THE BRIDGE: В групата ни има пет поколения, но действаме като едно и се разбираме идеално

В Белград за разлика от София има доста големи мостове, тъй като градът все пак е на бреговете на две пълноводни реки. Но не символите на местния шовинизъм са причината The Bridge да си изберат това име. Напротив – сръбската нюскул хардкор група иска да покаже по всякакъв начин, че разлика между поколенията и жанровете в рамките хардкор сцената на практика няма, като бъде мост между тях. Утре, 22 декември, The Bridge ще свирят за първи път и в България като част от лайнъпа на тазгодишното издание на Hardcore X-Mass. Това е и поводът да разговарям с фронтмена на групата Александар Тодорович–Аца, който вероятно ти е добре познат и като вокалист на легендите на сръбския хардкор Hitman.

ITSI се завръщат с нов състав, по-зряло звучене и по-бързи парчета

През лятото ITSI обявиха, че ще направят основен ремонт на групата, който изисква привличането на трима нови музиканти и междувременното спиране на всички концертни изяви, които и без това не бяха особено много. И докато по думите на китариста и лидер на алтърнатив метъл бандата от София Антон Димитров за нови шоута и записи явно ще трябва да почакаме поне до другото лято, първата част от обновлението на ITSI вече е приключила.

PYROMANIA: Музиката става фаст фууд. Само еднодневки, на чието място после идват други

“Този реюниън не го правим, за да търкаме по клубовете всяка седмица – казва китаристът на Pyromania Петко Дреников–Пеко. – Свирим, когато има нещо, което си заслужава като място, организация и като събитие въобще.” Та така... събитието, на което ще си струва да забият тази година (защото не са свирили от миналия декември), е концерт заедно с Mazut на 22 декември в “Sofia Live Club”, организиран от списание Vice. Докато все още си впечатлен от гениалността на идеята група, чието име значи вид гориво, да подгрява Pyromania, прочети и какво още сподели китаристът на една от най-яките български групи на 90-те пред Music Vault.

LED ZEPPELIN – “Celebration Day” DVD

Най-великата рок група на планетата казва “сбогом” с гръм и трясък


В края на 60-те четирима английски музиканти потеглят на пътешествие из дебрите на рока, което завинаги променя тази музика и създава една от най-големите легенди в историята й: Led Zeppelin. Отново с четирите удара на палките и експлозията от блус рок рифове в началото на “Good Times Bad Times” – първото парче от първия албум на групата – започва и концертът й в лондонската “O2 Arena” на 10 декември 2007 г., увековечен в Celebration Day. Въпросното шоу обаче е точно обратното – то е краят на въпросното пътешествие.

THE LAST CHARGE: Ако искаш да промениш нещо, трябва да превъзмогнеш негативизма

“Групата е плод на дълго приятелство и любов към музиката” – казва басистът на The Last Charge Марси, когато го моля да разкаже накратко историята на бандата. Но ето и сухите факти: създадени през 2003 г. в Будапеща, Унгария, с издадено демо, ЕР и два студийни албума, последният от които се казва Straight Outta Nowhere и е съвсем пресен. За да промотира именно него, групата ще свири в София утре, 1 декември – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Never Prey, Cut Off и Redound. Гледай да не ги пропускаш, защото са жестоки. А ето и какво още разказаха Марси и вокалистът на The Last Charge Дани.

SOUNDGARDEN – “King Animal”

Най-добрите от Сиатъл се завръщат с вдъхновяващ албум


“No one loves or hates me/ I’ve been away for too long” – пее Крис Корнел в припева на първата песен от King Animal, албума-завръщане на Soundgarden, който се появява цели 16 години след предишния. Но е прав само за второто – наистина групата отсъства прекалено дълго. Съвсем не сме станали безразлични към нея обаче. Това парче е сравнително праволинейното начало на един крайно неправолинеен албум, в който Soundgarden се възползват от абсолютно всеки шанс да направят завой встрани. И сори, пич, но така и не сме се отучили да обожаваме това.

