Изгубеното ми интервю с THE EMPIRE SHALL FALL

Ето ви една интересна история, която да четете, докато слушате прекрасното ново ЕР на The Empire Shall Fall. Зимата на 2009 г. Адски впечатлен от дебютния албум на групата правя всичко възможно да организирам интервю по имейл с Джеси Лийч – екс-вокалистът на Killswitch Engage, който пее в два от най-любимите ми албуми на всички времена. Той се навива и всичко е окей. Отговорите обаче пристигат в дните между Коледа и Нова година и така и не ми остава време да ги преведа до края на 2009-а. От януари пък отивам в Rolling Stone, където в договора си имам много изрична клауза да не публикувам неща в други медии включително и този блог. И така в продължение на две години едно от най-яките неща, които съм правил за Music Vault просто седеше в инбокса ми. Мисля, че няма по-добър момент от настоящия най-сетне да го пусна, нищо че е от преди две години, нали?

– До каква степен смяташ, че работата ти с Killswitch Engage в миналото е сред основните причини хората да се интересуват от новата ти група? И до каква степен виждаш прилика между двете банди?
– Сигурен съм, че немалко хора са чули The Empire Shall Fall заради мен и факта, че съм бил в Killswitch Engage. Колкото до приликите – корените и на двете групи са в метъл музиката и аз съм пял в Killswitch Engage. Сега пея в The Empire Shall Fall. Ако изключим за момент тези две неща, не мисля, че остават особено много сходни моменти в музикално отношение. Но това е моето мнение, а хората може и да мислят друго.

– Awaken специално за мен е великолепен албум, тъй като е пълен с най-разнообразни идеи, вместо да звучи като една и съща, повтаряща се песен – какъв то е случаят с прекалено много албуми в днешно време. Откъде черпихте вдъхновение за този албум?
– Благодаря ти много за това мнение. Радвам се, че ти харесва. Влиянията ни реално погледнато идват от най-различни места. Всички харесваме разнообразни видове музика: метъл, хардкор, инди рок, прогресив... Що се отнася до вокалите, както обикновено аз черпя идеи от различна музика като реге, пънк и дори хип-хоп. Позиционирането, тонът и мелодията на гласа са неща, с които обичам да си играя. Слушам най-различни вокалисти внимателно и следя какво избират да правят на фона на определен вид рифове. За мен това обикновено или прави, или прецаква една песен.

– Какво мислиш за групите, чиито имена се появяват, когато хората се опитват да опишат звученето ви? Killswitch Engage и Meshuggah са сред тези, които ми идват на ум първи.
– Интересно ми е с какви групи ни сравняват. Разбирам защо на хората им е необходимо да препращат към други групи, когато описват звученето ни, но това, което наистина ме впечатлява, е разнообразието на имената, които изскачат. Едновременно е ласкаещо, но и объркващо, ха-ха!

– В албума има доста различни идеи. Предполагам ви е отнело известно време да го запишете, нали?
– Отне ни общо около година. Всъщност всички живеем на различни места и ни се наложи да разчитаме на имейли и mp3-ки, за да пишем парчетата. Убеден съм, че ако живеехме по-близо един до друг, процесът щеше да е много по-кратък. Но пък наистина е много яко, че в момента технологиите са на такова ниво, че една група да може да съществува, докато четири пети от членовете й живеят в различни щати. Всъщност наистина съм изумен, че успяхме да напишем и запишем този албум само за една година.



– Какви са отзивите?
– Честно казано се опитвам да не чета много-много какво се пише за албума ни. От това, което съм чел обаче, оставам с впечатлението, че хората наистина го харесват. Комплиментите, които получаваме са невероятни. Някои хора наистина разбират какво се опитваме да направим и като музика, и като текстове. Отзивите донякъде ни изненадаха, но наистина сме поласкани.

– Как мислиш – The Empire Shall Fall по-скоро метъл или хардкор банда е? Или не ти пука за подобни етикети?
– Ха-ха, етикетите са за тъпаците. Това е забавно. Иначе разбирам нуждата да се слагат етикети, но ми се ще да мисля, че музиката ни е достатъчно разнообразна, че да могат да ни слагат в повече от два-три жанра. Смятам себе си за хардкор/пънк човек по душа, но аз черпя вдъхновение от много жанрове и хора, които са доста далеч от тази сцена. Така че е трудно да се каже. Да речем, че сме агресивна и одухотворена музика. Бих оставил на слушателя да прецени сам.

