BORN FROM PAIN: Ако искаме да живеем в по-добър свят, трябва да се борим за него

Уговарям това интервю с фронтмена и лидер на холандските хардкор герои Bron From Pain Роб Франсен още в началото на април и му пращам въпросите няколко дни преди да излезе актуалният албум на групата The New Future. Той явно не успява да намери време да отговори, преди бандата да потегли на двумесечно турне в Европа и САЩ. Едно от първите неща, които прави, след като се връща обаче, е да ме пита още ли искам да го интервюирам. Да! И с този разказ просто искам да кажа колко точен пич е той! А сега вижте и какво има да разкаже Роб за групата си, новия й албум и случващото се в момента в света.

THE OFFSPRING – “Days Go By”

Калифорнийските пънкари гледат назад в деветия си албум


Усещането за сблъсък между очакванията за нихилистичен пънк-рок и все по-напредващата възраст на членовете на The Offspring е основното, което всички техни албуми от Americana (1998) насам оставят след себе си като впечатление. За разлика от повечето си съратници от началото на 90-те The Offspring изглежда се помириха с реалността, че отдавна не са на по 18, и си позволиха да узреят. Продуцираният отново от Боб Рок (Bon Jovi, Черната Metallica) Days Go By е логичната следваща стъпка от този процес – носталгичен поглед назад.

HATEBREED за втори път в София

Когато сядам да пиша този репортаж, научавам една от най-тъпите възможни новини. Вчера вечерта, точно докато всички ентусиазирано сме се редели на опашка, за да влезем в “Pork Pie”, на хиляди километри от нас Джон Лорд от Deep Purple е поел последния си дъх в лондонска болница. Бог да го прости! Велик музикант. Пускам “Pictures of Home” и се опитвам да съсредоточа мислите си върху вчерашния втори концерт на Hatebreed в София. А той определено бе доста позитивно събитие.

EXODUS и SUICIDAL ANGELS: Good, Friendly, Violent Fun

Този репортаж просто нямаше как да има друго заглавие. Името на култовия концертен албум на Exodus от 1991 г. обобщава в себе си всичко, което представлява тази банда. Особено на живо. А в сряда вечерта в “Mixtape 5” българските фенове може би за първи път имаха възможността да гледат класическа траш метъл банда в истинската й светлина – не като петите подгряващи на някой фестивал под жаркото следобедно слънце на някоя зелена поляна, а едва на метри от лицето ти на хедлайнърско шоу в сравнително малък клуб, където бариери между публика и група почти не съществуват.

DOWNSLOT – “God Is War”

С дебюта си софийските метъли ти дават седем повода да куфееш


Downslot излизат изпод руините на Пропаганда – една от най-яките български метъл банди от близкото минало – и от имената на песни като “Reborn” и “New Beginning” става пределно ясно какво смятат да докажат с дебютния си албум. Новото начало наистина е факт, тъй като от God Is War личи, че общото между двете групи се изчерпва с двете припокриващи се имена в съставите. Останалото е як, съвременен, тежък и доста китарно ориентиран метъл – сред най-добрите примери за такъв, появили се в България.

SOFIA ROCKS 2012: Развитие в застой

Уникално е как основното, което постигнаха от Balkan Entertainment Company с тазгодишното, трето издание на фестивала Sofia Rocks, бе да предизвикат огромна вълна от негативизъм спрямо себе си. И то въпреки че докараха гигантска група като Guns N' Roses. Но в страна като България, където доста неща са с главата надолу, така нареченият концертен живот също следва доста парадоксална логика.

FEAR FACTORY – “The Industrialist”

Една втора от Fear Factory се завръща към корените, но кому е нужно


Април 2001 г. Остават месеци до момента, в който светът ще разбере кои са Осама бин Ладен и Ал-Кайда. Няма войни в Ирак и Афганистан, няма финансова криза. В Европейския съюз още не е приета нито една източноевропейска страна и никой не ползва еврото като официална валута. Мобилните телефони още са с антенки. В България на власт е правителството на Иван Костов. Точно тогава Fear Factory издават последния си албум, който като звучене не е опит за Demanufacture II, а обложката му е нещо различно от стилизирано “FF”.

SMUT: Ако нещата вървяха към по-добро, нямаше да сме изпълнени с лоши мисли

“Точен съм като смърт” – жизнерадостно отбелязва вокалистът на Smut Гьорги Иловски, след като се появява в Skype точно в часа, в който сме се разбрали да направим това интервю. Подобен черен хумор не е неочакван от страна на основния текстописец на македонската хардкор група, чийто четвърти албум Мемоарите на скршениот човек прелива от епични дози мрак. Въпросният мрак ще се материализира за първи път на живо на 16 юли в София, когато Smut ще свирят заедно с Last Hope и Vendetta преди Hatebreed. Прекрасен повод да разговаряме с вокалиста на най-старата и съществена македонска хардкор група, нали?

RUSH – “Clockwork Angels”

Големи идеи и големи песни в албум номер 20 на канадското трио


Ако секси мацка ти каже, че обожава Rush, можеш да си почти сигурен, че лъже. Защото дори и това канадско трио да е започнало кариерата си в средата на 70-те със звучене, напомнящо това на секс зверовете Led Zeppelin, целта му никога не е била купонджийската аудитория. Напротив – това е бандата на хората, които биха предпочели да прекарат вечерта, четейки научнофантастичен роман. Същите, които биха забелязали и че часовникът на обложката на Clockwork Angels показва 21,12 ч. Този албум е именно за тях. И едва ли ще ги разочарова.

HATEBREED: Това, че сме толкова големи, се дължи на факта, че пробихме в метъл средите

Сутринта, след като германците са размазали Холандия на Европейското и са пратили “Лалетата” с шут към дома, китаристът на Hatebreed Франк Новеник вдига телефона в хотела в Берлин и махмурлукът му личи от всяка негова дума. “Вчера бях навън с приятели и всички адски се вълнуваха заради мача – разказва той, след което бърза да ме успокои. – Ама няма проблем, аз съм професионалист.” Имаме доста, за което да си говорим: Hatebreed работят по нов албум, предстои да отбележат десет години от издаването на Perseverance, но най-важното е, че на 16 юли ще свирят за втори път в България заедно със Smut, Last Hope и Vendetta.