Ноемврийско метъл опустошение с KREATOR, MORBID ANGEL, NILE и FUELED BY FIRE

Всъщност страстно мразя подобни заглавия, защото реално погледнато зала “Христо Ботев” още не се е превърнала в купчина димящи руини, ами си е съвсем здрава и все така отвратителна за озвучаване. Но чисто екстремният заряд на концерта от вчера вечерта въобще не е за подценяване. На него около 1500 души гледаха две от най-великите дет метъл банди на света, затворени в сандвич между две траш групи – едната млада и надъхана, другата утвърдена и улегнала. Така че съвсем спокойно можем да водим София за поне символично опустошена, макар и най-голямата щета, която видях реално вчера, да бе разпорената обувка на един познат.

KREATOR: По-силни сме от всякога. Нямаме никакво намерение да спираме

Позитивизъм е последното нещо, с което очакваш да те зареди група, която пее за екстремна агресия, кървава революция и закрива всеки свой концерт с песен на име “Flag of Hate”. Но именно такова чувство ме обзема, докато слушам мекия и спокоен глас на китариста и вокалист на Kreator Миле Петроца, който от уюта на хотелската си стая някъде в Северна Италия говори за здравословен начин на живот и позитивно отношение към света. Няколко часа след това като лидер на една от най-злобните траш метъл банди на планетата, той вероятно отново ще обяснява на помитащите се от пого тълпи пред сцената, че текстът на “Pleasure to Kill” е съвсем на сериозно. Вдъхновяващо! След три дни – в понеделник, 19 ноември - Kreator ще забият и в България като хедлайнъри на чудовищен концерт, включващ още Morbid Angel, Nile и Fueled by Fire. Ето какво разказа Петроца преди него.

AEROSMITH – “Music from Another Dimension!”

Рокът побеждава попа в 15-ия албум на американската банда


“I'm baaack! Baaack in the saddle again!” Ревът на Стивън Тайлър от припева на песента, с която започва Rocks (1976), последният истински велик албум на Aerosmith, не спира да ехти в главата ми вече половин месец. Причината е, че групата, създала идеалната рокендрол смес между епичните нео-блус рифове на Led Zeppelin и усета за хитово поп звучене на Rolling Stones, прескача поредния трап в кариерата си и отново се завръща с гръм и трясък. А новият Music from Another Dimension! е най-близкото до преоткриване на звученето и ценностите на Aerosmith от 70-те, на което си можел да се надяваш.

НОВИОТ ПОЧЕТОК: Пънкари сме, нормално е да не харесваме властта. Иначе за какво да пеем?

“В Македония това просто е много често срещана фамилия” – отговаря ми фронтменът на Новиот почеток Филип Тасевски–Фиц, когато го питам има ли нещо общо с бившия футболист на Левски Дарко Тасевски. През пролетта македонската пънк-рок група издаде третия си албум Melancholic Machine, който лично на мен ми влезе дълбоко под кожата. Утре, 8 ноември, бандата ще свири за първи път в София – в “Mixtape 5: Side B” заедно с Nine Eleven, Melekh, Expectations и Them Frequencies. След това през следващите два дни групата ще мине и през Пловдив и Русе като част от първото си европейско турне. “Не знам какво да очаквам. Нямам идея как са при вас нещата с пънка, но знам, че имате развита хардкор сцена” – споделя ми Фиц. Явно си е написал домашното. Ето какво още ми разказа той.

STONE SOUR – “House of Gold & Bones Part 1”

Американската група изкарва най-тежкия си албум след първия


Макар и да са достатъчно утвърдена банда, Stone Sour така и не можаха да надскочат представата за себе си като за малкото, по-лирично настроено братче на Slipknot. Да, едноименният им дебют бе съвършена среща между рифовата мощ на Metallica и мрачната мелодичност на Alice in Chains. Последвалите два диска обаче го разводниха с нещо, което музикантите вероятно смятат за “по-зряло композиране”, но всъщност бяха все по-леки песни с повтарящи се до безкрайност припеви, които така и не успяваха да станат истински запомнящи се.

HARDFACED: Всички сме едни и същи. Нормалните хора не мислят за политика

Когато в петък разговаряме с Диме Савески, единия от двамата вокалисти на Hardfaced, групата точно се е завърнала от първото си истинско балканско турне и предстои да забие на сцената на клуб “Хавана” в Скопие. Дори и да си ги гледал в София, едва ли можеш да си представиш каква еуфория създава бандата на родна земя в претъпкания с хора клуб (шоуто все пак е промоция на новия албум на Smut). Всичко е мошпит, стейдждайвинги, пеене на текстовете и просто идеално хардкор изживяване – от тези, които сякаш все по-рядко се случват. Hardfaced ще имат шанс да го възпроизведат и в София тази неделя, 4 ноември, когато ще свирят заедно с Devil in Me, Vendetta, Indignity, Death Squad и Last Remains в “Mixtape 5: Side B” на партито по случай петия рожден ден на I Hate Mondays Radio. Ето обаче какво разказа Диме преди всичко това да се случи.

PARKWAY DRIVE – “Atlas”

Австралийската метълкор група опитва да надскочи себе си, успява


Умението на Parkway Drive да изстискват максимума от сравнително ограничения си арсенал от изразни средства – бесни метъл рифове, тежки брейкдауни и вокалист, който дори не се опитва да пее чисто – винаги ги е отделяло от тълпата метълкор банди. Дори когато свирят и по-прости неща, в самия им подход има нещо чисто музикално, което прави песните им много по-въздействащи и запомнящи се от тези на доста други подобни банди. Atlas – четвъртият албум на групата от Байрън Бей, Австралия – си поставя за цел не само да развие това качество до краен предел, но и да надгради над него.

8M/S: Болката е нещо, което всеки от нас е изпитвал и познава много добре

“Gochev Conspiracy” – казва китаристът на 8m/s Боян Гочев, след като вече ми е отговорил положително на въпроса дали с басиста на групата Бойко Гочев са братя. Метълкор бандата от Хасково, в която са още вокалистът Васил Василев, китаристът Максимилиан Кафтански и барабанистът Диян Георгиев издаде дебютния си албум Running Out the Black July в началото на октомври. И когато става дума за дебютен албум на група от българската провинция, може би имаш известно право да очакваш нещо посредствено. 8m/s обаче удрят звучен шамар на подобна представа още с бруталното начало на “Alaura”, а до края на десетминутния инструментал “Circle of Fallacy”, с който завършва диска, вече са я пребили тотално от бой.

STEVE HARRIS – “British Lion”

Басистът на Maiden начева страничен проект, можеше да не го прави


След три десетилетия като основен двигател на хеви метъл легендите Iron Maiden Стийв Харис явно е насъбрал доста идеи, които да не може да вкара в музиката на основната си банда. И е съвсем резонно да иска да ги реализира чрез страничен проект. British Lion е точно това – диск на група, в която Харис участва, а не негов солов албум. Някой обаче е преценил, че ако на обложката пише “Стийв Харис”, изданието ще се продава по-добре. И е бил съвсем прав, защото British Lion няма никакви други аргументи, с които да спечели вниманието ти.

Първичният хеви метъл на ACCEPT покори 3000 души в зала “Универсиада”

Хеви метълът е уникално явление. Тази музика притежава магическата сила да изкарва хора от скучното им ежедневие на незначителни офис служители и да ги кара да се чувстват като герои, които маршируват към отвъдното в името на Родината, докато прегърнати през рамо дерат текстове за епични битки. Търсенето точно на такъв тип изживяване събра 3000 души в софийската зала “Универсиада” в събота вечерта. А задачата да им го предостави имаше една от групите, които са най-добри точно в това – Accept.

NO TURNING BACK: Не сме група, която би променила звука си заради някаква мода

Приятно е да знаеш, че има групи, от които винаги можеш да получиш, точно това, което очакваш. А когато става въпрос за директен, ударен и агресивен хардкор, то No Turning Back са точно такъв случай. Излезлият в началото на октомври нов албум на холандската група No Regrets отново предлага музика, която почти напълно изчерпва понятието “хардкор”, без нужда от никакви обяснения. Това е и поводът отново да се свържем с вокалиста Мартейн ван ден Хувел и да му зададем няколко въпроса.

BETWEEN THE BURIED AND ME – “The Parallax II: Future Sequence”

Метъл пътуване отвъд жанровете, което не бива да изпускаш


“Прогресив” може би е определението, с което най-често се злоупотребява. Три десетилетия след Yes, King Crimson и Genesis едва ли има каквото и да е напредничаво в групи, които се придържат към тяхната музикална концепция. Колкото и технично да свирят. Затова и Between the Buried and Me разбираемо странят от този етикет, макар и той всъщност да пасва идеално на всичко, което правят – екстремна музика, отвеждаща те на места, където не си бил. А новият им албум The Parallax II: Future Sequence е може би най-амбициозното им пътешествие досега.

