ALICE IN CHAINS – “Black Gives Way to Blue”

Уникално як нов албум, леко спънат от липсата на Лейн Стейли


“All Secrets Known” е бавното, провлачено начало, което отвежда съзнанието ти на съвсем други честоти, докато над безумно якия риф звучат вокалите на Джери Кантрел. Няма как нещо в теб да не тръпне на тази песен. A aз просто не мога да си представя по удачен старт на завръщането на Alice in Chains. Баси майката колко липсваха, колко ги искахме обратно... и колко не е същото без Лейн...

Невъзможно е по-добро въведение за новия Alice in Chains от първата му песен. Затова и започвам това ревю с нея. Просто това е един от онези моменти в които чука заковава пирона веднага след удар право по главата, а прекият свободен удар е изпълнен над стената в далечния на вратаря ъгъл и думи няма.

Албумът е трепач. След влизането с “All Secrets Known” следва “Check My Brain”, която е по-целеустремен рок. Дадена е свобода на новия вокал Уилям Дювал и той се справя доста добре. “Your Decision” е друг скъпоценен камък в този албум. Просто уникална акустична балада, която искаш да слушаш и пак и пак. Най-тежката песен в диска е вече познатата ни “A Looking in View”, която (за разлика от другите парчета) донякъде напомня защо Alice in Chains са от една вълна с Nirvana и Soundgarden.

Тук е и едната от слабите страни на албума, доколкото има такива – твърде много меки песни. Дам, определено не е “Facelift”. Нито “Dirt”. По-скоро нещо като тези два албума, кръстосано с “Jar of Flies” и соловите неща на Кантрел. Гостуването на Елтън Джон в последната песен е просто черешката върху тортата. И то не в някакъв обиден за метълите-пуритани смисъл. Просто е симптоматично докъде стига музиката. Иначе това е най-якото нещо, което е правил от саундтрака на “Lion King” насам.

А очевадният проблем е, че го направиха без Лейн Стейли. Просто не става така. Музиката, колкото и да е добра, той не може да бъде заменен и да е същото. То е ясно, че не може същото, ама нали на обложката пише Alice in Chains. Никакви лоши мисли относно Дювал. Напротив, пичът се справя идеално, перфектно и така нататък. Просто, „да се бяха кръстили Марси in Chains”, както ми каза един от по-задълбалите фенове.

Но, ако оставиш този чист предразсъдък настрана... албумът е убийствен и определено е рок изданието на годината.

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница