FEAR FACTORY – “Mechanize”

Неочакван триумф за (явно) по-значимата половина от бандата


„Мноо ясно, че ще кажеш, че ще е нещо средно между най-силните ви албуми”, си мислехме всички, когато Бъртън Си Бел обясняваше как новият Fear Factory ще смесва тежестта на “Soul of a New Machine” с по-зрелия композиторски подход от “Obsolete”. За всеобща изненада се оказва, че копелето не е излъгало!

OVERKILL – “Ironbound”

Траш, който ще напълни стадион „Калиакра”, но не и „Васил Левски”


Докато Metallica, Megadeth, Slayer и в по-малка степен Anthrax са за Шампионска лига, Exodus, Testament, Kreator и още няколко подобни банди за Лига Европа, Overkill винаги са си били като средняк от А Група – с някакви позиции, сумати верни фенове, но без особен блясък.

THE MIGHTY MIGHTY BOSSTONES – “Pin Points and Gin Joints”

Малко разтоварен музикално, но все пак мега як албум


„Ние не сме шибан джубокс”, ядоса се Дики Барет през 2002-а, когато му писна да му скандират бандата да свири „The Impression That I Get”. Умората от турнетата и всички безумия в музикалната индустрия си казаха думата и The Mighty Mighty Bosstones се нуждаеха от няколко години, за да открият пак стимул да правят музика.

THE SETUP: Ако ще променяте света, започнете от себе си

Born From Pain току що са свирили за 4-ти път в България, а The Setup за първи. С любезното съдействие на организаторите от Re-Act се промъквам в бекстейджа, където китаристът на The Setup, Раф ми споделя пресни впечатления от България, колко по-малко разглезени от западняците му изглеждаме, а и какво въобще е хардкор.

Q-CHECK: Основната ни идея е да си правим ташак

Донякъде подценявайки факта в какво културологично приключение ще се навра, когато превеждам това интервю на английски, се свързвам с Лъчо от La Muchedumbre, за да си поговорим за предстоящият втори албум на Q-Check. А той се очертава да е тотален ташак. Точно, както ни харесва!

EVERGREEN TERRACE: Анархия = хаос = проблеми

Едно от най-големите хардкор събития в Европа- Persistence Tour, започна в петък. И какъв по-добър повод да се свържа с Evergreen Terrace, които обикалят Стария континент заедно с Ignite, Biohazard, Agnostic Front, Walls Of Jericho, Death By Stereo и No Turning Back, и да им задам няколко въпроса. Все пак имат и чисто нов и супер добър албум, озаглавен “Almost Home”, на пазара от няколко месеца. И така – китаристът, който е и пича с яките чисти вокали, Джош Джеймс е така добър да отговори:

PERO DEFFORMERO: Винаги се ебаваме с турбо фолка

Помните как писах покрай Austrian Death Machine, че тази музика не е винаги сериозна, а всъщност има и доста място за хумор в нея? Е Pero Defformero от Нови Сад също имат с какво да ни забавляват, като тяхната версия, бидейки 100% балканска, ни е дори една идея по-близка. Ето какво ми сподели китаристът и основен мозък зад бандата Саша Фриш, дни преди предстоящият им епохален концерт в София заедно с Контрол и Kultur Shock на 1 декември в „Универсиада”.

CLUTCH – “Strange Cousins from the West”

Добър повод да се сетиш, че тази банда съществува


Да, този албум е от лятото, но пък сигурно сте забелязали как понякога пиша и за по-старички неща, нали? А в случая липсата на внимание относно този запис в повечето български сайтове си е престъпна!

BORN FROM PAIN: Политическите идеи определено имат място в сцената

Тъй като съм фен на Born From Pain още откакто “Reclaiming the Crown” беше „новия албум”, не мога да не съм развълнуван заради предстоящия им концерт тук. Дори и да им е четвъртото свирене. Няколко седмици преди концерта се свързвам с китариста им Карл, с когото си говорим за “Survival”, Zeitgeist и общо взето всичко около бандата напоследък.

MISERATION – “The Mirroring Shadow”

Безкомпромисен, но и доста излъскан брутален дет метъл


Шведска дет метъл банда, всеки от членовете на която има по още 2-3 действащи проекта, не е някаква изненада, като се има предвид, че в тази страна май всеки трети е музикант. Да, страничните проекти и супергрупите често са тъпи, но не това е случаят с Miseration.

