ILL BILL – “The Grimy Awards”

Бруклинският емси разказва историята си в трети солов албум


“College was an empty promise for me/ music's influence was way more honest to me” – рапира Ил Бил върху смазващ мрачен бийт в “Severed Heads of State”, разкривайки движещата сила зад дългата му кариера в хип-хопа, основана на тотален кросоувър между всякакъв вид попкултура. И докато в What's Wrong With Bill (2004) той правеше социални дисекции, а The Hour of Reprisal (2008) бе болезнено личен като теми албум, то новият The Grimy Awards е автобиографичният и пропит със най-сантиментален подтекст запис на бруклинския емси досега.

KNUCKLEDUST: Това, което ни свързва, е истинското приятелство

Този цитат може и да ти се стори супер банален, ако си чел повече от едно интервю с хардкор група през живота си, но за лондончаните Knuckledust той е пълната истина. Бандата съществува вече две десетилетия напук на всякакви обстоятелства, свири истински хардкор, в който влага цялата си душа и типично британско отношение. Днес, 22 март, ще забият за втори път в България – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Last Hope, B.F.D.M. и Cut Off. И по този повод се свързах с барабаниста Рей, за да питам какво ново около Knuckledust и да задам няколко други, не особено хитри въпроси.

FYELD набичват всичко до 11 в новия си албум, записват песен с Милена Славова

Макар и досега никога да не са се свенили да смесват най-различни стилове, Fyeld сериозно настъпват газта на кросоувъра в своя предстоящ, трети студиен албум In Dependence Day. “Има от всичко по повече – обяснява Денис Ников, беквокали, програмиране и общо взето отговорник за електронната страна на парчетата на софийската метъл група. – Сега с Ицо [Симеонов, китари, също и във 40 Days Later] нещата стават по метълкор и по прогресив, има повече сола, по няколко куплети, припеви и така нататък. От друга страна с мене пък става по-електронно и по хип-хоп.”

WARTIME – “Solar Messiah”

Български прогресив трашъри блестят в своя втори албум


Отдавна не е новина, когато българска група прави нещата като хората. Всъщност през последното десетилетие летвата у нас се вдигна доста високо и като звук, и като визия, и като концертни изпълнения, така че днес е просто абсурдно една банда да не е на ниво. А когато има конкуренция между силни групи, резултатът са силни албуми. Плод именно на тези условия и на амбицията на Wartime да се изпъкнат при тях е и Solar Messiah – излезлият в края на 2012 г. втори албум на метъл групата от София.

BETWEEN THE BURIED AND ME: Писахме “The Parallax II” като саундтрак на филм

През миналия месец, когато фенове и журналисти правиха своите равносметки за изминалата година, чудовищният концептуален албум The Parallax II: Future Sequence на Between the Buried and Me намери място във всички смислени класации за най-добри издания на 2012-а. Нямаше как да е иначе – това е една от най-смазващите със своята всеобхватност метъл творби, които са се появявали напоследък. Точно това казвам и на басиста на групата Дан Бригс, а той – поласкан от похвалите – на свой ред започва да разказва за последния й албум.

HATEBREED – “The Divinity of Purpose”

Бандата прави завой на 360 градуса, продължава по старому


Малко групи могат да се похвалят с такова постоянство като Hatebreed. От събирането си преди почти 20 години досега те не спират да бълват брутален, метълизиран хардкор, който следва своята проста, но ефективна формула с почти религиозен фанатизъм. Групата от Кънектикът я припознава като своя свещена мисия и отново я прегръща в своя шести дългосвирещ албум The Divinity of Purpose. Все едно очаквахме нещо друго...

THE BRIDGE: В групата ни има пет поколения, но действаме като едно и се разбираме идеално

В Белград за разлика от София има доста големи мостове, тъй като градът все пак е на бреговете на две пълноводни реки. Но не символите на местния шовинизъм са причината The Bridge да си изберат това име. Напротив – сръбската нюскул хардкор група иска да покаже по всякакъв начин, че разлика между поколенията и жанровете в рамките хардкор сцената на практика няма, като бъде мост между тях. Утре, 22 декември, The Bridge ще свирят за първи път и в България като част от лайнъпа на тазгодишното издание на Hardcore X-Mass. Това е и поводът да разговарям с фронтмена на групата Александар Тодорович–Аца, който вероятно ти е добре познат и като вокалист на легендите на сръбския хардкор Hitman.

ITSI се завръщат с нов състав, по-зряло звучене и по-бързи парчета

През лятото ITSI обявиха, че ще направят основен ремонт на групата, който изисква привличането на трима нови музиканти и междувременното спиране на всички концертни изяви, които и без това не бяха особено много. И докато по думите на китариста и лидер на алтърнатив метъл бандата от София Антон Димитров за нови шоута и записи явно ще трябва да почакаме поне до другото лято, първата част от обновлението на ITSI вече е приключила.

PYROMANIA: Музиката става фаст фууд. Само еднодневки, на чието място после идват други

“Този реюниън не го правим, за да търкаме по клубовете всяка седмица – казва китаристът на Pyromania Петко Дреников–Пеко. – Свирим, когато има нещо, което си заслужава като място, организация и като събитие въобще.” Та така... събитието, на което ще си струва да забият тази година (защото не са свирили от миналия декември), е концерт заедно с Mazut на 22 декември в “Sofia Live Club”, организиран от списание Vice. Докато все още си впечатлен от гениалността на идеята група, чието име значи вид гориво, да подгрява Pyromania, прочети и какво още сподели китаристът на една от най-яките български групи на 90-те пред Music Vault.

LED ZEPPELIN – “Celebration Day” DVD

Най-великата рок група на планетата казва “сбогом” с гръм и трясък


В края на 60-те четирима английски музиканти потеглят на пътешествие из дебрите на рока, което завинаги променя тази музика и създава една от най-големите легенди в историята й: Led Zeppelin. Отново с четирите удара на палките и експлозията от блус рок рифове в началото на “Good Times Bad Times” – първото парче от първия албум на групата – започва и концертът й в лондонската “O2 Arena” на 10 декември 2007 г., увековечен в Celebration Day. Въпросното шоу обаче е точно обратното – то е краят на въпросното пътешествие.