PRONG – “Carved Into Stone”

Томи Виктор отдавна не е имал толкова идеи. Само да беше 94-а


Ясно е, че от последния момент, в който Prong са имали някакво реално влияние върху метъл сцената, са минали поне 15 години. И съответно, че колкото и силен албум да изкарат, едва ли ще преобърнат представите за музика на когото и да е. Но ако си подготвен – което значи поне веднъж да те е заболявал вратът, след като си слушал Cleansing или Beg to Differ – то Carved Into Stone трябва да ти достави множествен, тантрически оргазъм.

BLACKMAIL: Животът е постоянен сблъсък, с който трябва да се справяш някак

Макар и музикантите в Blackmail да не са точно най-младите хора на света, бандата е част от свежата и малко по-различна кръв, която наскоро се вля във вените на софийската хардкор сцена. Те свирят заедно от две години, но от около месец и нещо са в състава, който по думите на вокалиста Светослав Данов–Чочо е най-добрият досега. Освен него в Blackmail в момента са Георги Хранов (китари) Павел Павлов–Папо (бас) и Митко Николов–Мицата (барабани). Дебютното им демо с три песни се появи преди седмица и нещо, а този петък Blackmail ще забият заедно с още един тон хардкор банди на фестивала Moshpit Massacre в “The Box”. Така де – определено имаме повод да си поговорим с Чочо.

LAST HOPE – “More Than Ever”

Last Hope са надъхани и искрени повече от всякога


“Ние сме лайф група. Това ни е силата” – категоричен е вокалистът на Last Hope Александър Бояджиев–Чиката. И More Than Ever, новият албум на хардкор бандата от София, е именно записът, в който по най-добрия възможен начин е уловена тази й най-голяма сила. От продраните, крещящи и възможно най-естествено звучащи вокали на Чиката досега през директната и в никакъв случай претоварена продукция до поредния як хардкор риф или пропит с искреност текст, това е албумът на Last Hope, който представя духа на бандата в най-чистия му вид.

Гъс Джи: Новият албум на FIREWIND ще е по-тежък и китарен

Нека се изразя като пича от рекламата на Dos Equis: “Рядко слушам пауър метъл. Но когато го правя, обикновено е Firewind.” На 21 май водената от родения в Солун китарист Костас Карамитрудис – по-известен като Гъс Джи – група ще издаде новия си, седми по ред студиен албум Few Against Many. Което е прекрасен повод отново да се чуя с Гъс [да, така се чете, стига се смяхте като ученички], който между другото, ако някак си случайно не си разбрал, преди няколко години наследи Зак Уайлд като китарист на Ози Осбърн. И съответно да се говори с него е повече от интересно.

TORCHE – “Harmonicraft”

Бандата от Флорида прави завой към радофоничен рок


Прекалено удачният етикет, с който Torche определят звученето си, е стоунър-поп. Стига да не си от тези, които смятат втората половина от него за мръсна дума, а за синоним на запомнящи се рифове, приятни вокални мелодии и майсторски написани, хващащи песни, третият им албум Harmonicraft е за теб. С него бандата от Маями, Флорида, намира някаква златна среда между унищожителния стоунър-метъл на Mastodon и галещия ухото радиофоничен рок на Foo Fighters.

Празник за сцената с LAST HOPE, BROTHERS IN BLOOD, REDOUND, EXPECTATIONS и BLACKMAIL

Появата на новия албум на Last Hope поне за мен бе едно от най-очакваните събития тази година. И определено концертът, с който се случи тя, беше подобаващо силен – стабилен лайнъп, прекрасен звук, достатъчно пълна зала, приятели, настроение... Общо взето нещата, заради които въобще има смисъл някой да бъде част от тази сцена. И сега ще се опитам да разкажа за това, стараейки се да не повтарям и неща, които съм писал десетки пъти преди това за други подобни концерти.

KILLING JOKE – “MMXII”

Британският пост-пънк култ отбелязва 2012 г. подобаващо
 

Думата “апокалипсис” се появява с огромна честота всеки път, когато около Killing Joke се случва нещо. Самото звучене на групата обаче е само половината от историята. Като че ли още от края на 70-те тези пост-пънк авангардисти черпят сили именно от усещането за надвиснала над света угроза. А дори и да не си заразен от истерията около края на майския календар, трябва да си даваш сметка, че тя създава идеалната хранителна среда за Killing Joke.

LAST HOPE: Хардкорът за нас е по-важен от всякога. Това ни е сърцето и душата

Когато в неделя се срещам с Last Hope за това интервю, до дата за издаване на новия им албум More Than Ever остава по-малко от седмица. Но това далеч не значи, че той е напълно готов. Александър Бояджиев–Чиката (вокали), Константин Станчев (барабани), Радослав Велинов (бас) и новият китарист Атанас Митрев са в студио “Sub Zero” и слушат поредните предпоследни миксове на парчетата, в които още има какво да се оправя. Междувременно става ясно, че от петък, когато групата обяви списъка с песните и гостучастията в албума, до сега в него се е промъкнало още едно гостуване – на Виола Стоянова–Били (екс-Dan Koloff) в “Karmageddon”. При Last Hope нещата често са се случвали по подобен начин, а резултатът, както знаеш, винаги е бил повече от задоволителен. А слушайки More Than Ever, мога да кажа, че е точно толкова добър, колкото съм се надявал, че ще бъде. Ето и какво ми разказаха от групата за новия си албум.

ANNIHILATOR: Ще ви разбием с бързи и тежки песни. Никакви балади

Няма как да забравя начина, по който Annihilator просто размазаха със звук, свирене и поведение на сцената всичко, което имаше за размазване в Каварна през лятото на 2010 г. и направиха така, че хедлайнърите на същия концерт Accept да изглеждат нелепо слаби. А това беше едва първото посещение на бандата в България. Второто предстои на 3 юни тази година, когато канадската група ще свири на втория ден на Loud Festival заедно със Slayer, Soulfly, Meshuggah и Asphyx. Лидерът на Annihilator Джеф Уотърс е така добър да ми отдели няколко минути за телефонно интервю и всъщност дори е толкова искрен и непринуден, че май издава голямата изненада от предстоящия фест, която организаторите старателно пазеха досега. Намери си я сам по-долу.

MINISTRY – “Relapse”

Индъстриъл класиците се завръщат, по-слаби от всякога


Краят на Ministry уж дойде след серия от тежки, надъхани и силно политически ангажирани албуми. Спускането на завесите с The Last Sucker бе толкова сполучливо, че нямаше как на човек да не му се прииска поне още една малка доза от същото. А не трябваше. Сега, пет години по-късно Ал Джургенсън се завръща с Relapse, добър пример за това как някои банди е по-добре да бъдат оставени на мира в гробовете си.