– И отново за Killswitch Engage – те разбира се бяха една от първите мелодични хардкор банди, които станаха наистина големи. А това се случи преди седем и повече години [вече 10]. Смяташ ли, че този стил вече е мъртъв, убит и изчерпан от прекалено многото еднакви банди, или все още го намираш за вълнуващ?
– Наистина не знам. Може би трябва да питаш Killswitch Engage или феновете на този вид музика. Ха-ха! Шегувам се. Всъщност не слушам особено много метъл вече, но на последния концерт на Killswitch Engage, на който бях, имаше 7000 души. Така че предполагам, че този стил си е жив и здрав. Наистина смятам, че хардкорът и метълът винаги ще имат много последователи, независимо дали е ще е в ъндърграунда или по стадиони. Хората винаги ще искат да слушат енергична музика, защото тя ярко контрастира на живота, който водят. Аз мога лично да свидетелствам за това. Нямам търпение да дойде уикенда, за да се кача на сцената и да бъда себе си!

– Текстовете не са особена загадка и става пределно ясно от какво призовавате да се “събудят” слушателите, така че няма да питам за това. Интересува ме обаче името на групата – The Empire Shall Fall. Коя империя имате предвид? САЩ? Сегашното статукво, “системата” по принцип?
– В известен смисъл това сме го оставили за свободна интерпретация. “Империята” е сборен образ на всички сили, които потискат и експлоатират човешкия живот. Може и да са бездушните мулти-национални корпорации. Може и да е “системата”, или Вавилон. Корумпираните власти и лидери по света, парите и така нататък...



– Немалко хора, включително и хора на изкуството – както и самите вие – алармират, че в съвременния свят от обикновените хора биват отнемани все повече и повече изконни права и свободи. Това значи ли, че според вас предишни поколения са били по-свободни?
– Това е добър въпрос. Може и преди привидно да е имало по-силно усещане за всеобща свобода, но мисля, че борбата за повече свобода е процес, който не е спирал по време на цялата история на човечеството. Не мога да коментирам за предишни поколения, защото не съм историк. Но пък мога да кажа какво виждам да се случва с моето. Аз първо съм музикант и изпълнител, а не политик или проповедник. Всичко, което казвам са мои лични наблюдения и те не е задължително да се споделят от останалите в групата. Смятам, че за тези, които внимават какво се случва, нещата са доста ясни. Тук в САЩ както и по целия свят има една маска, наречена демокрация, която се използва, за да могат хората да бъдат увлечени от обещания за свобода и независимост. Това се използва като претекст за нападения, войни и нов световен ред. Всъщност повечето конфликти така и не стигат до масовите медии. Ние тук в САЩ се радваме на много свободи, но когато нещата станат трудни, сме склонни да ги оставим настрана. Законът Пейтриът Акт е ярък пример за документ, който е в явно противоречие с нашите конституционни права. Но в същото време прекалено много американци нито се замислят, нито поставят под въпрос мотивите, които стоят зад прокарването на този закон. Тези, които са на власт, създават ситуации и конфликти, които служат като димна завеса, покриваща истинските им мотиви. Обикновеният човек от работническата или средната класа е прекалено зает да бачка и да оцелява физически, за да има отправи по-задълбочен поглед към реалните проблеми. Бездната между бедните и богатите става по-дълбока. Проблемът е, че ние позволяваме това да се случва. А недоволството се успокоява от най-различни неща, които са измислени, за да ни разсейват. Иди в която и да е по-бедна част или гето в САЩ. Примерно моя квартал в Ню Йорк. На всеки ъгъл има или магазин за мебели под наем, или такъв, в който се раздават лесни кредити, или магазин за алкохол, или някоя автомивка или нещо подобно за тези, които са зарибени по колите. Обществото ни е жертва на капиталистическата система, която държи потиснати по-ниските социални класи, докато всички дебелаци на “Уол Стрийт” крадат парите ни и получават огромни бонуси за това. Това е процес, при който постепенно ни се отнемат правата, докато се гради система, чиято основна цел е да прави хората по-света все по-самодоволни и апатични. По този начин ние дори не си даваме сметка, че това се случва. Това са моите наблюдения от малката частица от света, в която живея аз. Но мисля, че същото се случва по целия свят, като на места като Африка, Китай и Индия дори е още по-крайно. Осведомеността помага на хората да се събудят от тази дрямка и това наистина променя нещата към по-добро, за колкото и малък напредък да става дума. Ако изискаме повече отговорност за действията на хората с власт, светът ще се промени към по-добро. Със сигурност това е борба, която повечето хора ще пренебрегнат и просто ще продължат да си гледат телевизия. Наричат ме екстремист и паникьор, но реално погледнато това, за което пея, се случва навсякъде. Чувствам се по-добре, като отделям време да пиша песни за това, което виждам. Чувствам, че така върша своята работа в това общество, колкото и незначителна да е тя. И отново – аз съм музикант. Тези песни са моето изкуство и аз наистина искам моето изкуство да е отворено за интерпретация. Нека цитирам един от най-любимите си музиканти, Питър Тош: “Equal rights and justice.”

Снимки: 1, 3 Inner Eye Photography

Още инфо:
The Empire Shall Fall във Facebook
Стрийм на Volume 1: Solar Plexus
Ревю на Volume 1: Solar Plexus
Ревю на Awaken

Tweet