EVERGREEN TERRACE: Анархия = хаос = проблеми

Едно от най-големите хардкор събития в Европа- Persistence Tour, започна в петък. И какъв по-добър повод да се свържа с Evergreen Terrace, които обикалят Стария континент заедно с Ignite, Biohazard, Agnostic Front, Walls Of Jericho, Death By Stereo и No Turning Back, и да им задам няколко въпроса. Все пак имат и чисто нов и супер добър албум, озаглавен “Almost Home”, на пазара от няколко месеца. И така – китаристът, който е и пича с яките чисти вокали, Джош Джеймс е така добър да отговори:

- Основната причина да се свържа сега с вас е началото на Persistence tour в Европа, където забивате с някои от най-големите имена в жанра. А и доколкото знам, това ви е второто участие в турнето, така че как беше предния път?
- За нас винаги е супер в Европа. Миналия път, когато бяхме част от Persistence, бе през 2007-а и концертите минаха супер – едни от най-големите ни шоута в клубове въобще. Бандите бяха супер, екипите бяха супер, а и публиката беше супер. И този път не очакваме нищо по-малко от това. Свирили сме вече с Ignite, Agnostic Front и Walls of Jericho, така че нямаме търпение да се съберем с тези си добри приятели и нямаме търпение да се срещнем и да свирим и с другите банди.

- Турнето ще го правите с Кайл зад барабаните, или все още трябва някой да го замества? (Пичът пострада доста при пътен инцидент през лятото – бел. авт.)
- След сумати операции и доста преживян стрес, Кайл сега е отново с нас и ще свири на барабани по време на турнето Persistence!

- Една от бандите, с която ще обикаляте са No Turning Back, които неотдавна имаха собствен концерт в София. Чувал ли си ги и какво мислиш за тях?
- Да, чувал съм ги. Всъщност ние вече сме свирили с No Turning Back няколко пъти и те си бяха супер банда и направиха много яки концерти. Всъщност ще сме в един турбус заедно с тях, така че се надявам да имат същото тъпо чувство за хумор като нас и да не се обиждат от всичките ни ебавки и номера, ха-ха!

- Има ли разлика между турнетата в САЩ и в Европа и каква е тя?
- Мисля, че двете са много различни. Европа винаги е много повече като ваканция за нас. В САЩ правим цялата организация на турнетата сами, а тук имаме сериозния екип на MAD Booking зад гърба си, така че можем да ги оставим да ни вършат работата, което премахва и голяма част от стреса. Имаме и много повече свободно време в Европа, което е супер. Аз обикновено го отделям, за да се запозная с местната култура на местата, където свирим. А и публиката в Европа наистина знае как да подивее. Винаги е супер да свирим за тях!


- ОК, а сега за албума - “Almost Home” е може би най-свежо звучащият метълкор албум , който съм слушал напоследък. Той се появи преди повече от месец, така че досега трябва да сте затрупани вече с отзиви – те какви са? Повече позитивни или негативни?
- Главно позитивни. Всички фенове много се надъхват от албума. Ние наскоро започнахме да свирим някои от новите песни на турнето, което направихме в САЩ и ако реакцията в Европа на новите песни е такава като в щатите, тези концерти ще са страшни!


Пич, почти сигурен съм, че това не е микрофона...
Снимка: MySpace на бандата

- А какво мислиш, че отделя албума от другите в дискографията ви?
- По-изчистен е албумът. От качеството на звука до качеството на самите песни. Можеш да слушаш албума и да видиш къде и как сме пораснали като музиканти.

- Последната песен “Not Good Enough”- не сте ли я сложили там, в случай че албумът се окаже голям провал, за да можете пак да кажете „Ами ние си ви го казáхме, бе” или нещо подобно?
- Ха-ха. Не, но това го направихме с нашия албум с В-сайдове и концертни записи, който озаглавихме "At Our Worst". Това не беше на шега!

- А колкото се отнася до поп-културните препратки в бандата – аз лично съм си фен на The Simpsons, Family Guy и к’во ли не, но все пак мислите ли,че повечето хора извън САЩ ги схващат?
- Ами, не съм се замислял за това. Не сме се чудили дали хората ще схваната културните препратки, правим ги просто, за да забавляваме себе си.

- А в тези времена, когато икономиката на САЩ, а и на целия свят, се срина – това как се отразява върху една банда? В смисъл – продажби на албуми, посещаемост на концерти...
- Като гледаш от бизнес гледната точка, това че сме в банда, ни прави част от развлекателната индустрия. А първото нещо, което хората орязват от разходите си при криза, са именно развлеченията. Ако феновете са затруднение, затруднена е и бандата. Толкова е просто. Продажби на албуми, продажби на мърч, посещаемост на концертите – всичко се влияе. Тъпо е, но пък единственото, което можем да направим, е да запазим цените си ниски, да направим яки концерти и да продължим да пишем яка музика.

- Бандата ти не се свени да си казва мнението по разни проблеми, съдейки от оная песен, където си казвате всичко за нихилизма. Чудех се обаче какво мислите за анархията? Както и за стрейт едж и веган движенията.
- Анархия = хаос = проблеми
Стрейт едж = аз = личен избор
Веган = бащата на приятелката ми = главния герой в клипа на "Chaney Can't Quite Riff Like Helmet's Page Hamilton"

- Не мога да не питам и за “Writer’s Block”, защото аз също бях в една подобна банда, където всички бяхме фенове на The Offspring, а това за повечето ни фенове беше неразбираемо. Така че да питам – искаше ли се смелост от вас да направите кавър именно на тяхна песен за албума? И какво казаха после феновете ви?
- Ами ние направихме и кавър на "Maniac" на Michael Sembello, което си е още по-далеч от нашата музика в сравнение с The Offspring. Когато записвахме “Writer’s Block”, не мислихме много много какво ще кажат хората за избора на един или друг кавър – просто гледахме нас да ни кефят. А първоначално “Writer’s Block”, трябваше да е ЕР от 5 песни, но около седмица преди да отидем в студиото, от лейбъла ни казаха, че ако не запишем дългосвирещ албум, въобще няма да го издадат, така че набързо вкарахме още 4 песни, за да си запълним квотата. The Offspring беше едно от тези парчета. Още не сме свирили тази песен на живо, но от време на време все се намира някой, който да я поиска.

Още инфо:
MySpace на бандата

Най-горната снимка е на Face The Show.