В петия си албум Linkin Park са все по-малко сърдити млади хора
Съжалявам, но не смятам, че неометълът някога е бил стил, за който да е имало смисъл да се леят сълзи. И макар и в петия студиен албум на Linkin Park да има намек за завръщане към загърбените ценности от първите два диска на групата, то Living Things остава твърде далеч от тях. В него полираният и доминиран от електроника звук на A Thousand Suns се среща с тежките китари и преоткритото желание на Честър Бенингтън отново да ползва викове. На моменти. В други музиката поема в съвсем нова посока.
Съжалявам, но не смятам, че неометълът някога е бил стил, за който да е имало смисъл да се леят сълзи. И макар и в петия студиен албум на Linkin Park да има намек за завръщане към загърбените ценности от първите два диска на групата, то Living Things остава твърде далеч от тях. В него полираният и доминиран от електроника звук на A Thousand Suns се среща с тежките китари и преоткритото желание на Честър Бенингтън отново да ползва викове. На моменти. В други музиката поема в съвсем нова посока.
