В началото на октомври, малко повече от две години след събирането си, хардкор-пънк групата от София Bright Sight издаде своя дебютен албум Ехо на душите ни. Няколко седмици по-късно Станко Томов (бас и вокали), Даниел Дончов (китара и вокали), Ангел Маринов (китара и вокали) и Ясен Спасов (барабани и вокали) вече репетират нови песни, готови са с втория видеоклип от албума си, а междувременно им предстои и да свирят на Hate City Fest на 11 ноември заедно с Vendetta, Redound, C4 и Black Mail.
– Всички сте вокали...
Станко: Да, това е нещо, което е различно в нашата група – не просто правим сами хоровите си вокали, ами и всеки от нас има песни, които пее. Дори Ясен, който пее беквокали, си има собствени партии.
Ясен: Има и песни, които ги пее не Станко, а Даниел или Ангел...
Даниел: На който е песента, той си я пее...
Ясен: Да. Това обикновено са им първите работни заглавия – “Първата на Даниел”, “Втората”, “Осемнайстата”.
– Щом са “песента на едикойси”, поотделно ли ги пишете и после да си ги показвате един на друг, или заедно като група?
Станко: Просто човекът – аз или някой друг – идва с главната идея и после я дообработваме и оформяме.
Ангел: Всеки си показва идеята и после я доразвиваме. Седиш си вкъщи и си мислиш някакви идеи, после идваш тук и ги показваш...
Ясен: И после се добавят доста неща. Аз примерно винаги имам някакви идеи, които си представям как ще звучат в дадена песен. И ако станат – окей. Ако не станат...
Станко: Така или иначе, като си измислил у вас песента и после дойдеш да я покажеш на другите и всеки добави своя стил в нея, накрая се получава доста по-различно от това, което първоначално си мислил. Така че никога не е само на един идея.
– А текстовете?
Станко: По същия начин. Отново – на когото е главната идея за песента, обикновено измисля и текста. Така много лесно може да се познае коя песен от кого е – който пее текста, той си го е измислил.
Ясен: Аз нямам текстове. Не съм се и опитвал да пиша. Нямам представа дали ще стане нещо.
Станко: На мен като ми идват идеи, не ми идват само думи, но и музиката и мелодията към текста. Вървят заедно тези неща. Затова когато измислям песен, измислям и текст за нея.
– Питам, понеже в албума определено се усеща една нишка в текстовете на различните песни – че хората се променят и не са такива, каквито са били преди.
Станко: Концепцията ни е такава. Първо сме решили да пеем на български. Второ – текстовете ни да са със социална тематика. Не да бъдат дълбоко политически или любовни, а да са... от областта на социалната психология.
Ясен: Аз макар и да нямам много общо с писането на текстовете, имам наблюдения, че хората по някакъв начин ги усещат близки. Казват ми: “Тази песен ми напомня на еди си какво си, много точно е написан текстът.”
Станко: Общо взето това са ежедневните неща, които виждаме около себе си. Всичко негативно, което ни заобикаля, както и близките около нас: злоба, двуличие, превзетост... всички тези негативни черти.
Ангел: Но всичко е с позитивна насоченост, така да се каже – към добро да е промяната.
– Е, все пак трябва да оправдаете името на групата...
Ясен: Да. То се получи интересно. Идеята отначало беше “позитивно име и позитивни текстове”. А сега на пръв поглед изглеждат негативни, но не е така, защото на заден план се вижда това, което трябва да стане.
Станко: Позитивна насоченост с негативен характер!
– А името на албума как го избрахте?
Станко: Всички наши идеи, които изказваме чрез текстовете, са част от нашите души. И съответно – песните са ехо на нашите души. [Маха с ръце] Чрез нашите песни предаваме нашите стремежи и амбиции.
Ясен: Пък и търсехме някаква фраза, която да не е просто име на някоя от песните, както се прави стандартно. Така щяхме да набедим някоя песен да се възприема като пилотна. А като е някаква фраза, тя първо, че носи нов смисъл, а и дава някаква завършеност. Албумът е това – Ехо на душите ни.
– Окей. Имате албум, имате клип – ако някой иска да разбере как звучите, ще му е доста лесно да ви намери в интернет и да ви чуе. Но все пак – как бихте описали стила си с думи?
Станко: Енергичен... емоционален... Ами да, емоционален е. Доста групи не обръщат внимание на текстовете си, но при нас те са с идея. Не са за някакви глупости или за любов – а за реални проблеми.
– Натъртвате навсякъде, че не пеете за любов.
Станко: Да, защото вече сме големи хора. Много тийнейджърско ми се вижда да пееш за такива дълбоки чувства. Всеки може да си прецени сам за себе си как възприема любовта. Но има и по-важни неща от нея в случая.
– Ако аз се наема да ви определям стила, бих казал нещо от сорта на хардкор/пънк-рок с позитивно послание. Не, че сте чак толкова подобни като музика, но сигурно бих определил Perfect Skies с абсолютно същите думи. Не е ли интересно съвпадение, че тези две групи се появиха горе-долу по едно и също време и после пуснаха албуми през само два-три месеца една от друга?
Станко: Историята на двете групи е много свързана.
Ангел: Първият ни концерт беше заедно с тях.
Ясен: Да, наистина се развиваме едновременно с тях. Но пък от друга страна нямаме кой знае колко много общо – нямаме общи членове примерно. Всеки си прави своите неща и се получава успоредно развитие. Което е добре, защото феновете на този вид музика не са ограничени да слушат само една група. Корените на двете групи са от едно и също място, но развитието е в различни посоки.
– Имате нов клип. Към коя песен е той?
Станко: Видеото е към първата песен от албума – “Изкуствен свят”. Избрахме нея, защото когато я свирим по концерти, публиката я възприема много положително. След третия-четвъртия път виждахме как хората вече знаят припева и го пеят. Решихме, че тази песен ще се хареса най-много на хората.
– Е, сигурно не сте я сложили случайно първа в албума...
Ясен: Всъщност, откакто излезе албумът и хората са го слушали, ни казват, че има и други песни, които се открояват. Не може да се каже, че това е единствената, която се харесва. Иначе щеше да е кофти – да сме направили една силна песен и останалото да е пълнеж. От хората, с които съм разговарял, всеки ми казва, че различна песен му харесва най-много. Хубаво е, че има някакво разнообразие и всеки намира нещо, което го олицетворява.
– Първият ви клип – към песента “2012” – е един от малкото на български групи, в който има някакъв сюжет. Кой го измисли?
Станко: Идеята за сюжетната линия е моя. Но първото, което искахме, беше да го разчупим. Повечето групи от този стил – пънк и хардкор – просто заснемат едно свирене. Ние искахме да бъде по-разнообразен, за да искаш изгледаш целия клип до края, да видиш как се развива действието. А не да знаеш, че от началото до края е свирене. Иначе сюжетът отговаря почти едно към едно на текста на песента.
Ясен: Да, определено бе търсена тази връзка – да има и текстът някаква визия. Въпреки че май не се получи точно така, защото някои хора продължават да питат: “Каква е точно идеята на клипа?” Трябват малко разяснения. Но то не е мислено да е директно, а да е на заден план – за да седнеш малко и да помислиш за тия неща.
Станко: Текстът е точно за проблемите във взаимоотношенията ни с близките ни хора и затова как поставяме гордостта над всичко. Затова искахме да представим различен тип двойки – гаджета, приятели, баща и син. Да покажем, че тези проблеми са навсякъде и че гордостта е причина да се развалят доста добри отношения.
– Току-що репетирахте и две нови песни – как се казват?
Станко: “Грешни стъпки” и “Клетка” се казват. Тях обаче смятаме да ги направим за сплит с някоя подходяща група. А може и с още една, за да е по-разнообразен. Но сега още е твърде рано – преди няма и две седмици промотирахме първия си албум. Затова сега ще се съсредоточим върху него.
Ясен: Ще е хубаво да можем да го промотираме и извън София.
Станко: Имаме амбицията да свирим и по други градове. И това ще се осъществи съвсем скоро. Просто трябва да си напаснем графиците.
Снимки: Васил Васев–Васе/Vasse Photography
Още инфо:
Bright Sight във Facebook
Видеоклип на “Изкуствен свят”
Видеоклип на “2012”
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар