Една от най-старите български пънк групи – Spot от Русе – на практика спря да съществува в началото на 2010 г., когато барабанистът й Стилян Табаков я напусна. Той по-късно се присъедини към Mindfold Express, a китаристът Денис Руфадов отиде в Overdawn при басиста Николай Малчев. Така на практика в Spot остана само вокалистът и китарист Радни Станчев, който обаче реши да продължи да носи факела макар и сам, а в началото на месеца пусна за свободен даунлоуд новия албум на групата Punkture, за който сам е записал всички вокали и инструментали. След доста отлагане 36-годишният Радни успява да отскубне няколко минути време от работата си, двете си деца, музиката и любимия си скейт, за да поговорим за случващото се около Spot.
– Сам си записал всички инструменти и вокали за албума [освен хоровите, за които помагат Николай от Overdawn и Цветан Рачев, екс-Claymore]. Аз не знаех, че си чак такъв мултиинструменталист. Трудно ли ти беше?
– Не бих казал. Всъщност са две китари и бас. Барабаните са направени с Addicitive Drums. И остават вокалите. Не бих казал че съм мултиинструменталист – дали е китара или бас, принципът е еднакъв.
– При барабаните обаче е различно – а при Spot никога не са били особено прости. Не ти ли беше трудно да ги измислиш?
– Не, по принцип повечето идеи за рифове, които ми идват, са направо с ритъм. Просто отнема повече време, докато ги направиш с програмата, отколкото да ги запишеш на живо. Всъщност самите барабани не са толкова сложни.
– Къде и кога е записан албумът?
– Почти всичко е записано и смесено в репетиционната ни. Така че може да се каже “в домашни условия”. От средата на ноември до края на декември е записван. Гледам да се придържам към пънк етиката “DIY” – всичко да си правим сами. Повечето от групите, които обичам, го правят така. Естествено, че резултатът не е както професионално звучащ продукт с огромен бюджет, но от друга страна показва най добре кои сме.
– Spot винаги са били още по-яки на живо, отколкото на запис. Така както си човекът-оркестър, как смяташ да представиш материала на живо? Ако въобще имаш такива планове де...
– Не съм се отказал да свиря на живо. Смятам, че е въпрос на време това да се случи. С момчетата от групата отдавна обсъждаме как може това да стане. Това за човека-оркестър беше шега за едни концерти, които направихме с Ел Фрийгано в Разград и Русе. По принцип не мисля за себе си по този начин. Звучи ми твърде самонадеяно. Когато свиря сам, пускам останалите тракове от компютъра, а моите партии на китара и вокали ги свиря на живо.
– Има ли изгледи да се съберете и да ритате задници отново заедно?
– Аз имам такова желание, смятам че и другите го имат. Но пак казвам времето ще покаже...
– Не е ли малко тъпо – една от най-старите групи в този стил в България, а нещата така да се разпърдят?
– Не мисля – няма вечна група. Когато започнахме да свирим, бяхме още тийнейджъри. Цялото време на света беше наше. Както казва Ръс Ранкин: “Да си пънкар на 17 е лесно, да си пънкар на 27 вече изисква воля.” Е, ние всички отдавна минахме 30. Аз още съм пънкар, но вече имаме много отговорности. Ние не се издържаме от музика – всеки ходи на работа, което окупира почти цялото ни време, освен това имаме и семейства... сещаш се как е, предполагам.
– Сега изкарваш албума сам, но под името Spot. Останалите музиканти, които доскоро са били част от групата, как гледат на това?
– Чеснто казано – не знам. Надявам се да нямат нищо против. Идеята е, че в Spot съм бил толкова много години и не ми се иска това да свърши. Освен това някои от песните са неща, които не успяха да влязат във втория и третия албум. Това са си песни на група Spot. Няма значение, че за момента не ги свирим на живо – стилът си е същият, а и трябва да излязат под някакво име. Всъщност с Николай [от Overdawn], като си говорихме, се сещам ,че той ми каза именно да ги издадем като Spot.
– То в Русе в момента има ли група, в която да не свири някой от Spot?
– Ха-ха! Е, разбира се, че има. Има и други групи освен Overdawn и Mindfold Express.
– В предните два албума огромна част от песните бяха натоварени със социални и политически послания. Сега има ли пак нещо такова? Какво е основното послание в Punkture?
– Общо взето пак е така. Пиша за темите които са ме интересували и преди. Като цяло се старая текстовете да са позитивни. Има текстове за вегетарианството, за определени събития от близкото минало, които са малко известни на широката публика, теми които са свързани с пънк движението, както и някои мои измислици. “Last Sail of Eldridge” примерно е за тайни проекти свързани с управляващия елит, извънземните раси и тяхното взаимодействие.
– А от къде е семпълът в първото парче?
– Това са думи на един от моите герои – американския комик Бил Хикс. Изключителен човек. Горещо препоръчвам на всеки да се запознае с неговата работа.
– Обложката на Light беше една от най-яките на български албум, която съм виждал някога. Новата също не е лоша. Пак ли я направи сам ти като останалите неща в албума, или тук вече някой ти е помогнал?
– Опитвам се всичко да си правя сам. Смятам, че това е правилният начин. Освен това не само че научаваш нови неща, но и смятам, че е по лесно сам да реализираш идеята, която ти е в главата, отколкото да обясняваш на друг човек как да го направи. Пънк групите от втората вълна през 80-те години са били най-силните подръжници на DIY, именно защото е нямало кой друг освен тях самите да го свърши. Смятам, че този период в пънка е най-вълнуващият и продуктивен и се старая да следвам техния път.
– А защо реши да пуснеш албума за безплатен даунлоуд?
– А защо не? Всички знаем, че от музика не се правят пари. Според мен изкуството – в това число и музиката – е форма на комуникация между хората и трябва да е безплатна и неограничена. С музиката си аз просто се опивам да изразя себе си и какво мисля. Не виждам причина някой да плаща пари за това. Преди записвахме албумите си в студиа и плащахме непосилни за нас суми, които в крайна сметка не се възвръщат. След третия опит, човек си научава “урока”. Честно казано предпочитам да пусна албума безплатно и да го чуят 20 човека, отколкото да си го купят двама.
– Да, това определено има смисъл. Още един въпрос. Ти си сериозен човек – семейство, деца... – как ти остава време да реализираш цял албум съвсем сам?
– С внимателно планиране на времето, ха-ха! Освен това намирам време и за скейтбординг, което е другата ми голяма любов освен семейството и музиката. Карам скейт от 13-годишен и не смятам да спирам изобщо. Вече не мога да го правя толкова добре както на 20, но желанието ми е все толкова силно.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Още инфо:
Spot във Facebook
Свали Punkture от тук
Снимки: Александър Атанасов–Скриймо
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар