Поглеждам към десния си крак, където стои татуирано логото на Machine Head, докато за пореден път слушам Unto the Locust, и се замислям, че заклети фенове май не трябва да пишат за любимите си групи. Резултатът винаги е или пресилено хвалебствие, или жално мрънкане как са си променили стила. А този албум доста трудно ме спечели.
По думите на Роб Флин концепцията му е музиката като религия. И с Unto the Locust Machine Head потеглят на духовно търсене из 40-годишната история на метъла, претапяйки елементи от най-различни периоди в опит да достигнат съвършенство. Резултатът е нещо като класическа музика, свирена с електрически китари и бясно темпо. Вземете например отварящата, разделена на три части соната “I Am Hell”. Това е най-откровеният траш метъл, който Флин и Фил Демъл са забивали от Vio-Lence насам – и той е наместен между интродукция с църковен хор и подплатен със струнни акустичен пасаж, от който изригва величественият финал.
Албумът продължава в същия дух, като в него се открояват две основни тенденции – доста мелодичен е, както и доста бърз. В “This Is the End” за първи път ползват бластбийтове; рифът в куплета на “Locust” е толкова пантерски, че Даймбег сигурно се усмихва одобрително от небето; а започващата с детски хор и тромпети последна песен “Who We Are” е истински епичен метъл химн. Странната песен е “Darkness Within” – емоционална алтърнатив балада движена от доста нетипични за групата акорди.
Unto the Locust отново е продуциран от Флин, който явно е достатъчно уверен – и потънал в любовта към Rush, която афишира от десетина години – за да пробва амбициозни идеи като всички хорове, цигулки и тромпети, за които вече писах. Амбицията е ключовият момент тук – и седемте парчета са дълги (само едно е под шест минути), с тонове различни рифове, мелодии, сола, интродукции, прелюдии и какви ли не композиционни украшения. Това на моменти идва в повече и удавя първичната бруталност на музиката.
Но стига да нямаш предварителна нагласа как трябва да звучи тази група, Unto the Locust ще те размаже. В противен случай – за нещо по-кораво и директно се обърни към Burn My Eyes.
* Публикувано на сайта на Тангра Мега Рок
Няма коментари:
Публикуване на коментар