THEM CROOKED VULTURES – “Them Crooked Vultures”

Супер група изкарва супер албум, а ние сме супер доволни


Когато си 1/3 Led Zeppelin, 1/3 Nirvana и 1/3 Queens of the Stone Age вниманието на фенове и медии, барабар с договора със звукозаписна компания, а после и огромните продажби, си идват сами без много зор.

NO TURNING BACK: Успели сме да свирим навсякъде без помощ от никого

Вторият рожден ден на I Hate Mondays Radio е поводът за един очертаващите се най-яки хардкор концерти тази есен. Хедлайнъри на събитието без цигарен дим ще са холандците No Turning Back, чийто фронтмен и единствен останал от първоначалния състав на бандата Мартейн ван ден Хувел бе така добър да отговори и на няколко мои въпроса.

DESTRUCTION OF A ROSE – “Suspended in Time”

Този албум може и да си го чувал без да знаеш


Чел си много пъти как мелодичния метълкор в момента е толкова голям, че задушава всичко останало. И разбира се като четеш ревю на такъв албум, бандата естествено не е от „ония” и все „изпъква с нещо”.

MAXIMUM PENALTY: Този албум е завещанието ни

Един от живите фосили на нюйоркската хардкор сцена Maximum Penalty напомни за себе си преди около месец с уникално як нов албум, озаглавен "Life & Times". Джоузеф Афе ( китари) винаги е бил в бандата и за това време е видял общо взето всичко, което се е случило с хардкора от самото му раждане до днес. И явно няма нищо против да го разкаже и на мен.

THE EMPIRE SHALL FALL – “Awaken”

Гръм пада два пъти на едно и също място с Джеси Лийч


Появата на Alive or Just Breathing на Killswitch Engage бе един от онези редки музикални моменти, когато нов албум кара всичко останало да звучи остаряло. И явно напусналият след това фронтмен Джеси Лийч е имал доста голяма заслуга за тази магия, тъй като дебютът на новия му проект The Empire Shall Fall носи почти същия заряд.

HYPOCRISY – “A Taste of Extreme Divinity”

Питър Тегтгрен явно може да направи супер албум и в съня си


Има много банди, които на практика са личен проект на един свръх-активен музикант с диктаторски заложби. Но хората, които имат сили да са в такава позиция в повече от една банда и в същото време да са един от най-търсените и заети метъл продуценти в Европа, са точно един - Питър Тегтгрен.

FREDDY MADBALL: Аз уважавам религията

Фреди Кришън, който на всички ни е добре познат като фронтмен на Madball, пуска първия си солов албум като хип хоп артист този месец. В “Catholic Guilt” гостуват доста хора, измежду които Slaine, Vinnie Paz и... Rancid. Човекът в центъра на прожекторите Freddy Madball пък не се бави в обясненията какво е чувството да си един гузен католик, който обича едновременно и хардкор, и хип хоп.

THROWDOWN – “Deathless”

По-бавен и по-мелодичен, но доста зарибяващ албум


Pantera ни липсват на всички - и на мен, и на теб, и на Odd Crew… Throwdown също са от тези банди, за които мненията варират от „Супер! Звучат като Pantera” до “Баси тъпото! Звучат като Pantera”. Е – това може да се каже и за новия им албум, макар че е малко по-различен.

EUFOBIA: Важно е какво можеш да дадеш на тази музика, не какво искаш да получиш

Доста време мина от дебютния албум на Eufobia “Cup of Mud”. Голяма част от него бе запълнена с концерти в България и не само (даже май главно „не само”), но особено напоследък почти с нищо. Точно както си мислех как поредната яка банда се е разпаднала заради обичайните причини, пичовете дадоха признаци на живот и обявиха предстоящото излизане на своя втори албум “Insemination”. А Ники (китара, вокал) е достатъчно добър да ми разкаже какво се е случило помежду...

THE DESTRO – “Harmony of Discord”

Ядосани тексасци си махат половината музика, за да стане интересно


Голямото шумно „майната ви” от страна на The Destro за всички днешни моди и всички еднакви банди, които свирят еди-си-кво-си-кор, е всъщност добрия стар втежнен груув метъл с дет забежки. Нещо нечувано? Не. Яко? Да!

THE RED CHORD – “Fed Through the Teeth Machine”

1:0 за интелигентното писане на музика


Вече само с един китарист The Red Chord предварително се заканиха, че новият им албум ще е по-директен и брутален от “Prey for Eyes”. Това може и да е накарало някой да се притесни, че бандата ще предложи нещо далеч по-просто и безинтересно, но в случая няма смисъл от подобни мисли.

