Born From Pain току що са свирили за 4-ти път в България, а The Setup за първи. С любезното съдействие на организаторите от Re-Act се промъквам в бекстейджа, където китаристът на The Setup, Раф ми споделя пресни впечатления от България, колко по-малко разглезени от западняците му изглеждаме, а и какво въобще е хардкор.
- Току що свирихте за първи път в България. Как ви се стори?
- Готино беше. Реакцията на хората беше добре – всички танцуваха и какво ли не. Това е смисъла на цялото ни идване до тук.
- В момента правите малко източноевропейско, даже балканско, турне с Born From Pain - колко дати минаха вече от него?
- Това беше четвъртата дата. Първите две бяха в Румъния, а миналата вече бяхме в Атина, Гърция, което беше доста далеч за нас. Мина много яко. Утре сме в Истанбул, за което съм доста развълнуван, понеже никога не сме били там и е съвсем различна култура. После отиваме в Македония, а след това в Белград и Сараево. Доста сме надъхани от това турне. За първи път сме на турне на нови места, където хората толкова да се кефят на музиката ни. Изглежда местните в по-голяма степен оценяват това, което правим, и ни подкрепят.
- А преди да дойдете какво знаеше за местните хардкор сцени?
- Честно казано нищо. Бях се срещал само с Алекс от Last Hope в Берлин, когато ние бяхме на турне с E.Town Concrete, а той беше със Sworn Enemy. А и сме се виждали още няколко пъти. Но пък не бяхме слушали никоя от бандите ви преди да дойдем. Радваме се да видим, че сцената тук е доста активна.
- Казваш, че има разлика в реакцията на публиката тук и във вашата родина. Как са нещата в Белгия тогава?
- Там сцената всъщност е доста добра. Единствената разлика е, че наистина има доста банди, които минават от там на турнета и хората са един вид разглезени и не им пука толкова. Може бандата да седи и да свири до тях и те я й обърнат внимание, я не. Повече се интересуват от имиджа. Всъщност тук генерализирам доста. Не всички са такива. Но определено това е доминиращата тенденция. Хората не се интересуват от бандите и посланието. За нас е ОК, понеже сме заедно от няколко години вече и ни познават и събираме хора. Но хората трябва да си отворят съзнанието и за нови банди.
Деба кой загаси лампата
Снимка: Andram.be
- Запознат си с бандата No Turning Back. Те свириха тук преди седмица-две. Преди това аз говорих с техния вокалист Мартийн, който каза, че в Холандия няма кой знае колко медии, дори и ъндърграунд, които да обръщат внимание на хардкора. Как стоят нещата в Белгия?
- Ами при нас нещата са горе долу същите. Въпреки че в Холандия май е по-зле. В Белгия хората все още ходят по концерти. В Холандия става все по-трудно. За големите концерти – Persitence Tour или ако идват Madball, например – всичко е ОК и идват сумати хора. Но малките хардкор концерти там са доста пусти. Преди няколко години нещата бяха в подем и имаше доста хора, а от там имаше и зинове и какво ли не по интернет. Но това позамря. Пак ще кажа, че хората май са поразглезени, защото са свикнали винаги да гледат най-големите банди. На мен вече ми липсва момента с посланието в хардкора. Не казвам, че всеки трябва да проповядва и да е стрейт едж или да е политически активен. Но поне трябва да казват нещо. Ето, последният албум на Born From Pain е доста политически и те кара да се замислиш. Това за мен е идеята на хардкора – да кара хората да мислят. Смисълът на музиката не е в кецовете и фанелките на банди.
- Като говориш за послание, последният на Born From Pain наистина е доста натоварен в този аспект. Но и вашият последен запис – “Torchbearer”, също има силна идея. Доколкото разбирам идеята е за носителя на светлината, някой, който показва на хората, че има светлина в края на тунела, някаква надежда. Каква е тя?
- Ние това се опитваме да правим с музиката си – нямаме някакво категорично послание, но се опитваме да провокираме хората да мислят за нещата. А светът е доста преебан. Но не губете надежда, не се предавайте. Винаги трябва да полагате усилия да сте по-добри хора. И всеки трябва да започне промяната на света от себе си. Тогава добрите времена ще дойдат рано или късно. Колкото и да са зле нещата, винаги трябва да имаш надежда, да вярваш в нещо. Ние не сме някакви революционери против системата. Да, в нея има доста гадни неща. Но аз имам нормална работа. И ок, тръгнали сте да събаряте системата – ако вярвате наистина в това – давайте. Аз обаче виждам смисъла в това да съм възможно най-добрия човек и да помагам на всички около мен. Това, според мен, променя света.
Раф е тръгнал да променя света с китара.
Снимка: Andram.be
- ОК, а сега за бандата ви. Повечето хора тук ви чуват за първи път, но доколкото аз знам май в състава ви е имало доста промени през годините, нали?
- Да. Въпреки че до преди последния ни албум нещата бяха доста стабилни в това отношение. Но сега около “Tourchbearer” и мини CD-то “Crawl and Reign” имаше доста промени. Напусна ни фронтменът ни Дрийс, с когото бяхме от началото. Той просто не можеше да смогне на заетия ни график. Трябваше да избира между бандата и работата и той избра второто. Аз го разбирам. В края на краищата трябва с нещо да си плащаш сметките. А ние от бандата не правим никакви пари. Същото стана и с басиста ни Андрес, който днес свири на китари в Born From Pain. По принцип вече не е в бандата, но днес свири с нас, защото пък китариста ни не можеше да дойде. Беше яко да сме пак с него. Те и Born From Pain ще ти кажат същото – ако свириш много често и пътуваш много – не всички могат да издържат на това и да дават 100% от себе си всяка вечер. Когато една банда започва, хората обикновено още учат и всички си мислят, че е абсолютно ОК да свириш възможно най-често. Един ден, когато имаш работа и деца става много по-трудно. Иначе с всички, които някога са били в бандата, все още поддържаме приятелски отношения и нямаме абсолютно никакви проблеми. Един ден и аз като имам едно две деца, няма да мога да правя това постоянно. Но дотогава мисля да му се отдам напълно.
- А относно отношенията ви с Born From Pain. Почти всички бивши членове на The Setup са свирили в тази банда в един или друг момента, Роб гостува в едно от парчетата в “Torchbearer”, а и по принцип немалка част от концертите ви са заедно с тях. Не мислиш ли, че хората могат да гледат на вас като на някакъв техен придатък?
- Хм. Честно казано не. В Белгия свирим пред съвсем различен вид хардкор хора. Така че едва ли. То по-скоро стана обратното. Веднъж, когато вече си бяхме изградили името, тогава част от хората в The Setup напуснаха и свириха в Born From Pain. И обратното. Но от друга страна наистина сме много добри приятели с тях и ги познаваме от години. Аз дори и с предишната ми банда съм свирим с Born From Pain. Те даже отваряха за нас тогава – един от първите им концерти, ха-ха!
- Добре, а както си говорим за Белгия, не мога да не те питам какво е да живееш в тази държава. Знаеш, Брюксел е столицата на Европейския съюз и много хора от всички тези 27 държави отиват да живеят там постоянно, еврочиновници със семействата си, но и сумати народ по принцип. То май в Белгия вече белгийците са малцинство. Как ви кара да се чувствате това?
- Специално с Брюксел случаят е същият като Лондон, Париж и Ню Йорк – градът е международен, световен град. Брюксел не е типичен белгийски град, колкото е световен такъв. Там се изсипват хора от цяла Европа. А аз лично съм фен на това да виждам различни култури и да се срещам с различни хора. То затова и толкова се кефя да пътувам с бандата и да разглеждам различни места. По принцип нямаме много време да се мотаем в градовете, но пак виждам все по нещо. Не ми пречи да виждам други култури. Ако питаш мен, Европа просто трябва да се обедини – майната им на всички граници. Не искам да минавам с паспорт и да ме питат някакви надути митничари какво ще им правя в държавата. Европа трябва да стане едно голямо котило от свободни нации.
Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница
Няма коментари:
Публикуване на коментар