Докато Metallica, Megadeth, Slayer и в по-малка степен Anthrax са за Шампионска лига, Exodus, Testament, Kreator и още няколко подобни банди за Лига Европа, Overkill винаги са си били като средняк от А Група – с някакви позиции, сумати верни фенове, но без особен блясък.
Така или иначе бандата е една от тези, които не се отказаха от траш метъла и през годините не спряха да ни предлагат най-малкото поне прилична продукция, заради което за верните фенове “Ironbound” ще е просто най-великия албум на задаващата се година. Но този път Overkill са се концентрирали и са направили нещо, което може да заинтересува и тези, които не са в редиците на вече зарибените.
Подрънкване на баса разкъсва тишината в началото на албума, преди около него да се построи епичната мелодия на 8-минутната отваряща песен “The Green and Black”. Траш епика водена от бас линия? Вероятно не си чувал такова нещо от “Master of Puppets” насам. От тук нататък албумът поема в познатия ни от последните няколко издания дух – смазващата с тежки рифове заглавна песен, олдскулщината на “Bring Me the Night”, атмосферата на мрак в “The Goal Is Your Soul” – супер як траш.
Продукцията е един от най-силните козове на диска. Китарите звучат мощно и режещо, ритъм секцията мачка като движещ се с 200 км в час валяк, а вокалите на Боби „Блиц” Елсуърт се извисяват над микса в най-добрите олдскуул хеви метъл традиции, заявявайки шумно, че не е добра идея да се ебаваш с тази банда.
“Ironbound” разполага с достатъчно аргументи, за да могат Overkill с него да надскочат присъдата, а която започна това ревю. Дали това ще стане, прощавайте за клишето, ама наистина само времето може да покаже. А концертният календар на 2010-а се оформя така, че по един или друг начин ще стигнем до директни срещи с тази банда!
Още инфо:
Официална страница
Няма коментари:
Публикуване на коментар