В Белград за разлика от София има доста големи мостове, тъй като градът все пак е на бреговете на две пълноводни реки. Но не символите на местния шовинизъм са причината The Bridge да си изберат това име. Напротив – сръбската нюскул хардкор група иска да покаже по всякакъв начин, че разлика между поколенията и жанровете в рамките хардкор сцената на практика няма, като бъде мост между тях. Утре, 22 декември, The Bridge ще свирят за първи път и в България като част от лайнъпа на тазгодишното издание на Hardcore X-Mass. Това е и поводът да разговарям с фронтмена на групата Александар Тодорович–Аца, който вероятно ти е добре познат и като вокалист на легендите на сръбския хардкор Hitman.
– Нека започнем от Hitman. Бандата беше страхотна и винаги беше удоволствие да ви гледаме на живо. Вече сигурно си го обяснявал на други места, но все пак – защо решихте да се разделите след 18 години заедно?
– Здрасти. Благодаря ти за подкрепата и за добрите думи. Причината да спрем бяха сериозните здравословни проблеми на барабаниста ни Илия [Траживук]. Също така и фактът, че в цялата 18-годишна история на Hitman сме имали само една промяна в състава – когато сменихме басиста си Янко [Исидорович] със стария си приятел Райко [Радомир Янкович], който и без това беше с нас от самото начало, така че на практика вече беше член на групата. Hitman бяхме тези четирима души и просто нямаше как да си представим да продължим без него [Илия]. Това би подменило идеята, същността на всичко, за което става въпрос при нас. Нямаше да е честно спрямо нас самите, както и спрямо всички които ни уважават като група, която винаги е заставала твърдо зад вярванията си. Просто е.
– Сега си част от The Bridge, чисто нова група, която не само започва от нулата, но и свири съвсем различна музика. Какво те накара да предприемеш подобно начинание? Все пак след две десетилетия с активна група като Hitman доста музиканти биха се пенсионирали, или де да знам...
– Предполагам, че доста биха постъпили така, да, хе-хе-хе... Но виж, също като Hitman, така и The Bridge започна като проект, в който искахме да пробваме да направим нещо ново заедно с някои по-млади приятели. Искахме да изследваме малко по-различни звуци и да сме иновативни поне в музикално отношение спрямо нашите визии и послания. Но когато Hitman приключи, автоматично станахме пълнокръвна група и сега всичко, което имаме, е концентрирано в The Bridge. Посланието и духът остават същите и това е най-важното според мен. Колкото до мен самия – не виждам как ще се откажа. Това е моят живот и аз нямам втори. Дал съм всичко по всички възможни начини за тази музика, тази сцена и този начин на живот през последните 27 години.
– Кой друг свири в The Bridge?
– Освен мен в групата е и китаристът Радомир Янкович–Райко, който беше басист в последния състав на Hitman. Той е дългогодишен член на сръбската хардкор сцена и е свирил в групи като Mob Law, Empty и Members of tha Family. Също така той беше част от първото голямо стрейт-едж движение в Сърбия и пишеше за доста фензинове в началото на 90-те. В групата е и басистът Марко Стефанович, който е добре познат в София с предишната си група Fullsize, а може би още повече и с Deadrise. От същата банда е и барабанистът ни Данило Зацевич–Зека. Той е свирил и в Nothing Left, но Deadrise общо взето си е неговата банда отвсякъде. И на последно място, но не и по важност, идва другият ни китарист Богдан Доброта – един доста талантлив млад пич, който е основната причина групата да звучи по начина, по който звучи. Той е бил в No Way Back и един проект на име Jain.
– Каква е реакцията спрямо това, че The Bridge звучи съвсем различно от предишната ти група? Имам предвид, че винаги си оставял впечатление за човек, който се старае да се придържа възможно най-близо до пънк корените на хардкора, докато The Bridge звучи възможно най-модерно.
– Аз още съм такъв. И това няма да се промени. Още вярвам в същите неща и все още пея за тях в текстовете си. А колкото и модерно да звучи групата, аз и останалите музиканти смятаме, че тя продължава да си е хардкор-пънк преди всичко. Защото както казах, това движение, тази музика, е нищо без посланието. И разбира се, че ще звучи различно и модерно, тъй като разликата между най-възрастния и най-младия член на The Bridge е 21 години. В групата има трима млади пичове, които внасят свеж дух и влияния в музиката. Нека го обясня така – получавате същността на идеята в по-лъскава и по-модерна опаковка.
– Във Facebook-a ви пише, че сте повлияни на практика от всякаква музика – от хардкор-пънк през метъл до джаз. Това значи ли, че в миналото сте се ограничавали като изразни средства?
– Разбора се, че не. Предполагам, че имаш предвид Hitman, но там беше различно, тъй като бяхме четири души, които малко или много имаха една и съща представа как трябва да звучи групата. И на нас ни харесваше звученето ни точно по начина, по който си беше. Разбира се, че имаше и нововъведения, а и времето даде отражение върху нас, така че ние също се променихме. Но като цяло се придържахме към основата на звученето си. Най-вече защото не вярвахме особено много в промяната в рамките на стила, който свирехме. Беше различна група, що се отнася до музиката.
– Достатъчно за миналото, предполагам. С The Bridge имате един 7-инчов сингъл и вероятно вече работите по материал, който един ден ще се появи като дългосвирещ албум. Кога можем да го очакваме?
– Да, 7-инчовият сингъл скоро ще излезе и ние сме много доволни от нашия лейбъл в Дрезден Farewell Records. Те се справиха прекрасно! Разбира се, веднага започнахме да работим по нови песни и даже записахме демо версия на една от тях – “Apocalyptic Preview”. Можете да я чуете в YouTube. Групата работи много здраво, прави концерти и пише песни, които да станат част от предстоящото издание. Планът е да влезем в студио след лятото и да запишем всичко, а после да го издадем до края на годината. Малко ни е сложно да функционираме, защото аз доста често съм далеч от дома заради работата си. Така че нещата вървят малко бавно. Но накрая всичко ще е налице.
– Колко далеч смяташ, че може да стигне тази група? Мислиш ли, че може да има същото дълголетие и влияние като Hitman? Или въобще не мислиш за това?
– Виж, дори с Hitman нямахме план да продължаваме особено дълго. Както казах, започнахме като проект подобно на The Bridge, но после нещата се развиха, по начина, по който се развиха. Продължихме, колкото можахме. Ако не бяха проблемите със здравето на Илия, още щяхме да сме заедно – сигурен съм. Така че мога да ти кажа, че нямаме представа какво предстои и за колко време ще е. Сега е, каквото е. Утре – кой знае?
– Подобно на нашия приятел Алекс [Бояджиев] от Last Hope, ти също си работил по някои големи европейски турнета на хардкор банди като мениджър и какво ли още не. С него веднъж се шегувахме, че на вас професията ви е “хардкор”. Готина работа ли е това и толкова ли е забавна, колкото някой като мен си представя?
– Общо взето е страхотна работа. Определено не е за всеки, защото трябва да оставиш много неща настрана и да си изясниш приоритетите. Това е трудна работа, която взима доста от теб, но и после ти дава много. Ако можеш да се справяш със стреса, дългия път, липсата на сън и гадната храна, каквато ще ядеш обикновено, значи ще можеш да се насладиш на всички забавни моменти, музика и други яки преживявания, които ще получиш в замяна. Аз си обичам работата и съм имал късмета да съм на турне с някои много готини хора от групи, които много са ми повлияли като личност и като член на бандите, в които съм свирил. Правил съм турнета и съм работил като мениджър за H2O, Cruel Hand, 7 Seconds, Death Before Dishonor и Unearth. Бил съм на турнета и с Тhe Mongoloids, The Business, War of Ages, In the Midst of Lions... И съм благодарен, че получих шанс да стана точно това, което исках да бъда в този живот.
– Бил си част от това, което на практика си е индустрия за турнета. Не мислиш ли, че хардкорът е на границата на това да се превърне просто в музика, откъсната от корените си, които са най-вече в посланието?
– Това вече е така, приятелю. Но тъй като сцената е наистина голяма, все още има групи, които вярват в истинския й дух и ценности. Хардкор-пънкът никога няма да изгуби основното си значение и основни ценности. Докато продължава да има групи и хора като No Turning Back, 7 Seconds, Risk It, The Bridge, всички малки промоутъри – които всъщност в моите очи са истинските големи промоутъри, защото не правят нещата само за пари – фензинове и честни хора, които помагат на сцената и групите, то хардкорът винаги ще продължава да бъде това, което е от самото начало. Хардкорът е повече от музика!
– Като говорим за послания, доколкото разбирам, идеята на името на The Bridge е, че групата е като мост между различните поколения и стилове в сцената, който да доказва, че няма реална разлика между тях. Нали?
– Точно така! И ние го доказваме като група. Както казах вече, в The Bridge има пет поколения музиканти, като най-младият е на 22 години, а най-възрастният – на 43. Имаме различен музикален бекграунд и въобще влияния. А в същото време действаме идеално като единица и се разбираме перфектно помежду си. Когато започвахме и мислехме какво да ни е името, The Bridge ни се стори идеалният избор, защото е представя по идеален начин какво представлява групата и как искаме да се случват нещата в сцената и света като цяло. Толерантност и отдаденост, свързани заедно от една любов към сцена, в която всички сме израснали и която се е превърнала в голяма и важна част от животите ни. Приятелство, единство и уважение.
– Добре де, ама от друга страна казвате, че сте твърдо против глобализацията. Не е ли тя точно такъв мост, само че между нациите? Фактът, че хардкор музиката и ценностите й са разпространени по целия свят – от Северна Америка през Балканите до места като Сингапур – е продукт не на друго, ами точно на глобализацията.
– Разбира се, че сме наясно, че глобализацията е част от живота ни. И си прав за това. Но ние нямаме проблем с частта от определението за глобализация, в което става въпрос за изграждане на междуконтинентална мрежа между сцените и нациите. Има и добра страна. Но за съжаление има и друга страна, в която става въпрос за съсредоточаването на възможно най-много неконтролируема политическа власт в една нация чрез международни корпорации, които трупат тази власт, експлоатирайки света посредством нерегламентирани търговски споразумения. И всичко това с цената на евтина работна ръка, без безопасни условия на труд, без принципи за опазване на околната среда – само за да натрупат възможно най-много власт и пари в сметките си.
Снимки: 1,3 Душко Дамянович; 2 The Bridge
Няма коментари:
Публикуване на коментар