30 декември 2009 г.

FEAR FACTORY – “Mechanize”

Неочакван триумф за (явно) по-значимата половина от бандата


„Мноо ясно, че ще кажеш, че ще е нещо средно между най-силните ви албуми”, си мислехме всички, когато Бъртън Си Бел обясняваше как новият Fear Factory ще смесва тежестта на “Soul of a New Machine” с по-зрелия композиторски подход от “Obsolete”. За всеобща изненада се оказва, че копелето не е излъгало!

Появата на “Mechanize” бе съспътствана и от огромния спор това Fear Factory ли е или не, след като тук се изявява само половината банда, а другата половина само гледа сърдито отстрани и чака да защити правата си в съда... Тук имаме Бъртън Си Бел и Дино Казарес, плюс басиста Байрън Страуд и барабаниста Джийн Хоглан.

Още от отварящата заглавна песен става ясно едно – да, това си е точно Fear Factory! И то не тъпо копие като в “Transgression”, ами бандата, каквато беше в зенита си. “Powershifter” вкарва добре познатите ни зарибяващи мелодични припеви и е може би най-влизащото под кожата ти парче тук. Песните леко изненадват с малко по-траш метъл рифове от това, което сме свикнали да очакваме, и малко по-дет метъл барабани. И се оказва, че това доста добре пасва в концепцията на бандата. Ако някой се е съмнявал дали миналият през Death и Strapping Young Lad Холган ще се справи с картечните барабани на Реймънд Харера... О, Боже! Той направо измита пода с него!

“Christploitation” е нещо, което винаги съм искал да чуя от Fear Factory – зловещи кийборди върху бавно отшумяващи китарни акорди, които те въвеждат в абсолютна касапница от индустриален метъл. Мрачната симбиоза между човек и машина, която е есенцията на тази банда, трябва да зучи точно така! Последната песен “Final Exit”, както твърде често се случва, е може би най-голямото бижу тук. Глас на говорител от научно-популярен филм, който ни обяснява какво странно преживяване е да държиш ръката на някого, докато умира, е брутално прекъснат от бързи барабани, преди песента да превключи обратно към една от онези така добре познати ни Fear Factory балади. Супер яки вокали от Бъртън, запомнящи се мелодии, 8 минути скачане от мрак в помилащи рифове...

Една идеална кулминация за един изненадващо як албум! А моментът, че честно казано, не очаквахме абсолютно нищо смислено от Fear Factory, прави триумфът им още по-голям!

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница

2 коментара:

  1. Мамка му, побърка ме този албум в последните дни! На мен ми идва като чудесна симбиоза между "Demanufacture" и "Obsolete", както и малко от актуалните пинизи на Cazares, щирокo приложими в Divine Heresy. Счупи ме тотално, не мислех, че след "Transggression" ще ме ударят в земята... Повече от доволен съм и знам, че парчета като "Powershifter" и "Industrial Discipline" дълго няма да слязат от плейлистата ми!

    ОтговорИзтриване
  2. Az daje se chudeh dali da cheta tovareview! A sega veche svalqqqqqqqqqqqqqqqqm

    ОтговорИзтриване