NEW MODEL ARMY: Пеем за Уолстрийт

Вокалистът на култовите британски рокаджии New Model Army Джъстин Съливън разказва пред DeltaNews за предстоящия концерт на бандата в София, за посещението си в България като дете през 1970, както и за отказаните визи за САЩ на бандата и отношенията им с Тексас.*

- Здравей, Джъстин. Как се чувстваш и къде си сега?
- Благодаря, добре съм. В момента съм на улицата и чакам един приятел. Иначе по принцип съм в градчето Брадфърд край Йоркшир, Англия. Ние всички от New Model Army сме от там. Имаме собствено звукозаписно студио в града и там в момента се занимаваме със записите на новия ни, 11-ти поред албум.

- Да, за албума ви – говори се, че част от песните ще са посветени на краха на Уолстрийт...
- Да, така е. В момента, когато писахме песните – октомври миналата година – това беше най-важното нещо, което се случваше по света. Нямаше как да не го отбележим. Но е само в няколко песни.

- Винаги, докато съм слушал музиката на New Model Army, ми е правило впечатление, че, въпреки че засягате доста сериозни теми в тях и по принцип доста не-красиви неща, преобладава някакво чувство на оптимизъм в лириките ви. След всички неща случили се на света, особено напоследък – войни, природни бедствия, сега и таи криза, породена от алчността ни – остава ли още място за оптимизъм?
- Оптимизъм е доста широко понятие. И да, аз имам съм оптимист, защото имам вяра в някои неща. Имам вяра в природата и виждам, особено напоследък, как тя се преражда. А за хората –не, нямам вяра в тях. Ние сме доста странни същества. Човечеството, както и всички други видове преди него, евентуално ще измре. И, знаеш ли, аз не изпитвам особена лоялност към човечеството. Ако ще се умира, нека да е така. Имам, обаче вяра в природата, и че нещата ще продължат и без нас.


- Поводът за това интервю е предстоящият ви първи концерт в България – следващия петък, 24 април. Не виждам доста други дати в тази чат на света на сайта ви...
- Ние ще свирим в Истанбул на 9 май. Но това е наистина единствената дата освен тази в София в близките месеци. Имаме някои неща, които трябва да свършим вкъщи в този момент. Иначе сме били в Източна Европа няколко пъти преди това. Свирихме в Полша в края на 80-те – точно преди да падне берлинската стена, епохата на промените. После направихме няколко шоута в Югославия. Беше около месец преди да започне първата война там. То се усещаше. Ние имахме чувството, че сме в един чужд кошмар. Радвахме се да си тръгнем, честно казано. Съвсем наскоро свирихме отново в Загреб, Хърватия. Беше супер. Но не сме свирили още в България и нямаме търпение това да стане!


- Доколкото знам обаче, това няма да е първото посещение в България, поне за теб лично, нали?
- Да, аз съм бил при вас и преди. Беше много отдавна – 1970 година, аз бях на 14. Бях със семейството ми. Връщахме се от Гърция и решихме да минем през България. Бях запленен от красотата на страната ви. Единственото място, което намерихме за спане, беше едно кооперирано селско стопанство (ТКЗС – б.а.), където ни приютиха. Прекарахме няколко дни в България. Най-интересното нещо за мен беше фолклорната ви музика. Тогава баща ми ме заведе на няколко представления. Беше неземно. А това е все пак 1970 година. През 80-те българската фолклорна музика стана доста популярна по света, но тогава още никой почти не беше чувал за нея. Така че това за мен беше едно незабравимо преживяване.

- Сега имаш шанс да дойдеш тук отново, а и, според информацията, с която разполагаме, няма да седите в България само 1 нощ, ами няколко дни и ще имате време да разгледате някои неща.
- Да, пристигаме в четвъртък, деня преди концерта. По някое време следобед. Ще имаме възможност да се поразходим и да излезем вечерта, да се запознаем с нови хора. А на следващия ден ще се заемем с подготовката на концерта. Честно казано, за нас така е много по-удобно и лежерно. По принцип доста се бърза – пристигаш, свириш, спиш и на другия ден пътуваш за следващото място. Сега ще имаме шанс наистина да ви обърнем внимание.