ONSLAUGHT: Цяло ново поколение фенове изведнъж разбра колко яка музика е трашът

Английските трашъри Onslaught ще свирят за втори път в България утре вечерта в “R.B.F.” - шоу на класическа метъл банда в сравнително малък клуб, точно от онези, за които трябва да си пълен дебил, че да ги пропуснеш. Още повече, че от бандата имат намерение да изсвирят може би най-знаковия си албум The Force (1986) от първата до последната песен. Именно за това, както и за корените, настоящето и бъдещето на траш метъла, си говоря с китариста и основател на Onslaught Найдж Рокет, който звучи точно толкова развълнуван от предстоящото шоу, колкото аз и ти.

VISION OF DISORDER – “The Cursed Remain Cursed”

Бандата от Лонг Айлънд се завръща с безкрайно искрен албум


Макар и да се появиха през 90-те, когато тяхната смес от хардкор енергия, тежък груув и алтърнатив метъл да звучеше съвсем на място, Vision of Disorder така и не станаха водеща банда. Може би винаги са имали прекалено характерен почерк, за да се впишат в контекста на актуалните музикални течения, или големите скокове в стилово отношение от албум на албум са им коствали повече фенове отколкото са привлекли. Повече от десет години по-късно реформираната група от Лонг Айлънд се завръща с The Cursed Remain Cursed – албум, зареден с болка и гняв, които просто няма как да пренебрегнеш.

Триумф на ЕГОТО: Интервю със СТЕФАН ТОПУЗОВ

Познавам Стефан от първите му години във ФЖМК. Тогава още беше активна и групата, в която крещеше – Distorment. Достатъчно яка кросоувър-метъл банда, че да имам ЕР-то им и да им ходя по концерти и извън столицата, нахлузил тяхна тениска. По-късно се оказа, че фенщината при него, както при немалко от приятелите ми, избива в пропаганда по най-адекватния начин – писане за музика. Първо в Tangra Mega Rock (където Топузов пише и до днес), после и в българското издание на Rolling Stone, а паралелно с това (с лек запек заради списанието) и в Music Vault – не просто блог, а личната трибуна на Стефан Топузов, от която облъчва всеки, който реши да го чете, за бандите и концертите, които за него имат смисъл. Кръв, пот и отношение. А днес блогът празнува трети рожден ден с брутален концерт в клуб “Mixtape 5”, на който ще свирят Odd Crew, O.H. и Burning Leaf. Достатъчно причини се събраха, че да се запознаете със Стефан такъв какъвто е и защото е.

BURNING LEAF: Не искаме да прибързваме. Предпочитаме нещата да се случват сами

Както вече би трябвало да си научил, This Burning Day няма да свирят на утрешния концерт по повод годишнината на Music Vault, защото вокалистът им Калин Велчев си счупи двете ръце, падайки с колело. [Добрата новина между другото е, че според лекарите ще се възстанови напълно.] Другата банда, която трябва да свири в “Mixtape 5” преди Odd Crew, са сърбите Burning Leaf, които виждат в случая с Калин поредната проява на тегнещо над концертите им проклятие. Ето и какво още ми разказа вокалистът на стоунър-слъдж групата от Пирот Александър Костич, докато другите от Burning Leaf се наливаха с бира зад гърба му. Така де – в случай, че сайтът не се срине, когато се опитам да публикувам интервюто...

DOWN – “Down IV Part I – The Purple EP”

Южняшката супергрупа се съживява с концентрирано силно EP


Обложката с надгробни кръстове и текстовете за отворени ковчези и обладани от духове шамани карат новото EP на Down да звучи сякаш се е появило от отвъдното. Но и вокалите на Фил Анселмо ехтят като вопли на призрак, докато набичените блусарски рифове в духа на класическия Black Sabbath затварят кръга, връщайки това звучене в родината му – Американския Юг. Нищо ново – Down работят в тази ниша от две десетилетия. Всичко е въпрос на идеи и композиране. А в The Purple EP групата показва постоянно качество на песните, каквото не е постигала след дебюта си NOLA от 1995 г.

