31 октомври 2012 г.

PARKWAY DRIVE – “Atlas”

Австралийската метълкор група опитва да надскочи себе си, успява

PARKWAY DRIVE – Atlas - 4 / 5
Умението на Parkway Drive да изстискват максимума от сравнително ограничения си арсенал от изразни средства – бесни метъл рифове, тежки брейкдауни и вокалист, който дори не се опитва да пее чисто – винаги ги е отделяло от тълпата метълкор банди. Дори когато свирят и по-прости неща, в самия им подход има нещо чисто музикално, което прави песните им много по-въздействащи и запомнящи се от тези на доста други подобни банди. Atlas – четвъртият албум на групата от Байрън Бей, Австралия – си поставя за цел не само да развие това качество до краен предел, но и да надгради над него.

26 октомври 2012 г.

8M/S: Болката е нещо, което всеки от нас е изпитвал и познава много добре

8M/S: Болката е нещо, което всеки от нас е изпитвал и познава много добре
“Gochev Conspiracy” – казва китаристът на 8m/s Боян Гочев, след като вече ми е отговорил положително на въпроса дали с басиста на групата Бойко Гочев са братя. Метълкор бандата от Хасково, в която са още вокалистът Васил Василев, китаристът Максимилиан Кафтански и барабанистът Диян Георгиев издаде дебютния си албум Running Out the Black July в началото на октомври. И когато става дума за дебютен албум на група от българската провинция, може би имаш известно право да очакваш нещо посредствено. 8m/s обаче удрят звучен шамар на подобна представа още с бруталното начало на “Alaura”, а до края на десетминутния инструментал “Circle of Fallacy”, с който завършва диска, вече са я пребили тотално от бой.

24 октомври 2012 г.

STEVE HARRIS – “British Lion”

Басистът на Maiden начева страничен проект, можеше да не го прави

STEVE HARRIS – British Lion - 1,5 / 5
След три десетилетия като основен двигател на хеви метъл легендите Iron Maiden Стийв Харис явно е насъбрал доста идеи, които да не може да вкара в музиката на основната си банда. И е съвсем резонно да иска да ги реализира чрез страничен проект. British Lion е точно това – диск на група, в която Харис участва, а не негов солов албум. Някой обаче е преценил, че ако на обложката пише “Стийв Харис”, изданието ще се продава по-добре. И е бил съвсем прав, защото British Lion няма никакви други аргументи, с които да спечели вниманието ти.

21 октомври 2012 г.

Първичният хеви метъл на ACCEPT покори 3000 души в зала “Универсиада”

Първичният хеви метъл на ACCEPT покори 3000 души в зала “Универсиада”
Хеви метълът е уникално явление. Тази музика притежава магическата сила да изкарва хора от скучното им ежедневие на незначителни офис служители и да ги кара да се чувстват като герои, които маршируват към отвъдното в името на Родината, докато прегърнати през рамо дерат текстове за епични битки. Търсенето точно на такъв тип изживяване събра 3000 души в софийската зала “Универсиада” в събота вечерта. А задачата да им го предостави имаше една от групите, които са най-добри точно в това – Accept.

19 октомври 2012 г.

NO TURNING BACK: Не сме група, която би променила звука си заради някаква мода

NO TURNING BACK: Не сме група, която би променила звука си заради някаква мода
Приятно е да знаеш, че има групи, от които винаги можеш да получиш, точно това, което очакваш. А когато става въпрос за директен, ударен и агресивен хардкор, то No Turning Back са точно такъв случай. Излезлият в началото на октомври нов албум на холандската група No Regrets отново предлага музика, която почти напълно изчерпва понятието “хардкор”, без нужда от никакви обяснения. Това е и поводът отново да се свържем с вокалиста Мартейн ван ден Хувел и да му зададем няколко въпроса.

16 октомври 2012 г.

BETWEEN THE BURIED AND ME – “The Parallax II: Future Sequence”

Метъл пътуване отвъд жанровете, което не бива да изпускаш

BETWEEN THE BURIED AND ME – The Parallax II: Future Sequence - 4 / 5
“Прогресив” може би е определението, с което най-често се злоупотребява. Три десетилетия след Yes, King Crimson и Genesis едва ли има каквото и да е напредничаво в групи, които се придържат към тяхната музикална концепция. Колкото и технично да свирят. Затова и Between the Buried and Me разбираемо странят от този етикет, макар и той всъщност да пасва идеално на всичко, което правят – екстремна музика, отвеждаща те на места, където не си бил. А новият им албум The Parallax II: Future Sequence е може би най-амбициозното им пътешествие досега.

11 октомври 2012 г.

