Бандата прави завой на 360 градуса, продължава по старому
Малко групи могат да се похвалят с такова постоянство като Hatebreed. От събирането си преди почти 20 години досега те не спират да бълват брутален, метълизиран хардкор, който следва своята проста, но ефективна формула с почти религиозен фанатизъм. Групата от Кънектикът я припознава като своя свещена мисия и отново я прегръща в своя шести дългосвирещ албум The Divinity of Purpose. Все едно очаквахме нещо друго...
Малко групи могат да се похвалят с такова постоянство като Hatebreed. От събирането си преди почти 20 години досега те не спират да бълват брутален, метълизиран хардкор, който следва своята проста, но ефективна формула с почти религиозен фанатизъм. Групата от Кънектикът я припознава като своя свещена мисия и отново я прегръща в своя шести дългосвирещ албум The Divinity of Purpose. Все едно очаквахме нещо друго...
В новия Hatebreed определено няма изненади. Можеш да кажеш сбогом дори на наченките на разнообразие, появили се в едноименния диск от 2009 г. под формата на повече метъл влияния, мелодии и почти чисти вокали. В The Divinity of Purpose те са претопени напълно в традиционното звучене на групата, като така на практика се осъществява завъртане на 360 градуса обратно към The Rise of Brutality (2003) и Supremacy (2006). И в това няма нищо лошо. Дори напротив – Hatebreed демонстрират чудовищна целеустременост, а натрупаният през годините опит в писането на музика се материализира в едни от най-добре оформените им песни досега. Такива като “Put It to the Torch” и “Honor Never Dies” са типичните Hatebreed-ски тупаници с мощни груув рифове и супер тежки брейкдауни, на фона на които Джейми Джаста скандира надъхващи лозунги като “sometimes standing for what you believe means standing alone”. Има и своеобразни трибюти: “The Language” и “Dead Man Breathing” са чисти Slayer-изми, а рифът в началото на едноименната песен съмнително напомня “Bullet in the Head” на Rage Against the Machine. Добрите стари Hatebreed, които познаваш и обичаш.
Някой не толкова добронамерен би казал, че това е поредният им експеримент за това колко пъти могат да пробутат на хората един и същ албум. Наистина малко неща отвъд обложката и заглавието отделят The Divinity of Purpose от предишните пет диска. Феновете очакват точно това от тази група и отново го получават. AC/DC и Motörhead правят същото от десетилетия и никой не ги съди. Просто тези, които по принцип не са въодушевени от Hatebreed, отново биха намерили за по-забавно да гледат как съхне боя.
* Публикувано на сайта на Tangra Mega Rock
Няма коментари:
Публикуване на коментар