LINKIN PARK – “Living Things”

В петия си албум Linkin Park са все по-малко сърдити млади хора


Съжалявам, но не смятам, че неометълът някога е бил стил, за който да е имало смисъл да се леят сълзи. И макар и в петия студиен албум на Linkin Park да има намек за завръщане към загърбените ценности от първите два диска на групата, то Living Things остава твърде далеч от тях. В него полираният и доминиран от електроника звук на A Thousand Suns се среща с тежките китари и преоткритото желание на Честър Бенингтън отново да ползва викове. На моменти. В други музиката поема в съвсем нова посока.

PERIPHERY: Това, че музиката ти е сериозна, не значи, че и ти трябва да си същият

Преди малко повече от две години Periphery са само проект, въртящ се в главата на виртуозния китарист – и непоправим интернет гийк – Миша Менсур. Малко по-късно той успява да подпише с лейбъл, събира истинска група и през пролетта на 2010 г. издава едноименен дебютен албум. Той пък е толкова силен, че не само впечатлява феновете, но и спечелва уважението на старата школа прог-рок музиканти. Някои от тях като Джон Петручи и Dream Theater и Гърти Говен от The Aristocrats и Asia дори се навиват да свирят в продължението – безпардонно озаглавения Periphery II: This Time It's Personal, който излиза на пазара следващия понеделник, 2 юли. Именно това е и поводът, вместо да гледам Европейското, да позвъня на вокалиста на Periphery Спенсър Сотело.

OVERDAWN & LAST REMAINS – “Home Court”

Двете банди от Русе пускат впечатляващ сплит безплатно


Основното съмнение, когато се натъкнеш на нещо безплатно, обикновено е, че то е такова, просто защото не е достатъчно добро, за да се продава. Не това е случаят обаче при сплита на Overdawn и Last Remains, който бе пуснат за свободно сваляне в интернет преди седмица. Двете банди бяха обещали, че ще се постараят да покажат русенската сцена във възможно най-добра светлина. И в Home Court правят точно това.

DOWNSLOT: Всеки човек стига до ситуация, в която иска да започне на чисто

Илиян Шиклов (вокали, бас) и Иван Делибалтов (китари) ме гледат малко странно, когато им казвам, че едва ли щях да ползвам думата “ярост” толкова често, ако не беше парчето на Пропаганда “Тази ярост”. Това обаче е минало, а поводът да си говоря с тях е новият им проект Downslot, чийто дебютен албум God Is War излиза тази събота, 23 юни. Концепцията при него е съвсем различна: текстове на английски; две китари, свирещи всякакви хармонии и мелодии; бързи и мачкащи барабани; и като цяло доста по-тежки песни. Освен това Downslot разполагат и с най-рядкото нещо, което една банда може да има – славист. Именно с него, китариста Васил Андонов, и гореспоменатите двама музиканти разговаряме за всичко важно около групата и албума й.

KREATOR – “Phantom Antichrist”

Различни, но не съвсем, немските трашъри падат в капан


Докато гледах Прометей, в един момент си дадох сметка, че през цялото време всъщност мисля за първата серия на Пришълецът. Колкото и да е добър новият филм на Ридли Скот, е почти невъзможно да го съдиш като отделна творба, а не като придатък на класиката от 1979 г. Утвърдени групи като Kreator се изправят пред същия проблем всеки път, когато издават нов запис. Phantom Antichrist, 13-ият студиен албум на германската траш метъл банда, също е обречен да губи при сравненията с триумфите от миналото.

IGNITE: Продължаваме напред, макар и с по-бавно темпо

Опасенията, че песента на Ignite е изпята, не са съвсем безпочвени. Все пак от издаването на последния албум на групата са минали цели шест години, а наскоро и вокалистът й Золи Теглас се присъедини към Pennywise. Според басиста и последен оцелял от най-първия състав на групата Брет Расмусен обаче слуховете за смъртта на Ignite са силно преувеличени. Следващия понеделник, 18 юни, бандата ще пусне на пазара концертното DVD Our Darkest Days Live, заснето в Лайпциг, Германия, през 2008 г. Освен това, ако всичко мине по план, до края на годината ще можем да чуем и нови записи на Ignite. Ето какво още разказа Брет.

ODD CREW – “Beyond the Shell”

Софийската метъл група отново надскача себе си


Покрай изреждането с бясна злоба на различни групи, на които Odd Crew напомнят като звучене, много хора пропускат редица факти, които отличават бандата от останалите на българската сцена в момента и я превръщат в явлението, което несъмнено е. Най-същественият от тях изглежда е, че що се отнася до музикалната страна на нещата, Odd Crew ревностно държат да действат сами, абсолютно изолирани от външни сили, колкото и доброжелателни да са част от тях. Иначе нямаше да изкарат албум като Beyond the Shell.

Кървавата неделя на LOUD FESTIVAL 2012

За всеки влак си има пътници. И макар Behemoth да са ме впечатлили наистина, а Symphony X да са ме накарали да съжалявам, че не съм ги слушал достатъчно преди това, първият ден на Loud Festival определено не е моята чаша чай, както биха се изразили някои по-мързеливи преводачи. Вторият обаче... Сериозно – досега в България май не е имало толкова силен лайнъп на екстремен метъл фестивал. Освен ако не броим Голямата четворка преди две години в София. Явно всичко се върти около Slayer. Но нека карам по ред.

ODD CREW: Нека погледнем отвъд битовизма и черупката, в която живеем

Седмица преди официалната премиера на Beyond the Shell четиримата от Odd Crew видимо са доволни от това, което са създали. И с право – новият им албум е наистина чудовищен. Освен че е само с две минути по-къс от максимума, който се събира на един компактдиск, той е още по-бърз и тежък от A Bottle of Friends (2010), както и много по-амбициозен като размах на самите идеи. Ще можеш да се увериш в това на 9 юни, когато бандата ще направи промоция на албума в “Mixtape 5”, както и много пъти след това, докато слушаш диска. Първо обаче Васко Райков–Русия (вокали), Васко Първановски–Черния (китари), Боян Георгиев–Бонзи (барабани) и Мартин Стоянов (бас и да, крайно време е за прякор) са така добри да разкажат всичко за Beyond the Shell.

PENNYWISE – “All or Nothing”

Пънк-рок класиците продължават напред с нов фронтмен


“I believe that we can move on/ (...) I believe that we can stay true/ True to ourselves and find something new” – пее Золи Теглас в отварящата, едноименна песен от първия албум на Pennywise с него като вокал. На повърхността това не е много далеч от типичните за групата социално-политически текстове с послание за промяна на съзнанието. Но от друга страна Pennywise сякаш те молят да им дадеш шанс да докажат, че могат да продължат и с нов фронтмен: “We'll never know until we try.”