11 януари 2012 г.

OUTRAGE: Нашата музика е прекалено сурова, мрачна и агресивна за много хора

OUTRAGE: Нашата музика е прекалено сурова, мрачна и агресивна за много хора
След като имаха постоянно силно присъствие в българската хардкор сцена още от самото й зараждане, Outrage от Варна пуснаха дебютния си албум Последен шанс едва в края на миналата година. Именно това е поводът да разговарям с китариста на групата Чавдар Манолчев – познат на много хора предимно като фронтмен на Crowfish – който разказва за забавянето на албума, суровата му концепция, както и от къде извират мрачните текстове в него.

– Ами първо, ако може накратко да ми разкажеш историята на групата – на практика откакто ходя на хардкор концерти, винаги е имало Outrage, че и от преди това, но информацията винаги е била твърде оскъдна.
– Реално аз съм от най-скоро в групата и не мога съвсем да говоря за най-ранните години. Но и аз помня Outrage още от началото на 90-те. Съставът на групата се е променял доста, докато накрая се стигна до сегашния му вид: Галин Георгиев – вокали; Живко Манев – бас; аз – китара; и Божидар Божидаров – барабани. Това е последният ни състав, в който свирим в момента. Групата има много демота, които не са издавани, един сплит с Indignity на седеминчова плоча и един с Vendetta на диск. И албума, който изкарахме съвсем скоро. В него баса го свири Милен Иванов, но за съжаление малко след записите той реши да не свири с нас и затова за пореден път ни се наложи смяна на състава. Иначе за мен Outrage винаги са били може би любимата хардкор група и възможността да свиря с тях ме зарежда с много позитивни емоции – макар и музиката ни да не е толкова оптимистично звучаща откъм текстове и настроение.

– Текстовете наистина са доста силни.
– Ами те са част от нас и това как виждаме света около себе си. Повечето са на Галин, но и аз имам няколко в албума. Въобще ние гледахме всеки да допринася за дадена песен, за да стане най-доброто. Между другото тук е мястото да вметна, че в Последен шанс има много идеи и песни на Радо Грудев, който е свирил в Relief и Another Day, на когото сме много благодарни. Той беше част от групата преди да дойда аз, а и след като продължих да свиря с Outrage, той също има голям принос за албума.

– Те песните май по принцип са старички - не са ли направо всички от началото на групата събрани в албума?
– Не точно. Има и по-стари, но и доста нови в албума. Смес е от стари и нови. Примерно “Илюзия”, “Последен шанс”, “Море от кръв”, “Мъртви” “Страх”, “Обществен враг” и “Краят на дните” са песни, които сме писали, след като аз дойдох в групата и са правени за албума. По-сатри са “Вяра”, “Разплата” и “Терористи”. Както виждаш, балансът е към повече нови.



– “Терористи” е на на Relief – което май не е точно кавър, защото май поне трима от Outrage сте го писали – защо избрахте да го включите в албума обаче?
– Да, “Терористи” е песен на Relief. Но не е кавър в никакъв случай, защото е наша песен. Реално решихме да я включим, малко преди да излезе албумът, защото всички харесваме това, което сме правили с Relief, а и тази песен не я бяхме издавали официално дотогава. [Не трима], а четирима души от Outrage са свирили в Relief – аз, Радо, Божо и Галин. Песента реално е на Радо, а текстът мисля, че е на Николай [Брайнов, Not Broken in Spirit].

– Окей – ами за албума да питам все пак. Ти също каза, че групата съществува от 90-те още, а издава дебютен албум чак сега. И то доколкото разбрах е записван 2007 г. още. Защо се забавихте толкова?
– За съжаление в България е доста трудно. Поради една или друга причина така се получи. Ние не сме спирали да свирим на концерти и да правим песни. Просто това да издадеш албум е свързано с финанси, които не винаги достигат. Ние като повечето български групи не живеем от музика. И много добре знаеш, че в България лейбъли, които да издават групи, също липсват. За съжаление. И ние реално албума го финансирахме изцяло сами и го издадохме сами. Дори много се чудехме известно време дали въобще да го издаваме. Но накрая се решихме. Ние като цяло сме много далеч от някакви комерсиални идеи – да се издава нещо и да се правят модни фланелки и подобни глупости. За нас е най-важно да свирим и да правим музиката, която всички харесваме. То това по принцип е идеята на хардкора – не е ли?

– Именно. Иначе на мен точно това ми направи впечатление в албума – че на практика е като концерт. В смисъл, че е само музиката без никакви украшения.
– Да, защото ние не сме модни икони или излъскан продукт. Нашата музика е прекалено сурова, мрачна и агресивна за много хора. Трудно е да тропаш с краче на наш концерт и да позираш. Ние не излизаме с модни дрехи, с които сме се преоблекли за концерта. Това сме ние. И това е нашата музика.

– Принципно повечето банди от Варна също като че ли са с подобна концепция – възможно най-далече от всякакви моди.
– Сцената във Варна винаги е била такава. Далеч по-сурова и по-некомерсиална.

– Пънк.
– Ха-ха! Ами ние всички сме израсли с идеите на старите групи от кръст, хардкор и пънк музиката.



– От там идва и нагласата да се пишат подобни текстове, предполагам?
– Kак да ти кажа? Реално, ако трябва да говоря за себе си, аз пиша това, което искам да кажа и мисля, без излишни глупости. Директно. Така е и с Галин и другите, предполагам – да казваш истината директно. Много хора през годините никак не са разбирали това, което съм писал, и с Crowfish много са ни набеждавали. Но пък нека прочетат какво имам да кажа в Outrage, ха-ха! Всяка музика носи текста в себе си и аз не мога да сложа текста на “Илюзия” в мелодична песен. А и няма нужда от това.

– Освен “Илюзия” кой друг текст в албума е предимно твой?
– Ще те излъжа... “Илюзия” е мой. Имаме и няколко нови идеи за песни, в които също имам текстове. Но това не е важно – имам предвид кой какво е направил. Важното е песента да се получи добре. Ние сме колектив.

– Пак за текстовете - принципно имам впечатлението, че повечето групи от българската хардкор и пънк сцена предпочитат да пеят за абстрактни неща и леко бягат от конкретните социални и политически теми. Примерно освен вас и A-Moral на прима виста ми е трудно да се сетя за още много групи с подобни текстове. Защо е така според теб?
– Не знам. Понякога не е нужно да пееш за конкретни неща, за да кажеш нещо. За нас мога да кажа, че сме по-директни в текстово отношение. Според мен текстът е част от музиката и той понякога не се налага да е конкретен. Всеки пише това, което чувства и е решил да каже. Текстописецът избира дали ще е абстрактен.

– Ако говорех с Галин, щях да го питам какво става с B.F.D.M. Теб не мога пък да не те питам как вървят нещата с продължението на Crowfish – Map of the World.
– Доколкото знам от Галин, нещата с B.F.D.M. вървят добре, но все пак той трябва да ти каже наистина. Колкото до Map of the World – вече имаме осем песни готови и няколко, които още са в процес на работа. Между другото сменихме името си. На Entreat. И продължаваме да дълбаем.

– Е, така поне ще ви намират по-лесно в Google.

– Ха-ха! Да!

* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio

Още инфо:
Outrage във Facebook
Ревю на Последен шанс

Снимки: Кристина Аргирова


Няма коментари:

Публикуване на коментар