SKINLAB: Винаги е трябвало да се трудим повече от други банди

Седем години след последния си дългосвирещ албум Skinlab издадоха “The Scars Between Us” този септември. Веднага след това бандата бе напусната от китариста й Глени Телфърд, който бе заменен, но пък групата пак трябваше да отмени турнето си в САЩ заради инфекция на гърлото на вокалиста Стив Ескуивел. Но пък, ако има нещо метълско, то е да се изправяш пред предизвикателствата, въпреки всичко, а именно това е и планът на бандата, както ми обяснява Стив.

KATATONIA – “Night Is the New Day”

Монотонен саундтрак на есента прекъсва серията яки албуми


Дам. Не е изненадващо, че Katatonia издават албум не през лятото, а именно когато есента вече е победила всякаква топлина и щастие от живота. Много меланхолия и обреченост лъха от “Night Is the New Day”. Точно както и се очаква от него!

SUPERBUTT: Не сме пророци и никой не е

На 19 ноември тази година унгарските симпатяги Superbutt ще свирят отново в България, 8 години след паметното им първо посещение. За това време те сериозно са надобряли, както става ясно и от последния им албум “You and Your Revolution”, който наистина е убийствен. Тези, които четат блога (а това съм главно аз), може да са забелязали как за всеки втори албум пиша, че си е струвал чакането. Е - Андраш Вьорош също не беше особено светкавичен в отговорите си, но пък в края на краищата стана доста интересно интервю. И спокойно - не са от Деберцен.

MAXIMUM PENALTY – “Life & Times”

Това може да се окаже и най-якият им албум


Доста време мина от февруари 2008-а, когато Maximum Penalty пуснаха първите песни от този албум в Интернет. Е, явно лекото забавяне си е струвало, тъй като “Life & Times” се е получил уникално як.

SLAYER – “World Painted Blood”

SSSSSSSSLLLLLLLAAAAAAYYYYYYEEEEEEEERRRRRRR


Излизането на нов Slayer е един от онези моменти, в които зрели хора се превръщат в мрънкащи деца. На ония не му бил достатъчно бърз, другият обяснява как това е срам за бандата, издала “Reign in Blood”, на трети китарният звук не му харесва, четвърти почва да вади имена на банди, които свирят „много по-адекватен на времето траш”, каквото и да значи това...

BARONESS – “Blue Record”

Две години след “Red Record” бандата вече е от Левски


Обложката ти изглежда познато? Да. Това е така защото фронтменът и китарист на Baroness е Джон Бейзли, рисувал и артуърк за някои неща на Darkest Hour и Pig Destroyer, например. Много артистично, а?

Нови A-MORAL и CROWFISH догодина

Като че ли варненските банди напоследък свирят в София по-рядко от преди, така че използвам възможността да разпитам човека-сцена от Морската столица Жоро (Crowfish, A-Moral) за всичко, което се сещам. И той отговаря!

CUT OFF – “Demo 2009”

Бандата пуска демо за безплатен даунлоуд, спестява опашки пред магазините

По принцип не бях най-големия ентусиаст да пиша за демо запис, но от Cut Off ме увериха, че истинският албум се отлага достатъчно далеч напред във времето, за да не изглежда тъпо този текст. Иначе самото демо можете да го сваляте свободно колкото си искате, предоставено от самата банда.

RIVERBOAT GAMBLERS - “Underneath the Owl”

Леко стар, но уникално як албум на тексаските пънкари


Да, този албум не е особено нов. Но пък българският интернет не е като и да прелива от ревюта или каквито и да е материали за Riverboat Gamblers, така че защо не? И без тва почти никой не го чете тоя блог, хи-хи...

NINE ELEVEN: Като нищо биха ни убили в САЩ

Това интервю за съжаление стана по и-мейл и нямах възможност в директен разговор поне да попитам за немалкото неща, написани в него, с които съм несъгласен. А сега ще е селско след всяка втора дума да пиша бел. авт. със саркастични бележки. Но пък ето какво написа Ричард от Nine Eleven, най-вероятно от училищен компютър в работно време:

SYBREED – “The Pulse of Awakening”

Европейски индъстриъл метъл с всичките произлизащи от това пороци


Големият Лари Кинг съветва в книгата си да бъдем откровени и да не се изкарваме по-знаещи отколкото сме. Така че аз ще призная веднага, че до този албум ме доведе не безкрайната ми ерудираност относно съвременната метъл сцена, а комбинация от тотална скука и ефекта на красивата му обложка.