почти религиозен фанатизъм. Групата от Кънектикът я припознава като своя свещена мисия и отново я прегръща в своя шести дългосвирещ албум The Divinity of Purpose. Все едно очаквахме нещо друго...
21 декември 2012 г.
THE BRIDGE: В групата ни има пет поколения, но действаме като едно и се разбираме идеално
В Белград за разлика от София има доста големи мостове, тъй като градът все пак е на бреговете на две пълноводни реки. Но не символите на местния шовинизъм са причината The Bridge да си изберат това име. Напротив – сръбската нюскул хардкор група иска да покаже по всякакъв начин, че разлика между поколенията и жанровете в рамките хардкор сцената на практика няма, като бъде мост между тях. Утре, 22 декември, The Bridge ще свирят за първи път и в България като част от лайнъпа на тазгодишното издание на Hardcore X-Mass. Това е и поводът да разговарям с фронтмена на групата Александар Тодорович–Аца, който вероятно ти е добре познат и като вокалист на легендите на сръбския хардкор Hitman.
19 декември 2012 г.
ITSI се завръщат с нов състав, по-зряло звучене и по-бързи парчета
През лятото ITSI обявиха, че ще направят основен ремонт на групата, който изисква привличането на трима нови музиканти и междувременното спиране на всички концертни изяви, които и без това не бяха особено много. И докато по думите на китариста и лидер на алтърнатив метъл бандата от София Антон Димитров за нови шоута и записи явно ще трябва да почакаме поне до другото лято, първата част от обновлението на ITSI вече е приключила.
10 декември 2012 г.
PYROMANIA: Музиката става фаст фууд. Само еднодневки, на чието място после идват други
“Този реюниън не го правим, за да търкаме по клубовете всяка седмица – казва китаристът на Pyromania Петко Дреников–Пеко. – Свирим, когато има нещо, което си заслужава като място, организация и като събитие въобще.” Та така... събитието, на което ще си струва да забият тази година (защото не са свирили от миналия декември), е концерт заедно с Mazut на 22 декември в “Sofia Live Club”, организиран от списание Vice. Докато все още си впечатлен от гениалността на идеята група, чието име значи вид гориво, да подгрява Pyromania, прочети и какво още сподели китаристът на една от най-яките български групи на 90-те пред Music Vault.
4 декември 2012 г.
LED ZEPPELIN – “Celebration Day” DVD
Най-великата рок група на планетата казва “сбогом” с гръм и трясък
В края на 60-те четирима английски музиканти потеглят на пътешествие из дебрите на рока, което завинаги променя тази музика и създава една от най-големите легенди в историята й: Led Zeppelin. Отново с четирите удара на палките и експлозията от блус рок рифове в началото на “Good Times Bad Times” – първото парче от първия албум на групата – започва и концертът й в лондонската “O2 Arena” на 10 декември 2007 г., увековечен в Celebration Day. Въпросното шоу обаче е точно обратното – то е краят на въпросното пътешествие.
В края на 60-те четирима английски музиканти потеглят на пътешествие из дебрите на рока, което завинаги променя тази музика и създава една от най-големите легенди в историята й: Led Zeppelin. Отново с четирите удара на палките и експлозията от блус рок рифове в началото на “Good Times Bad Times” – първото парче от първия албум на групата – започва и концертът й в лондонската “O2 Arena” на 10 декември 2007 г., увековечен в Celebration Day. Въпросното шоу обаче е точно обратното – то е краят на въпросното пътешествие.
30 ноември 2012 г.
THE LAST CHARGE: Ако искаш да промениш нещо, трябва да превъзмогнеш негативизма
“Групата е плод на дълго приятелство и любов към музиката” – казва басистът на The Last Charge Марси, когато го моля да разкаже накратко историята на бандата. Но ето и сухите факти: създадени през 2003 г. в Будапеща, Унгария, с издадено демо, ЕР и два студийни албума, последният от които се казва Straight Outta Nowhere и е съвсем пресен. За да промотира именно него, групата ще свири в София утре, 1 декември – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Never Prey, Cut Off и Redound. Гледай да не ги пропускаш, защото са жестоки. А ето и какво още разказаха Марси и вокалистът на The Last Charge Дани.
26 ноември 2012 г.
SOUNDGARDEN – “King Animal”
Най-добрите от Сиатъл се завръщат с вдъхновяващ албум
“No one loves or hates me/ I’ve been away for too long” – пее Крис Корнел в припева на първата песен от King Animal, албума-завръщане на Soundgarden, който се появява цели 16 години след предишния. Но е прав само за второто – наистина групата отсъства прекалено дълго. Съвсем не сме станали безразлични към нея обаче. Това парче е сравнително праволинейното начало на един крайно неправолинеен албум, в който Soundgarden се възползват от абсолютно всеки шанс да направят завой встрани. И сори, пич, но така и не сме се отучили да обожаваме това.
“No one loves or hates me/ I’ve been away for too long” – пее Крис Корнел в припева на първата песен от King Animal, албума-завръщане на Soundgarden, който се появява цели 16 години след предишния. Но е прав само за второто – наистина групата отсъства прекалено дълго. Съвсем не сме станали безразлични към нея обаче. Това парче е сравнително праволинейното начало на един крайно неправолинеен албум, в който Soundgarden се възползват от абсолютно всеки шанс да направят завой встрани. И сори, пич, но така и не сме се отучили да обожаваме това.
20 ноември 2012 г.
Ноемврийско метъл опустошение с KREATOR, MORBID ANGEL, NILE и FUELED BY FIRE
Всъщност страстно мразя подобни заглавия, защото реално погледнато зала “Христо Ботев” още не се е превърнала в купчина димящи руини, ами си е съвсем здрава и все така отвратителна за озвучаване. Но чисто екстремният заряд на концерта от вчера вечерта въобще не е за подценяване. На него около 1500 души гледаха две от най-великите дет метъл банди на света, затворени в сандвич между две траш групи – едната млада и надъхана, другата утвърдена и улегнала. Така че съвсем спокойно можем да водим София за поне символично опустошена, макар и най-голямата щета, която видях реално вчера, да бе разпорената обувка на един познат.
16 ноември 2012 г.
KREATOR: По-силни сме от всякога. Нямаме никакво намерение да спираме
Позитивизъм е последното нещо, с което очакваш да те зареди група, която пее за екстремна агресия, кървава революция и закрива всеки свой концерт с песен на име “Flag of Hate”. Но именно такова чувство ме обзема, докато слушам мекия и спокоен глас на китариста и вокалист на Kreator Миле Петроца, който от уюта на хотелската си стая някъде в Северна Италия говори за здравословен начин на живот и позитивно отношение към света. Няколко часа след това като лидер на една от най-злобните траш метъл банди на планетата, той вероятно отново ще обяснява на помитащите се от пого тълпи пред сцената, че текстът на “Pleasure to Kill” е съвсем на сериозно. Вдъхновяващо! След три дни – в понеделник, 19 ноември - Kreator ще забият и в България като хедлайнъри на чудовищен концерт, включващ още Morbid Angel, Nile и Fueled by Fire. Ето какво разказа Петроца преди него.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
