LAMB OF GOD – “Resolution”

Метълите от Вирджиния издават нов албум, този път с душа


Пет албума поред Lamb of God се развиваха толкова рязко като стил, че звучаха почти като пет различни групи, но през 2009 г. се затвориха в комфортната си музикална зона с прекалено предвидимия и безопасен Wrath*. Той обаче бе такъв комерсиален успех, че едва ли някой е очаква нещо различно от наследника му Resolution. Но още когато първата песен “Straight for the Sun” се стоварва отгоре ти на талази от бавни слъдж рифове, разбираш, че са успели да си върнат това, което им липсваше – големите, ръбати, антиконформистки топки.

И не, че Resolution е някакъв неочакван скок в непознати води, но просто в него има и достатъчно песни, които не звучат все едно вече си ги слушал. Да, първо трябва да минеш половин албум от познатото – като “Desolution”, която е яростна резачка в най-добрите традиции на групата, и първия сингъл “Ghost Walking”, дежурното от Sacrament насам отдаване на почит към Pantera. Но от средата нататък вече започват да се случват наистина интересни неща. Имаме психеделичен инструментал (“Barbarosa”), заиграване с китарни хармонии и чисти вокали (“Insurection”) и метълизиран блус (“To the End”). Върхът е последното парче “King Me”, записано заедно със симфоничен оркестър. Lamb of God месеци преди излизането на албума обясняваха как са направили всичко възможно да не звучи като блек метъл песен. Така е – заради пасажите, в които Ранди Блайт рецитира текста, напомня на мрачните забежки на The Haunted като “Forensick” и “My Shadow”, но плюс струнни и оперно пеене. Най-амбициозното и епично нещо, което Lamb of God са правили досега.

Суровата продукция само помага на албума да звучи грубо и спонтанно, напомняйки първичността на As the Palaces Burn. Също като този албум обаче и в Resolution като че ли има прекалено много песни – цели 14, което идва в повече, като се има предвид, че интересните са от “The Number Six” нататък. Но когато е силен, този албум е адски силен – и е много повече от поредния бездушен запис.

* Ревюто ми от преди три години е точно толкова по-тъпо от настоящото, колкото и Wrath от Resolution.

Tweet