Най-великата рок група на планетата казва “сбогом” с гръм и трясък
В края на 60-те четирима английски музиканти потеглят на пътешествие из дебрите на рока, което завинаги променя тази музика и създава една от най-големите легенди в историята й: Led Zeppelin. Отново с четирите удара на палките и експлозията от блус рок рифове в началото на “Good Times Bad Times” – първото парче от първия албум на групата – започва и концертът й в лондонската “O2 Arena” на 10 декември 2007 г., увековечен в Celebration Day. Въпросното шоу обаче е точно обратното – то е краят на въпросното пътешествие.
В края на 60-те четирима английски музиканти потеглят на пътешествие из дебрите на рока, което завинаги променя тази музика и създава една от най-големите легенди в историята й: Led Zeppelin. Отново с четирите удара на палките и експлозията от блус рок рифове в началото на “Good Times Bad Times” – първото парче от първия албум на групата – започва и концертът й в лондонската “O2 Arena” на 10 декември 2007 г., увековечен в Celebration Day. Въпросното шоу обаче е точно обратното – то е краят на въпросното пътешествие.
Led Zeppelin определено не са същата група, която са били четири десетилетия по-рано – не само защото покойният Джон Бонъм не e на сцената заедно с Робърт Плант, Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс. Синът му Джейсън го замества зад барабаните и се справя повече от добре. Но като гледаш как Пейдж изстисква всичкия останал рокендрол от тялото си, свирейки гигантски песни като “Black Dog” и “The Song Remains the Same”, а Плант прави последен опит да достигне високите ноти в тях по начин, който да доближава пеенето му от 70-те, ти става ясно защо този концерт ще остане последен за Led Zeppelin. Те успяват да са велики тази вечер. Но това е и последният път, когато имат сили наистина да бъдат такива.
Групата свири пред 20 хиляди души, но изпълнението й оставя усещане за почти интимно изживяване. Вместо да кръстосват огромната сцена и всеки да се рее в собствена орбита – както правят Rolling Stones например – четиримата седят в средата, на около метър един от друг. Самият начин, по който е заснет и монтиран концертът, подчертава това. Камерите те държат до самите музиканти, а общите планове, от които става видима гигантската видеостена зад тях, са редки проблясъци. Сякаш си в малко затворено пространство заедно с най-великата група на планетата. А Led Zeppelin нямат нужда от разни сценични ефекти и украшения, за да са тази група. Достатъчни са само великите песни.
Самата легенда винаги е била нещо съществено при Led Zeppelin. Все пак са направили едва един цял концерт след смъртта на Бонъм през 1980 г. – този. И Celebration Day слага точка на легендата по прекрасен начин. Всичко друго от тук нататък би било разводняване, което ще я изпразни от смисъл. Никой не иска това да се случи. Най-малкото самите Led Zeppelin.
Няма коментари:
Публикуване на коментар