MESHUGGAH: В ядрото на това, което правим, винаги ще има метъл

С новия си албум Koloss шведите Meshuggah отново стоварват огромен бетонен блок върху всеобщите представи за това как се свири екстремен метъл. Предстои да го направят и на живо – и за първи път в историята на България – на 3 юни по време на Loud Festival, като част от, да ме прощавате, най-сериозния метъл лайнъп на годината. А това са цели два прекрасни повода да се свържа с барабаниста и основен мозък зад музиката на Meshuggah Томас Хааке, който е така добър да отговори изчерпателно на всичките ми въпроси.

EXPECTATIONS – “Expectations”

Дебютът на хардкор групата е точно това, което трябва да бъде


Прекалено много български групи позволяват пламъкът на идеите им да угасва безславно в хода на безкрайно точещи се записи. Expectations не са една от тях. Базираната в София хардкор банда не си губи времето и издава дебютен албум по-малко от две години след събирането си, когато всичката музика в него още е съвсем свежа. И именно емоционалният заряд на нещо ново, случващо се и стоящо извън правилата, е голямото достойнство на диска.

DEEZ NUTS: Групата адски бързо стана съвсем сериозна, още през първата година

Независимо дали свири метъл с I Killed the Prom Queen, хардкор с Deez Nuts, или рап с Grips & Tonic, Джей Джей Питърс има две основни мечти: някога да направи проект, който да звучи като Раян Адамс, на когото е върл фен, както и да опита всички видове алкохол на света. Домашната ракия на дядо си вероятно ще можеш да му занесеш в четвъртък, когато Deez Nuts – започналата като негов едноличен проект парти хардкор банда – ще свири в малката зала на “Mixtape 5” в София заедно с Vendetta. Предстоящият концерт на бандата бе прекрасен повод да се чуем с Джей Джей и да си поговорим за всичко ново което се случва около него и няколкото му банди.

CEREMONY – “Zoo”

Калифорнийски пънкари разбиват рамките, стигат до там


Дори и през 80-те не е било нещо необикновено една хардкор група да спре да свири хардкор. А още преди две години в изблик на пънкарски нихилизъм Ceremony изкрещяха, че им е писнало от Black Flag, Cro-Mags и хардкора. Така че посоката, в която групата е поела с новия си албум Zoo, въобще не е някаква особена изненада, макар и с него Ceremony общо взето да стъпват накриво.

EXPECTATIONS: Ние сме прокълнати. Ако се захванем с нещо, винаги се проваля

Промоцията на дебютния албум на Expectations на 25 март в “Grindhouse” няма да е това, което трябваше да бъде, защото Bastions и No Omega не са си написали домашното за това какви документи са ти необходими, за да минаваш балкански граници. Но това далеч не е първият поврат на съдбата, с който софийската пост-хардкор група е трябвало да се справи по дългия път към издаването на този диск със седем песни. Георги Димитров (вокали, и както самият той държи да отбележи – “Нищо общо с БКП, да го духат!”) и Ангел Симитчиев (бас, ревностен християнин) са така добри да ми разкажат за всичко това.

BRUCE SPRINGSTEEN – “Wrecking Ball”

Шефа опява американската мечата по време на рецесия


След фаталния 11 септември Брус Спрингстийн възроди кариерата си с брилянтния The Rising, един зов за единство изпод руините на трагедията. Продължаващата икономическа рецесия е нов тежък момент, но духът на новия, 17-и поред студиен албум на Шефа далеч не е на помирение – той е много ядосан на “Уолстрийт” и неслучайно е кръстил албума си на машината за събаряне на сгради.

CENTER: Благословия е да намериш хора, които споделят радостта ти от свиренето

Макар и техният стоунър рок да е чисто инструментален, през последната година Center успяха да спечелят симпатиите както на феновете, така и на критиците, като вторите им отредиха мястото на победител в последното издание на Battle of the Bands. Този четвъртък, 15 март, Теодор Недев (китари), Делян Караиванов (китари), Николай Славов (бас) и Симеон Панов (барабани) ще забият на сцената на “Mixtape 5” заедно със Smallman и Vrani Volosa на един концерт, с който моите приятели от Rawk'n'Roll ще направят дебюта си като организатор (и ще вкарат доста дим от забранени билки в сферата на концертоорганизирането). Докато Дидо отива да се занимава с децата си, аз сядам да поговоря с останалите трима от групата за предстоящите им шоу и дебютно ЕР.

ASPHYX – “Deathhammer”

Холандските дуум дет класици мачакат като преди 20 години


“This is true death metal, you bastards!” – изревава Мартин ван Дрюнен в началото на заглавната песен от новия албум на Asphyx Deathhammer, изчерпвайки с тези седем думи почти всичко, което може да се каже за този диск. Двадесет години след излизането на легендарния им дебют The Rack тези холндски метъли продължават да са подозрителни към разни музикални техники, появили се след 89-а. И въобще не им и трябва да е иначе.

B.F.D.M. – “В репетето”

Групата променя посоката, не и идеята


“Живеем в илюзия,/ живот ли е това,/ с война да печелим човешка свобода?” – пее Галин Георгиев в първата песен от това ЕР “Царя на хаоса”. Този текст съвсем спокойно можеше да е на някоя песен на Outrage и това е една от разликите между новите и старите неща на B.F.D.M.: макар и духът на групата да е останал непокътнат, присъствието на новия й вокалист оставя ярък отпечатък. Но както ще разбереш от последната песен в диска, B.F.D.M. не смятат промяната за нещо лошо.

Десетте най-добри български албуми на всички времена

Честит национален празник, българи! Не се сещам за по-добър начин този сайт да отбележи тази дата от това да обърна поглед към колекцията си от български рок, метъл, пънк и хардкор албуми и да отсея най-доброто и съществено от тях. Да, в класацията ми може би има непропорционален акцент върху хардкора и метъла и отсъстват Щурците, но не нося вина за това какво слушам и от кое поколение съм, нали? И с риск да обидя някого обаче, искам да отбележа, че тази класация е точно класация – тоест, че макар и на места да се колебая и нещата да са близки, албумът на първо място със сигурност ме кефи повече от този на десето.

NAPALM DEATH – “Utilitarian”

Грайндкор лидерите разчупват музиката си в 15-и албум


От излизането на Scum, легендарния дебют на Napalm Death, може и да са минали 25 години, но вече миналите 40-те музиканти и до днес не дават никакви признаци, че им е писнало, или че са се уморили да са една от най-екстремните групи на планетата. Но пък определено са попили доста идеи, с които да обогатят музикалната си атака върху слушателя. Точно това демонстрират в Utilitarian, новия им албум, който разширява максимално спектъра от влияния, без да губи грайндкор сърцевината на музиката.

B.F.D.M.: Това, което правим е ъндърграунд. В буквалния смисъл!

Vendetta, Outrage, Skinflick, Hidden... списъкът с групите, в които са свирили или сега свирят петимата от B.F.D.M. прави бандата най-близкото до супергрупа, което може да съществува на българската хардкор сцена. Братята от различни майки – Галин Георгиев, вокали; Михаил Йосифов, китари; Васил Василев, китари; Влади Разпопов, бас; Марин Сладкаров, барабани – са и от различни градове. Затова и Галин отсъства, когато взимаме интервюто, а Мишо го няма когато правим снимките. Те никога не са били банда, при която нещата се случват особено бързо, но пък когато се случават, винаги са яки – какъвто е и случаят с новото им ЕР В репетето, което ще можете да си купите на днешния им концерт с Born From Pain и Cut Off. Ето какво разказаха за него.