15 ноември 2011 г.

MEGADETH – “Th1rt3en”

Мегадейв се оказва добър в претоплянето на стари идеи


За страдащите от податливост към суеверия 13 е число, носещо нещастие, но лидерът на Megadeth Дейв Мъстейн има предостатъчно причини да прегърне символиката му. Той е роден на 13 септември, започнал е да свири на китара на 13-годишна възраст, а сега за 13-ия албум на групата се събира и с най-дългогодишния си съратник Дейв Елефсън. Какво обаче се е получило, е друг въпрос.

За разлика от последните си няколко издания този път Megadeth не се опитват да пресъздадат спийд метъл съвършенството на класиките си от 80-те, а показват отново другото си лице, имащо повече общо с класическия хеви метъл, с което групата печелеше нови фенове през следващото десетилетие. Това се дължи и на факта, че с Th1rt3en Мъстейн цели да изпълни договора със сегашния си лейбъл Roadrunner. И както обикновено правят групите в подобна ситуация, Megadeth също са се обърнали назад към купчината недовършени и отхвърлени идеи от миналото – в случая, най-вече от времето на Youthanasia и Cryptic Writings – издухали са праха от тях, поизлъскали са ги и ги продават като нов албум. За щастие се оказва, че водената от Мъстейн група всъщност е доста добра в претоплянето. Вероятно защото са писани през различни години, песните са доста разнообразни, което придава дълбочина на албума, докато в същото време благодарение на последователната продукция (и явно доброто шлайфане на аранжиментите) Th1rt3en успява и да не звучи като грубо скалъпена компилация от Б страни.

Албумът все пак си се лута между малко от великото (отварящата “Sudden Death”, заредената със справедлив гняв “We the People” и колосалната едноименна песен “13”, с която завършва дискът), доста от доброто (вдъхновения от живота на Ал Капоне пилотен сингъл “Public Enemy No. 1” и започващата призрачно и набираща впоследствие страшна сила “Never Dead”) и малко от посредственото (обречени на прескачане песни като “Guns, Drugs & Money” и “Fast Lane”). Но като цяло – без да е нещо велико и нечувано – Th1rt3en все пак успява да е един много приятен за слушане албум.

* Публикувано на сайта на Тангра Мега Рок


2 коментара:

  1. mnogo qko review, sega slu6am i analiziram i az. samo 1 vupros - kak razbra 4e tva sa stari idei, za da izbutat dogovora? struva mi se 4e v momenta sa na vurha, osobeno ot sold out koncertite na koito gi gledam v amerika i sled kato naj-nakraq imat nqkoi kojto sviri 1 kum 1 starite sola, a i dave eleffson e tuka, da ne govorim za velikata kniga, koqto Mustaine izdade, za Big 4 i za pulnoto sdobrqvane s metallice, kudto dave izsviri 3 pesni onq den an na 30 godi6ninata i t.n. ili te taka ili ina4e is znaqt, 4e kakvoto i da izsvirqt vse e qko? dobro

    ОтговорИзтриване
  2. Ами ето какво казва Дейв в края на 2010:

    “We’re getting ready to start the next Megadeth record in January and the funny thing is my manager is telling me now how Roadrunner is going out of their way now to try and give me this new huge deal, and I just don’t want it. I don’t want it. The treatment’s been terrible over the years, and I just don’t want it. I would rather retire than continue to play like that. Either we’re gonna release digitally or [see] what happens next. We’ve got this last record [that we owe to] Roadrunner [as part of our current contract]; it’s gonna be a great record ’cause the songs are really, really good. ‘Cause I don’t want my side of the bargain to be tainted — I wanna be a gentleman and be respectful and deliver my side of the deal, whether or not the other party has or not.”

    ОтговорИзтриване