THIS BURNING DAY: Колкото по-позитивен си, толкова повече ще ти се върне след това

Ако още не си разбрал, следващия петък, 5 октомври, в “Mixtape 5” ще има един концерт, с който сайтът, който четеш в момента, ще отбележи три години от стартирането си. На него ще свирят Odd Crew, сърбите Burning Leaf и This Burning Day. Това обаче е само един от поводите да разговарям с последните. Освен, че от известно време правят доста концерти, на които впечатляват с добре измислен и изпълнен мелодичен модерен метълкор, в средата на септември те представиха видеото към първото си парче “Don't Back Down”. Сега предстои да пуснат и още една песен с такъв клип с текст. Докато тръпнеш в очакване, виж какво още ми разказаха вокалистът Калин Велчев, китаристите Стефан Кузманов и Тодор Саньов, басистът Ивайло Сарандев и барабанистът Илия Лазов–Шарки.

AS I LAY DYING – “Awakened”

Метълкор лидерите гонят съвършенството в шестия си албум


В началото на века група американски банди промениха радикално пейзажа в тогавашната метъл сцена. Позабравени ценности като скоростта и рифовата насоченост на траша бяха върнати на дневен ред в комбинация с мелодични похвати, внесени от Гьотеборгската сцена. Сместа бе завършена с брейкдауни и друга, още по-съществена заемка от хардкора – отношение. As I Lay Dying продължават да следват този наложен отчасти от самите тях стандарт в шестия си студиен албум Awakened.

DER HUNDS: Групата ще е различна занапред. И на нас ни е любопитно какво ще излезе

След като почти не бяха свирили на живо тази година, през есента Der Hunds ще възобновят нормалния си концертен ритъм. Първото шоу е тази събота, 29 септември, в “Jet Rock” заедно с Млък! Така че макар и през юни от чиста глупост да пропуснах излизането на новото EP на групата Home, сега пак имам добър повод да се срещна с двамата титуляри в състава: Боби Мудолов–Косатката (вокали, китари) и Вили Попов (китари). Според тях нещата в Der Hunds вече са си дошли на мястото и най-интересното тепърва предстои. Прочети за какво по-точно става дума.

O.H. – “Изкривен стандарт”

Адреналинова инжекция с брутално директен метъл


“Вдигни юмрук в лицето на властта, излей своя гняв пред света!” – дере се вокалистът на O.H. Георги Фотев в “Лицето на властта”. Това е кулминацията на новия албум на групата Изкривен стандарт. От него става ясно, че чашата на търпението спрямо случващото се по света и у нас според O.H. отдавна е преляла и че не е време за приказки, а за действия. Гневни действия! А всичко това се случва на фона на подобаващо директна музика, която първо раздава тупаници и после задава въпроси.

MYSTERY GANG: Ние свирим възможно най-свежото рокабили

Този петък, 21 септември, българският портал за рокабили култура Rockabilly.bg ще отпразнува една година от стартирането си. Гвоздеят на програмата на партито по този повод в “Mixtape 5” ще бъде унгарското трио Mystery Gang. Сформираната в края на 90-те в Будапеща група смята да направи в София нещо наистина готино, което със сигурност ще включва много енергия, добро настроение и класически рок. Или поне така обещава басистът (и контрабасист, което само на български звучи странно) Золтан Пасингер, който бе така добър да отговори на няколко въпроса за групата (в която свирят още китаристът и вокалист Петер Егри и барабанистът Ласло Тамаши).

DER HUNDS – “Home” EP

Бандата от София успешно те връща към рока на 90-те


Ларс Улрих навремето беше казал, че му е жал за Дейв Мъстейн, защото във всеки материал за Megadeth името на групата се споменава по-рядко от това на Metallica. Der Hunds вероятно се чувстват като Мъстейн относно Soundgarden, макар и по различни причини. Името на гръндж пионерите от Сиатъл просто няма как да не изплува в главата ти, докато слушаш Home, излязлото през юни ново EP на Der Hunds. То комбинира вокали, напомнящи Крис Корнел, с рифове, които звучат сякаш някой е задигнал всичко от килера, в който Ким Тайл складира нереализираните си идеи. Но това не е непременно нещо лошо.

THEM FREQUENCIES: Целта на музиката ни е хората да настъпят мотиката

Преди около година помолих Боян Генов–Бобз от Fyeld да напише класация с най-великите български метъл парчета за Rolling Stone. Тогава измежду очакваните класики на Ахат, Ера, Тъмно и Crash той сложи и една неозаглавена песен на “новите Breakpoint”, която бе чул на репетиция. Смело. Но вече би трябва да си разбрал защо е имал право – особено ако си присъствал на някой от немалкото концерти на Them Frequencies, които групата направи от март насам. Ако не си, можеш да наваксаш и като чуеш дебютното EP, което от бандата пуснаха за свободно сваляне преди седмица. То обаче е само началото за техничната мат-метъл-кор банда от София. Китаристът Дидо Пешев и барабанистът Мартин Колев бяха така добри да ми разкажат и всичко останало, което се случва, или предстои да се случи около Them Frequencies.

O.H.: Постарахме се да върнем жеста на хората, които ни гласуваха доверие

Изкривен стандарт е името на новия албум на O.H., който групата ще представи на живо следващия четвъртък, 13 септември (в “Pork Pie” заедно с This Burning Day и Urban Grey). Освен че е първият им запис с китариста Кирил Петрушев–Бъсти (който е редно да ти е познат поне от Bastardolomey), новият албум е и първият на бандата изцяло на български. Докато подгряваш за концерта, учейки наизуст заглавното парче, което O.H. вече пуснаха в YouTube, може и да прочетеш какво още ми разказаха за новия си албум Георги Фотев (вокали), Никифор Никифоров–Бамби (барабани), Кирил Кирилов–Кики (китари) и Бъсти.

EXPECTATIONS – “Gone” EP

Софийската пост-хардкор група продължава в правилната посока


Новото EP на Expectations Gone е от редките случаи, когато си струва да се пише за толкова късо издание. Наистина, трудно е да видиш в смисъла в това да караш шест часа от София до Букурещ, за да запишеш миниалбум, който после можеш да изслушаш три пъти, докато отскачаш до кварталното магазинче. Gone обаче е ценно издание, защото взима всичко най-добро от появилия се по-рано през тази година едноименен дебют на Expectations, усилва го и успява да покаже още по-добре за какво става дума при тази група.

RED HOT CHILI PEPPERS показаха защо наистина са от най-големите

Лека й пръст на теорията, че няма смисъл да гледаш банди, само защото били “големи”. Да, прекалено много групи наистина са набедени за такива. Но на вчерашния си концерт в софийската “Арена Армеец” Red Hot Chili Peppers нагледно показаха на 15 хиляди души, че са от бандите, които просто не може да пренебрегваш. Това не само бе първото от доста време насам идване в България на група, за която все още на някого му пука и в цивилизования свят. Вчерашният концерт беше страхотен поради много по-важни причини от това кой къде и колко е популярен – това беше просто смазващо рок шоу!

SAVAGE RAVAGE: Планът е тази или следващата година да сме готови с албум

“Траш” – възкликват почти в един глас тримата от Savage Ravage, когато виждат купчината боклук, намираща се точно до нас. Някакъв човек току-що я е допълнил с празна пластмасова бутилка от бира, хвърляйки я от покрива на сградата, в чиято сянка разговаряме в сряда сутринта. За софрмираната през 2009 г. метъл шайка от София това е една от последните репетиции преди предстоящото турне в пет български града, което започва от днес. Ето и за какво си говорихме с Александър Бенев (бас, вокали), Никола Огнянов (китари) и Антон Димитров (барабани), докато вторият китарист на групата Танчо Танчев най-вероятно спи.

OBEY THE BRAVE – “Young Blood”

Без изненади при наследниците на Despised Icon и Blind Witness


Нерядко се случва композициите в даден албум да са страхотни, но продукцията да куца – особено, когато става дума за местни групи. Банди като канадците Obey the Brave имат точно обратния проблем: при тях продукцията е почти всичко. Дебютният им албум Young Blood е илюстрация за всичко, което се очаква от модерно хардкор издание и като звук, и като музика. Също така е и пример за това как и в този стил се появяват албуми, които сякаш са излезли от поточна линия.

НОВИОТ ПОЧЕТОК – “Melancholic Machine”

Мелодичен пънк-рок казва повече отколкото мислиш на пръв поглед


Бърз поглед към обложката на Melancholic Machine, последния албум на македонските пънкари Новиот почеток, е достатъчен, за да си дадеш сметка, че според тях нещата никак не са наред. Защото макар и поставени в типичен за Скопие пейзаж – планина Водно с огромния Кръст на хилядолетието на билото и изгряващо над нея слънце, което озарява грандомански паметник на Александър Македонски – двамата души на преден план са с противогази. Ето ти доза въздействащ директно символизъм.