“Stronger than any stretch of imagination” – пее завърналият се в Anthrax Джоуи Беладона в “The Constant”, обобщавайки почти напълно впечатленията от новия албум на групата Worship Music. От We've Come for You All не само са минали осем години, но и серията от рокади, довела до завръщането на Беладона зад микрофона, честно казано бе объркваща дори по стандартите на Anthrax. Съответно не бе съвсем необосновано да очакваш от Anthrax по-скоро скалъпено оправдание да правят турнета в класическия си състав, отколкото истински силен албум...
... Но всъщност получаваш точно такъв. По време на творческата пауза явно са се натрупали доста яки идеи и Worship Music просто прелива от тях. Заредените с пънкарска енергия надъхани траш парчета като “Fight 'Em Til You Can't”, които почти напълно липсваха през периода с Джон Буш, отново са тук заедно с няколко по-дълги, епични песни като “In the End”. Но Anthrax не се затварят в уюта на звученето си от 80-те и в Worship Music има място и за по-алтернативни и баладични песни като “Crawl” (която би била у дома си и в албумите след Sound of White Noise) както и за мачкаща канонада от груув рифове като затварящата диска “Revolution Screams”. Самите песни не са просто някакви попълнени шаблони от дискографията на групата, ами точно това – песни: стегнати, естествено течащи и без някакви насилени моменти или повтарящи се прекалено много пъти не особено яки рифове (нещо, от което на места страдат дори класическите албуми на Anthrax).
Не пречи и че вокалите на Беладона са сигурно най-доброто му изпълнение в тази група въобще, или че за този албум Скот Иън е написал най-яките си рифове от 20 години насам, или че още от началото на първото парче “Earth on Hell” Чарли Бенанте започва да нанася умопомрачителен побой на барабаните, който не спира и до края... Без да звучи като скалъпена компилация от песни, писани за различни албуми, Worship Music събира в рамките на около час абсолютно всичко, което е яко (или е било яко) в Anthrax през последните три десетилетия. Една велика група пресъздава класическото си звучене с помощта не само на съвременни звукозаписни средства, но чрез куп силни песни, наблъскани с тон яки идеи. Едва ли можеше да се надяваш на нещо по-добро!
* Публикувано на сайта на Тангра Мега Рок
Няма коментари:
Публикуване на коментар