За 18-те години от създаването си Dying Fetus наистина си спечелиха името на едни от лидерите в стила, макар и по-сериозната известност да дойде при тях сравнително наскоро. Нов албум на една от най-яките модерни дет метъл групи обаче не търпи отлагане. Колкото и да ми е странно да пиша именно за тази банда, докато жена ми е бременна в 9-тия месец (виж им името, ебати).
Без отлагане обаче започва и първата песен “Your Treachery Will Die With You”, която дава тон на касапницата, която не спира до края на албума. Разнообразяват се само изразните средства – от бласт бийтове, яки двойни кардани, убийствени тежки рифове, технични сола, смени на темпото адски ниски неразличими грухтящи вокали... Всичко, което можеш да очакваш от техничен дет метъл, се появява в един или друг момент от песните.
Dying Fetus никога не са били от бандите, които следват конвенционални структури, но и този път песните са добре подредени. Трудно е донякъде да се отличи някое парче, но в случая това по-скоро говори за постоянство. Все пак бас интрото на “At What Expense” и убийствения риф в началото на “Ethos of Coercion” определено заслужават споменаване.
Текстовете, както се очаква от подобна банда, са главно за четене, но в “Descend into Depravity” отново са на ниво. Джон Галахър (китара/вокали) от известно време страни от гор тематиката и всъщност изкарва доста добри социални коментари. Този път става въпрос за поквара и за насилието, които един човек е склонен да отприщи над себеподобните си (виж и обложката).
Чистата продукция доста помага на албума да звучи смазващо и да подтиква към многократно преслушване. Ако има някакъв недостатък е, че общо взето няма особено мърдане в стилово отношение в сравнение с “War on Attrition” (а той не че беше фундаментално различен от предишните на свой ред). Но пък и никой не иска нещо различно от Dying Fetus. Като работи не го променяй.
Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница
Годината е велика за стила (и не само), а Dying Fetus e направо черешката на тортата!
ОтговорИзтриване