“Групата е плод на дълго приятелство и любов към музиката” – казва басистът на The Last Charge Марси, когато го моля да разкаже накратко историята на бандата. Но ето и сухите факти: създадени през 2003 г. в Будапеща, Унгария, с издадено демо, ЕР и два студийни албума, последният от които се казва Straight Outta Nowhere и е съвсем пресен. За да промотира именно него, групата ще свири в София утре, 1 декември – в малката зала на “Mixtape 5” заедно с Never Prey, Cut Off и Redound. Гледай да не ги пропускаш, защото са жестоки. А ето и какво още разказаха Марси и вокалистът на The Last Charge Дани.
– В момента промотирате Straight Outta Nowhere. Разкажете ми за албума...
Дани: Бяха минали пет години от първия ни албум Charge for Life, така че наистина трябваше да изкараме нещо ново. Писането на песните започна доста отдавана – през 2009 г., когато записахме едно демо от три песни, които сега също са в новия албум. Миналото лято направихме демота на парчетата “Straight Outta Nowhere” и “Under the Gun” и от там нататък бяхме напълно съсредоточени върху това да изкараме цял нов албум. По това време се разделихме с втория ни вокалист и останах само аз. Иначе записите бяха осъществени в студио “Supersize Recordings”, което според мен е най-доброто място в нашата държава. Бившият ни китарист Декстър беше продуцент и беше супер да работим с него. Мисля, че се справи много добре.
– За какво са текстовете в албума?
Дани: Повечето ми текстове са изпълнени с горчивина. Изразяват целия гняв, който тая в себе си, и са начин да освободя натрупаното в мен напрежение, породено от всякакви лични и социални проблеми. Всички се мъчим да намерим по-добър начин на живот в този свят, който е обърнат с главата надолу. Моите текстове са за това как аз се справям с това. Мисля, че в тях всеки може да намери нещо, на което да се уповава. Но ако трябва да синтезирам посланието ни в едно изречение, то би било нещо подобно: “Омразата не е достатъчна.” Ако искаш да промениш нещо, трябва да превъзмогнеш негативизма и да започнеш да градиш.
– Кои са любимите ви песни в албума?
Дани: На мен любимата ми е “Pray for Life”, но мисля, че никога няма да я правим на живо, защото китаристът ни не й се кефи, а и май не сме напълно способни да я изсвирим, ха-ха!
Марси: Ха-ха! Това е страшна песен обаче! Но просто я довършихме чак в студиото. Иначе аз бих казал “The Ugly Truth”, която е едно от трите парчета, на които направихме демота преди години. Доста работихме по тях, така че и като музика, и като текст се получи нещо изключително.
– На кого му хрумна да ви облече като строители в клипа за заглавното парче? Доста е забавен.
Дани: Благодаря! Доста време обсъждахме какъв трябва да е клипът... говорихме си за различни сценарии и накрая всеки един от тях се оказваше или прекалено сложен, или прекалено скъп за реализация. Тогава решихме да снимаме на един строеж, където не трябваше да плащаме наем и всичко беше безплатно. И като бяхме там, решихме, че ще е забавно да се облечем така и да се правим, че работим, докато снимаме.
Марси: Наистина трябваше да направим клип след толкова години като група, но бюджетът ни не достигаше почти за нищо. Доколкото помня, последната версия беше идея на барабаниста ни Яни. Но както винаги и приятелите ни от “Fanatics Film” ни помогнаха много, като ни окуражиха да направим нещо заедно. Те доста допринесоха за концепцията.
– Тук промоутърите ви рекламират като една от по-големите европейски банди в този жанр. Как стигнахте до това ниво?
Дани: Правейки музика, свирейки на концерти... без да се предаваме.
Марси: Определено това да продължаваме по същия начин ни прави щастливи.
– Кои са любимите ви банди, които са ви вдъхновили да свирите хардкор?
Дани: Труден въпрос, понеже имам прекалено много любими банди. В момента слушам много Antagonist A.D. и Warhound. Слушам най-различна музика обаче, не само хардкор.
Марси: Първото ми вдъхновение бяха големите нюйоркски банди и мисля, че частица от този олдскул хардкор още се чува в музиката ни. В момента въртя дискографията на Shai Hulud на плейъра си, смесена с доста хип-хоп. Но ако трябва да избера само една банда, бих посочил Blood for Blood.
Дани: Ако аз пък трябва да избирам една, ще е Sick of It All – една от първите хардкор групи, които започнах да слушам. Когато миналата година пуснаха албума с презаписани стари парчета, направо ме отвяха с това колко шибано добри са до ден днешен!
– Бийтдаун хардкорът е стилът в тази музика, който е може би най-директен в чистата си бруталност. Не мислите ли, че понякога банди от този стил минават някаква граница, след която хардкорът спира да е позитивно влияние?
Марси: Никога не съм обичал категоризациите. Разбира се този жанр – както и много други – постоянно се развива и променя, но докато бандите правят яка тежка музика и имат смислени послания, не ми пука особено какви етикети си слагат.
Дани: Ако намекваш, че някои бийтдаун банди прекаляват с “гангстерското” начало и слагат прекалено голямо ударение върху това да изглеждат като корави копелета, ще трябва да се съглася с теб. При нас обаче преди всичко става дума за приятелство и това да представяме позитивното си отношение към света. Не казвам, че трябва да сте приятели с всички, или че нещата не са зле в момента... Но хардкорът е нашият начин да се справяме с всички гадости, които ни заобикалят.
– Разкажете за унгарската сцена. Кои са най-важните банди?
Марси: Ту нагоре, ту надолу е сцената. Но предполагам, че навсякъде е така. В момента тази музика не е толкова популярна тук, колкото беше преди три ли пет години, но пък от друга страна много нови банди успяха да изкарат дискове тази година – например The Banished, Wasted Struggle или Heavy Eyes.
Дани: В момента сме на турне в Унгария с две дет или метълкор банди – The Southern Oracle и The Banished. Чуйте ги! Страшни банди и много готини пичове!
– А какво знаете за българската сцена?
Дани: Last Hope! Доста голямо вдъхновение за мен. И познавам Redound, които организират концерта ни в София сега. А и предполагам, че има и още много луди хора, които ходят по хардкор концерти.
Марси: Определено Last Hope. Те свириха в Будапеща заедно с 25 ta Life – мисля, че беше през 2004 г. Помня този концерт!
– Унгария е малко по на запад и съответно при вас по-често минават големите турнета на американски банди. Това, че имате повече големи концерти, как се отразява на местната сцена? Идват ли достатъчно хора и на вашите шоута, или ходят само на големите?
Дани: Зависи. Едни концерти са по-добри, други по-лоши. Ние например често свирим и като подгряваща банда на някои от големите концерти, и като хедлайнъри на по-малки шоута. Реакцията понякога е съвсем различна. Също така хардкорът е разделен на много поджанрове, така че съвсем различни хора ходят на олдскул хардкор концерти в сравнение с, да речем, шоута на метълкор банди.
– Държават ви в момента има може би най-консервативното и про-християнско правителство в Европа. Как ви се отразява това?
Дани: Нека го кажа накратко – отвратително ни се отразява. В момента правителството доста се старае да изкара хора като нас като лошите. Това, разбира се, е моето лично мнение и не значи, че и останалите в групата го споделят. От една страна наистина се интересувам от политика, но от друга съм наясно, че всичко са лъжи. Разбира се, че правителството ни е абсолютно прецакано, но още по-гадното е, че няма алтернатива, понеже ако другата партия спечели следващите избори, ще направи правителство, което ще е точно толкова шибано като сегашното. Така че мисля да не гласувам. Смятам, че политиците се водят главно от това бързо да забогатеят, а не да служат на народа. Мога само да се надявам, че има изключения. Подобно на много други държави и Унгария е в икономическа криза, която се отразява на всички, а правителството ни изглежда няма идея как да се справи с нея. Освен това те често търпят критика за това, че се опитват да установят някакво подобие на диктатура. Отблъскват Европейския съюз и Международния валутен фонд в момент, когато икономиката на страната наистина се нуждае от подкрепа, заеми и инвестиции.
Марси: След предишните избори управляващите имаха истински шанс да променят нещата и да насочат страната в правилната посока, защото бяха спечелили две трети от местата в парламента. За съжаление предпочетоха да третират истинските проблеми с временни решения, които ще имат пагубен ефект в дългосрочен план. В същото време въведоха ужасно много регулации – понякога съвсем ненужни – само за да затвърдят властта си. И в края на краищата поне за мен е наистина тъпо, че почти всички решения се взимат на основата на идеологически аргументи, а не след рационална обосновка.
Снимки: 1 Art Fabrik Photography; 2 The Last Charge
Няма коментари:
Публикуване на коментар