ONSLAUGHT: Цяло ново поколение фенове изведнъж разбра колко яка музика е трашът

ONSLAUGHT:  Цяло ново поколение фенове изведнъж разбра колко яка музика е трашът
Английските трашъри Onslaught ще свирят за втори път в България утре вечерта в “R.B.F.” - шоу на класическа метъл банда в сравнително малък клуб, точно от онези, за които трябва да си пълен дебил, че да ги пропуснеш. Още повече, че от бандата имат намерение да изсвирят може би най-знаковия си албум The Force (1986) от първата до последната песен. Именно за това, както и за корените, настоящето и бъдещето на траш метъла, си говоря с китариста и основател на Onslaught Найдж Рокет, който звучи точно толкова развълнуван от предстоящото шоу, колкото аз и ти.

10 октомври 2012 г.

VISION OF DISORDER – “The Cursed Remain Cursed”

Бандата от Лонг Айлънд се завръща с безкрайно искрен албум

VISION OF DISORDER – The Cursed Remain Cursed – 3,5 / 5
Макар и да се появиха през 90-те, когато тяхната смес от хардкор енергия, тежък груув и алтърнатив метъл да звучеше съвсем на място, Vision of Disorder така и не станаха водеща банда. Може би винаги са имали прекалено характерен почерк, за да се впишат в контекста на актуалните музикални течения, или големите скокове в стилово отношение от албум на албум са им коствали повече фенове отколкото са привлекли. Повече от десет години по-късно реформираната група от Лонг Айлънд се завръща с The Cursed Remain Cursed – албум, зареден с болка и гняв, които просто няма как да пренебрегнеш.

5 октомври 2012 г.

Триумф на ЕГОТО: Интервю със СТЕФАН ТОПУЗОВ

Триумф на ЕГОТО: Интервю със СТЕФАН ТОПУЗОВ
Познавам Стефан от първите му години във ФЖМК. Тогава още беше активна и групата, в която крещеше – Distorment. Достатъчно яка кросоувър-метъл банда, че да имам ЕР-то им и да им ходя по концерти и извън столицата, нахлузил тяхна тениска. По-късно се оказа, че фенщината при него, както при немалко от приятелите ми, избива в пропаганда по най-адекватния начин – писане за музика. Първо в Tangra Mega Rock (където Топузов пише и до днес), после и в българското издание на Rolling Stone, а паралелно с това (с лек запек заради списанието) и в Music Vault – не просто блог, а личната трибуна на Стефан Топузов, от която облъчва всеки, който реши да го чете, за бандите и концертите, които за него имат смисъл. Кръв, пот и отношение. А днес блогът празнува трети рожден ден с брутален концерт в клуб “Mixtape 5”, на който ще свирят Odd Crew, O.H. и Burning Leaf. Достатъчно причини се събраха, че да се запознаете със Стефан такъв какъвто е и защото е.

4 октомври 2012 г.

BURNING LEAF: Не искаме да прибързваме. Предпочитаме нещата да се случват сами

THIS BURNING DAY: Колкото по-позитивен си, толкова повече ще ти се върне след това
Както вече би трябвало да си научил, This Burning Day няма да свирят на утрешния концерт по повод годишнината на Music Vault, защото вокалистът им Калин Велчев си счупи двете ръце, падайки с колело. [Добрата новина между другото е, че според лекарите ще се възстанови напълно.] Другата банда, която трябва да свири в “Mixtape 5” преди Odd Crew, са сърбите Burning Leaf, които виждат в случая с Калин поредната проява на тегнещо над концертите им проклятие. Ето и какво още ми разказа вокалистът на стоунър-слъдж групата от Пирот Александър Костич, докато другите от Burning Leaf се наливаха с бира зад гърба му. Така де – в случай, че сайтът не се срине, когато се опитам да публикувам интервюто...

3 октомври 2012 г.

DOWN – “Down IV Part I – The Purple EP”

Южняшката супергрупа се съживява с концентрирано силно EP

DOWN – Down IV Part I – The Purple EP - 4 / 5
Обложката с надгробни кръстове и текстовете за отворени ковчези и обладани от духове шамани карат новото EP на Down да звучи сякаш се е появило от отвъдното. Но и вокалите на Фил Анселмо ехтят като вопли на призрак, докато набичените блусарски рифове в духа на класическия Black Sabbath затварят кръга, връщайки това звучене в родината му – Американския Юг. Нищо ново – Down работят в тази ниша от две десетилетия. Всичко е въпрос на идеи и композиране. А в The Purple EP групата показва постоянно качество на песните, каквото не е постигала след дебюта си NOLA от 1995 г.