- Относно самия концерт – кои песни смятате да свирите? Разбираемо е, че за всички музиканти е най-важно да свирят новите си неща, защото това са плодовете на труда им все пак, но това е първият ви концерт тук, чакали сме ви около 20 години, така да се каже. Не мислиш ли, че ни дължите повечко по-стари песни?
- Никога не сме дължали нищо на никого! А и още не сме абсолютно сигурни какво точно ще свирим. Несъмнено ще има доста стари песни, както и много нови. Ще бъде микс. А и в края на краищата – толкова ли е важно? Хората идват да гледат бандата, ако я харесват. Аз например наскоро гледах Нийл Йънг на живо. Аз съм му голям фен. Той изпълни няколко песни, които, кълна се, чувах за първи път. А след концерта мога да кажа, че именно една от тях ми хареса най-много. Важното е музиката да е добра и бандата да се представи на ниво, тогава хората ще са доволни от концерта.

- Доста хора са се запалили по бандата ви конкретно от кавъра на парчето “The Hunt”, който направиха Sepultura през 1993. Въпреки, че вие далеч не сте метъл банда, повечето групи, които ви правят каъври са именно метъл – Sepultura, Skyclad, бандата, която подгрява за вас в София – Bastardolomey, също са тотален метъл, а и те записаха кавър на “51st State”. Какво мислиш за това?
- Ние никога не сме били големи фенове на разделението на стиловете. Ако е добра музика – значи става. Това е важното. Ние сме поласкани, че тези банди са вдъхновени от нас. А и музиката им достига до доста други хора, които си казват „я да чуя оригинала” и накрая стават и наши фенове. По концертите ни идват доста метъл фенове и се кефят. Иначе, в този ред на мисли, в новия албум има една песен, която е тотален метъл, ха-ха! Но за нас специално – никой не може да каже какво свирим, да ни сложи в някакви рамки. Имаме всякакви елементи. Нас ни харесват хората, които гледат просто музиката да е добра, а не се тормозят с жанрове.

- А ти каква музика слушаш? Какво ти е грабнало вниманието напоследък?
- Има една банда - New York Alcoholic Anxiety Attack. Те са от нашия град. По тях се запалих последно. Иначе, последното голямо и по-известно нещо са Джош Хом и Queens of The Stone Age. Преди 6-7 години, когато ги чух за първи път точно пробиваха и бяха нещо уникално за време то си. Иначе аз обичам всякакви неща. Когато започнахме, преди около 30 години, си спомням Killing Joke. Страхотна банда. Музиката им е комбинация от красота, гняв и насилие. Точно така я харесвам! New Model Army е нещо подобно като идея.


- Има един интересен случай от скорошната история на бандата – в края на миналата година ви отказаха визи за САЩ и трябваше да отмените 28 дати. Дадоха ли ви някакво обяснение?
- Не. Много гадна история стана с тези визи. Ние и преди сме ходили в САЩ, свирили сме, издавали сме албуми. Не е имало никакъв проблем. За първи път ни се случи. А и всъщност, няколко месеца след това отново пробвахме и нямаше проблеми. Аз лично подозирам, че става въпрос за някаква тъпа бюрократична грешка. А и има един друг момент – САЩ по времето на Буш беше най-параноичната страна на света. Поне от времето на Третия Райх насам. Създадоха толкова много нови правила от чист страх. Затегнаха контрола ненужно, а в същото време, хората от консулските служби, които вършат всичката работа, си останаха същите. Повече работа, същия брой хора – грешките стават неизбежни.

- Последният ви албум се казва “Fuck Texas, Sing for Us” (Майната им на Тексас, пейте за нас – б.а.). Това заглавие има ли нещо общо с този случай?
- Не. Там историята е друга. Стана по време на последното ни турне в САЩ. Преди да свирим в Остин, Тексас, имахме шоу в Ню Орлийнс. Аз имах проблеми с гласа, така че към края на шоуто, след първия бис, казах на публиката, че това е всичко от нас, понеже трябва да си пазя гласа за следващия концерт. Прибрахме се зад сцената и чухме бурни скандирания. Не разбрахме, какво точно крещят хората, но решихме, че е добра идея да излезем да свирим още една песен. Чак на сцената чухме какво викат – “Fuck Texas, sing for us!”. Някой го записа и го сложихме за интро на албума, въпреки че песните в него са от концерти в Англия.

- А тексасците как реагират на това заглавие?
- Ха-ха! Добър въпрос. Забавният момент е, че сега през септември ни предстои ново турне в САЩ и в него няма включена дата за Тексас. Всички си мислят, че е заради заглавието на албума – че ни е страх, или че не ни искат. А то няма нищо общо, просто така се получи. Иначе – де да знам. Можеше някой и да стреля по нас.

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница

* Едно старичко интервю с Джъстин Съливън от New Model Army, което направих за DeltaNews преди концерта им в София. Сложих го тук, докато още си играех с дизайна и опциите на блога, за да видя как ще изглежда. Не съм го махнал, защото си го харесвам, хе-хе...