Като бях малък и разглеждах дисковете на Iced Earth по магазините, винаги съм си задавал два въпроса: “Кои са тия пичове със супер яките обложки като на Maiden? И какво по дяволите значи Ked Earth?” Години по-късно разгадах логото им и това се оказа групата, отворила ме за класическия метъл звук – и досега остава любимата ми подобна. И съответно бях безкрайно ентусиазиран от идеята да ги гледам най-стене на живо. Още повече, че вчера Iced Earth минаха през София като част от турне в подкрепа на най-силния си нов албум от поне десет години насам.
В сравнение с петък, когато напорът на тълпата от 800 души успя да извади на преден план всички недостатъци на зала “Юбилейна”, вчера нещата бяха доста по-спокойни. Гардеробът и барът са преместени, така че да има повече място за движение на хората. И така определено е по-приятно: въздух, пространство и бира имаше за всички, така че на преден план излиза чистото забавление с як хеви метъл.
Неговото начало идва с Fury UK, за които залата вече е почти пълна, защото явно всички са предпочели краткия но съдържателен сет на отварящата група пред кучия студ навън. И макар и да са едва трима – китарист и басист, които си поделят вокалите, плюс барабанист – пичовете от Манчестър успяват да изкарат изключително мощен звук. Личи си, че доста са слушали Judas Priest и Saxon, което е колкото силата им, толкова и слабостта им – хем откъм изпълнение нещата са доста прецизни и въздействащи, хем са нещо, което си чувал прекалено много пъти пред последните 30 години. Но пък наистина успяват да провокират сигурно най-ентусиазираната реакция на публиката към не особено известна първа подгряваща група, която някога съм виждал.
Следват White Wizzard, млада група от Калифорния, отдала се на свиренето на традиционен хеви метъл, чието присъединяване към лайнъпа предизвика доста ентусиазъм сред българските фенове още при обявяването му. Не е незаслужено – със сигурност имат сценичното присъствие и инструменталните умения, за да впечатлят всеки фен. А и определено им личи от къде са, защото не пропускат да вкарат и нишка на американски глем в музиката, поведението, че и визията си. От друга страна “Starchild” и заглавното парче от последния им албум Flying Tigers са двете песни, които ми правят най-силно впечатление, докато останалото се лута между приятното и посредственото.
След една не прекалено дълга пауза в десет без нещо на сцената излизат хедлайнърите, които очаквано започват с актуалния си сингъл и отваряща песен от новия си албум “Dystopia”. За щастие звукът е повече от добър, така че няма никакви пречки това китарната сеч на Джон Шейфър и компания да помете публиката. Iced Earth на живо са точно това, което се очаква от тях – идеално въплъщение на американската концепция за пауър метъл: повече здрави рифове, по-малко педалски кийборди. И тази им нагласа определено намира своите съмишленици в България – оперното начало на следващата “Angels Holocaust” е изпято от всички 500 гърла в залата.
Стю Блок е най-доброто попадение като нов вокалист на Iced Earth, на което Шейфър е можел да се надява. Както знаем от новия албум, той е еднакво добър в пресъздаването на вокалите и на двамата си предшественици, но на живо е много повече Барлоу II отколкото друго. Така или иначе в сетлиста преобладават песни от периода с Барлоу, като единствената песен от този с Оуенс, която му се налага да пее в София, е “Declaration Day”. Останалото е предимно от Something Wicked This Way Comes и назад, като Блок изпява дори едноименната “Iced Earth” по начина, по който го прави Барлоу в Days of Purgatory. Шейфър явно добре знае кои са силните му песни.
Iced Earth са така добри да изсвирят няколко различни песни от предишните дати на турнето си, измежду които “Watching Over Me” и “The Hunter”. Блок пита искаме ли “Violate” и понеже много ясно, че искаме, обещава да я изсвирят следващия път. Предпоследната песен от сетлиста е грандиозно начинание за на живо – цялата 16-минутна “Dante's Inferno”. Колкото и да е странно – защото именно с неин презапис Шейфър представи Блок на феновете по-рано тази година – към края новият фронтмен тотално забравя текста, но май никой не му се сърди, защото всички пеят сами и без това. А истинският финал е гореспоменатата “Iced Earth”, по време на която Стю излиза с български флаг на сцената. Може да си го носи и следващия път, ако иска.
Снимки: Никола Петрас/RockLiveBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар