AMON AMARTH, AS I LAY DYING и SEPTICFLESH ни вкараха в настоящето

Българските метъл фенове прекалено рядко имат възможността да гледат актуални и случващи се групи на живо. Е, вчера скромният списък с подобни банди – който досега включваше общо взето God Forbid и Parkway Drive – набъбна с още две имена: As I Lay Dying и Amon Amarth. Също така това стана с един напълно разпродаден концерт и то при съвсем не леката цена на билетите от 46 лв. Явно феновете не са толкова тъпи, спрели и апатични, колкото се опитват да ги изкарат някои хора.

Зала “Юбилейна” обаче далеч не е върхът. Едно малко закъснение ми коства почти целия сет на Septicflesh, защото докато влезна, мина през гардероба (такъв, оказва се, няма, защото вече е препълнен), взема си нещо от бара и стигна до някаква част от препълнена зала, от която да имам шанс да видя нещо (това,ч е сцената е ниска, също не помага), те вече свирят предпоследната си песен. Тъпо, защото това, което хващам от тях, е доста силно, а и всички, които бяха успели да ги гледат, ми разказаха, че са били супер. Следва нова грандиозна бутаница между влизащи и излизащи – забрави за комфорт в тази зала при толкова хора, а тук нещата вече започват да граничат с разваляне на кефа от концерта.



Той обаче се връща със супер ударното начало на As I Lay Dying с “Within Destruction”. Неслучайно за много хора това всъщност е най-важната група тази вечер – енергията, която струи от тях на живо, е просто помитаща. Както и се очаква от една група, която в момента е един вид в разцвета на силите си. Фронтменът Тим Ламбесис и басистът Джош Гилбърт особено не спират да куфеят, скачат и да си сменят местата, докато се редуват и с чистите и екстремните вокали – а публиката започва да припява с групата още на втората песен “The Sound of Truth”. Сетът е идентичен с тези от предишните дати от същото турне и в него преобладават по-нови парчета, но с последните две As I Lay Dying ни връщат по-назад: “Confined”, по време на която става уол ъф дет, и финалната “94 Hours”.

Нещо, което не е неочаквано за концерт с толкова разнообразен лайнъп – голяма част от феновете на хедлайнърите просто стоят и гледат апатично подгряващите. Времето за чаканото от тях викингско нашествие дойде, когато на сцената се качиха Amon Amarth. А те може би наистина имаха основание да се чувстват все едно нахлуват в село, което ще разграбват и опожаряват, тъй като на място определено си имаше поне селяни – например този, който преди сета им метна бутилка с бира по озвучителния пулт и принуди организаторите да предупредят, че шоуто може и да свърши преждевременно, ако това се повтори.



Шоуто, слава Богу – сори, ама не очаквайте да напиша Один – си продължи по план. Amon Amarth започнаха сета си около десет вечерта с “War of the Gods”, смазващата първа песен от актуалния им албум Surtur Rising. За разлика от As I Lay Dying те не залагат толкова много на енергията в представянето си, а на друго, имащо повече общо с концепцията на калсическия метъл качество – смазваща тежест. Поне една трета от сетлиста на групата бяха песни от новия диск като “Slaves of Fear”, “Destroyer of the Universe” и “A Beast Am I” – все пак турнето е в подкрепа на изданието. А мен като необременен от сантименти към старите им албуми полу-фен това определено ме радва. Не липсват и стари песни като “Embrace of the Endless Ocean”, “Asator” и “Death in Fire”, особено към края на сета им, затворен с двоен бис от Twilight of the Thunder God – заглавното парче и “Guardians of Asgaard”.

Така завърши един наистина смазващ концерт, който – имайки предвид посещаемостта му – се надявам да е първият от много подобни. Защото няма да забравя как през пролетта едни други промоутъри се оправдаваха с музикалната култура на феновете за миришещия на мухъл лайнъп на един фестивал, който после дори не се и случи. Разбираш ли, хората били виновни какво слушат, а медиите, че не са ги възпитали да харесват модерни групи. Ами, вчера шоуто беше разпродадено, като имаше и доста хора, чакащи отвън с надеждата да влязат някак. Всъщност, като ходих до тоалетната, един тип се вмъкна през прозореца – не се ебавам. А такова нещо при 16-ия концерт на Helloween и 58-ия на W.A.S.P. – примерно – не съм виждал.

Снимки: Никола Петрас/RockLiveBG

Tweet