НОВИОТ ПОЧЕТОК – “Melancholic Machine”

Мелодичен пънк-рок казва повече отколкото мислиш на пръв поглед


Бърз поглед към обложката на Melancholic Machine, последния албум на македонските пънкари Новиот почеток, е достатъчен, за да си дадеш сметка, че според тях нещата никак не са наред. Защото макар и поставени в типичен за Скопие пейзаж – планина Водно с огромния Кръст на хилядолетието на билото и изгряващо над нея слънце, което озарява грандомански паметник на Александър Македонски – двамата души на преден план са с противогази. Ето ти доза въздействащ директно символизъм.

BLACKMAIL записват дебютния си албум в зала “България”

Барабанистът на софийската хардкор група Blackmail Митко Николов–Мицата влиза през една странична врата, водеща към сцената на зала “България”, и сяда зад комплекта барабани – намиращ се там, където би бил диригентът, ако това беше концерт на Софийската филхармония. Поема въздух и за момент сякаш замръзва, докато се опитва да се фокусира максимално върху демозаписа, който звучи в слушалките му. След това започва да налага кожите с жестока сила, свирейки разчупен трайбъл ритъм – от групата засега на шега наричат чисто новото парче, което записва, “Soulfly-а”.

10 YEARS – “Minus the Machine”

Модерен алтърнатив рок, който обаче не впечатлява особено


Един от проблемите на голяма част от модерния рок е, че сякаш е писан за хлапета със синдром на дефицит на вниманието. Идеи, които великите хард рок и хеви метъл банди на 70-те с лекота биха разгърнали до шест-седем минути дължина, днес се свиват в подходящите за радиоефира три и нещо минути. Това е една от слабите страни и на Minus the Machine, шестия албум на алтърнатив рок групата от Тенеси 10 Years. В него те рядко повтарят някой риф повече от два пъти, поради което силните моменти в песните отлитат със същата скорост, с която и по-несполучливите.

Стоунър, дуум и психеделичен рок с живо звучене те чакат в дебюта на CENTER

В края на март инструменталният стоунър рок квартет от София Center влезе в студио “Butcherhouse” с идеята да запише пет парчета за дебютно ЕР. Сега, четири месеца по-късно, групата е почти готова със записите на дългосвирещ албум с девет песни. “В един момент решихме, че няма нужда да влагаме двойна енергия само за едно EP – обяснява разрастването на проекта китаристът на Center Тони Недев. – Да издадем пет песни и после пак да минаваме наново през целия цикъл на записи, промоции и концерти и за албума.”

LA COKA NOSTRA – “Masters of the Dark Arts”

Без Евърласт хип-хоп супергрупата е далеч по-обикновена


“Same supergroup, homie, we're the best in the game” – рапира Дани Бой в “Greed of the Greedier”. Но всъщност доста неща са се променили в La Coka Nostra през последните три години. Отсъствието на Евърласт е само едно от тях. В дебюта си това беше истинска група – четири емсита и Диджей Литъл, който бе продуцирал почти всички парчета. В Masters of the Dark Arts останалите – Ил Бил, Слейн и Дани Бой – работят с най-различни диджеи, като Литъл е само един от тях. Което прави албума много по-разхвърлян и обикновен.

BROTHERHOOD OF SLEEP: Музиката е станала нещо незначително в днешно време

“Каквото предпочитате, стига наистина да го искате – отговаря барабанистът на Brotherhood of Sleep Серафим Григориу, когато го питам с какви билки върви музиката на групата му. – Сигурен съм, че ако се съсредоточите върху музиката, тя сама ще ви отведе на интересни места.” Ако обичаш мащабни композиции с многопластови идеи, могъщи рифове с набичен фъз и разчупени ритми, то стоунър-дуум триото от Атина – в което свирят още китаристът Георгиус Гусетис и басистът Данис Аврамидис* – е твоето нещо. Ще можеш да изпиташ ефекта от музиката им и на живо на 19 август, когато ще свирят в “Art Space” до НДК в София заедно с Center. А сега виж какво още разказва Григориу за групата си.

TESTAMENT – “Dark Roots of Earth”

Ветераните от Бей Ейриа издават съвременна траш класика


Да описваш звученето на един диск чрез сравнение с предишни издания на групата принципно е аматьорско. Но в случая с новия албум на Testament Dark Roots of Earth изглежда удачно. Ако има издание в досегашната им дискография, към което той да препраща, то това е First Strike Still Deadly – компилацията с презаписани класически парчета, която групата издаде през 2001 г. Отново сме свидетели на симбиоза между музикалната концепция на първите два записа на групата и звученето на продуцирания от Анди Снийп The Gathering (1999). Но с една съществена разлика – песните този път са нови.

ITSI търсят нови музиканти, преустановяват концертите

Четири месеца и едва два концерта след като издаде втория си албум Last Days, софийската алтърнатив метъл банда ITSI отново изпада в безтегловност заради промени в състава. Групата се е разделила по взаимно съгласие с фронтмена си Димитър Георгиев, а за басиста Боян Карамфилов се е оказало невъзможно да съвместява свиренето в ITSI с останалите си ангажименти. Затова и в момента от групата търсят нови музиканти, като междувременно преустановяват и концертната си дейност.

BURY TOMORROW – “The Union of Crowns”

Английски метълкор надежди дават най-доброто от себе си


Споменът ми за дебюта на Burry Tomorrow от 2009 г. е за това как полетя към коша в момента, в който влезнаха първите чисти вокали в отварящото парче. Дори преди три години излъсканият и полиран мелодичен метълкор, който тези англичани свирят, беше толкова изтъркан, че просто не виждах смисъла от още една такава банда. За разлика от мен лейбълите явно още го виждат, защото групата издава втори албум – The Union of Crowns, с който, уви, остава все така далеч от оригиналността. Но поне успява да задържи вниманието ми до края на диска. Което все пак е нещо.

BARONESS – “Yellow & Green”

Групата от Джорджия еволюира по правилния начин

Събираш банда. Свириш. Издаваш албуми. Постепенно натрупваш маса отдадени последователи в ъндърграунда. И стигаш до момент, когато имаш шанс да надскочиш неговите рамки и да спечелиш цяла нова аудитория. Двойният албум Yellow & Green е изданието, с което изправените точно пред такава ситуация Baroness успяват да се възползват от възможността си. За арт-метъл бандата от Джорджия – която и без това последователно кръщава албумите си на различни цветове – това е еквивалентът на Черната Metallica.