Вторият албум на Odd Crew A Bottle of Friends бе едно от най-яките неща, пръквали се от българската метъл сцена през последните години. Но и цялата сага около създаването му – от строежа на студио “Butcherhouse”, европейското турне на групата и накрая записите на самия албум – е превърнала се в метъл фолклор история, която просто трябваше да бъде разказана. Именно тази цел си поставя и излязлото наскоро DVD със същото име, но доколко успява е друг въпрос.
Odd Crew винаги са били изключително горди с факта, че всичко, което са постигнали като група – а особено за мащабите на България то не е никак малко – е плод на техните собствени усилия. В случая с DVD-то точно това им изиграва лоша шега, защото може би трябваше да викнат някой, който да направи филм от всичкия материал, с който групата разполага. A Bottle of Friends започва с интервю с четиримата музиканти, което само очертава щрихите на историята на групата. Но от там нататък просто гледаш как се забавляват, докато “копат” студиото; как се лигавят и крещят “Сила!” и “Дружба!” в различни европейски градове; и накрая същото, докато записват самия албум. Липсва каквото и да е, което да постави този материал в някакъв контекст, и в един момент става откровено скучно.
По-доброто в A Bottle of Friends е концертната му част, заснета по време на двете промоции на албума от октомври 2010 г. Самите изпълнения на песните са железни, а ентусиазираната реакция на публиката – напълнила два пъти до краен предел същата зала, която няколко месеца по-късно бе полупразна за легендарна група като Death Angel – също е уловена. Решението да се оставят само изпълненията на самите песни и да се изреже говоренето, както и всичко останало, случващо се между тях, обаче осакатява изживяването. Концертите на Odd Crew принципно са ритуал на рушене на преградите между група и публика, в който участват по равно и двете страни. Тук това просто го няма.
И преди да сте останали с впечатлението, че съм прекалено негативен, ще отбележа, че доброто в A Bottle of Friends – интервюто, самото шоу, забавните мейкинги на двата видеоклипа – натежава. Дискът с акустични концертни изпълнения също е много готин бонус към основното, а “Tears Fall Like Rain” е именно баладичното отклонение тип “Stairway to Heaven”/”Nothing Else Matters”, което някак си липсва в двата албума на групата. Но просто не мога да се отърва от усещането, че от всичкия този материал можеше да се получи нещо далеч по-добро.
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар