Този цитат може и да ти се стори супер банален, ако си чел повече от едно интервю с хардкор група през живота си, но за лондончаните Knuckledust той е пълната истина. Бандата съществува вече две десетилетия напук на всякакви обстоятелства, свири истински хардкор, в който влага цялата си душа и типично британско отношение. Днес, 22 март, ще забият за втори път в България – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Last Hope, B.F.D.M. и Cut Off. И по този повод се свързах с барабаниста Рей, за да питам какво ново около Knuckledust и да задам няколко други, не особено хитри въпроси.
– Последно говорих с Пиер, когато свирихте в България през 2009 г. Тогава той общо взето обясни всичко важно за Knuckledust. Така че – какво ново около вас има от тогава насам?
– Ами какво... Записахме албума Bluffs, Lies & Alibis и заснехме видеоклип за заглавното парче. После направихме доста концерти и като цяло пак набираме инерция като група. Всичко е супер!
– Последният ви албум излезе през лятото на 2012 и бе посрещнат като най-добрия ви досега. Какво мислиш, че подобрихте в Bluffs, Lies & Alibis?
– Не бързахме да го завършим. Цели две години правихме демотата за албума, аранжирахме текстовете и се опитвахме да направим песни, с чието послание хората да могат да се свържат, а и да ги пеят на живо заедно с нас. Междувременно се постарахме да запазим суровото си звучене. Също така сменихме студиото и продуцента. Платихме полета на Игор от Backfire! до Лондон, за да можем да работим по албума в нашия град и всички в групата да са близо до дома, за да могат да почиват. Прекарахме осем дни в студиото и Игор наистина ни даде зор. Продукцията на албума е страхотна и това се дължи на Игор, както и на китариста ни Уема и басиста ни Ник, които прекарваха по 12 часа в студиото всеки ден, за да станат нещата както трябва.
– Ставате все по-тежки от албум на албум. Мислиш ли, че можете да стигнете момент, когато това, което свирите, вече не е много хардкор в музикално отношение?
– Не. Никога. Даже, ако могат да ни обвиняват в нещо, то е, че не се променяме достатъчно. Но ние започнахме като хардкор банда и ще продължим да сме такава.
– Казвал си, че си се зарибил по хардкора през метъла – понеже си искал да чуеш оригиналните версии на кавърите, които разни траш банди са свирили през 80-те. Слушаш ли още много метъл? Какво мислиш за по-новите групи? В Обединеното кралство – поне доколкото можем да преценим от тук – има доста жизнена метълкор сцена в момента.
– Честно казано, не слушам особено много нов метъл. Харесвам само бандите, които слушах и едно време – Slayer, S.O.D. и подобни неща. Може би Municipal Waste е единствената по-нова група, на която съм давал шанс. Но специуално метълкор сцената в Обединеното кралство е нещо, напълно отделено от това, с което ние се занимаваме като група. Но всъщност е много добре, че има банди като Bring Me the Horizon, които в момента са наистина големи – те привличат хлапета към по-тежката музика, които евентуално могат да открият ъндърграунд хардкора, а може би в някакъв момент дори и нас, ха-ха!
– Как стоят нещата в лондонската хардкор сцена сега? Доколкото знам сте доста разделени помежду си на крюта и не си ходите по концертите едни на други. Това резултат от липса на интерес ли и чувство за общност ли е, или нещо друго?
– Ако погледнеш нещата в по-общ мащаб, ситуацията е точно таква, да. Но като цяло бих казал, че сцената е доста жизнена. Но хардкорът, който ние свирим, не е подкрепен по никакъв начин от мейнстрийм медиите, телевизията или големите фестивали. Така че ние правим, каквото правим, съвсем сами и си продължаваме напред, без да ни пука за никого. Но ако трябва да съм честен, когато правим концерти заедно – имам предвид различните крюта – това са едни от най-яките шоута! Наистина не знам защо не го правим по-често!
– Упоритостта на Knuckledust винаги е била впечатляваща – произлизате от сцена, където никой не подкрепя никой, свирите заедно вече близо 20 години, а през цялото време не сте сменили и един член на групата... Какво ви кара да продължавате напред? Какво ви свързва толкова силно помежду ви?
– Няколко неща са всъщност. Първото и най-важното е, че сме приятели още от училище. Важно е, когато сте в една група, да се разбирате. Никога не сме си поставяли и някакви цели като група. Всичко, което ни се е случило досега, е плод на здрава работа и наистина сме благодарни, че всичко това го има. Но ако утре никой не иска да ни слуша, ние пак ще се съберем в някаква стая и ще си свирим заедно. Така че това, което ни свързва, е истинското приятелство.
– Ти си от Уест Хем. Ходиш ли често на мачовете им? Как би сравнил любовта си към отбора с тази към хардкора – кое от двете е по-важно?
– Адски труден въпрос, ха-ха! Имам сезонен билет и гледам да ходя на всеки домакински мач, но понякога не успявам заради концертите. Ходя заедно с Били от 50 Caliber и ако не мога, баща му отива с моя билет. Но Уест Хем е много по-важно нещо от Knuckledust! Сега другите сигурно се пукат от яд, а Тео от лейбъла ни GSR Music ще пробие стената с юмрук, ха-ха!
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимка: GSR Music
Няма коментари:
Публикуване на коментар