16 декември 2011 г.

ODD CREW: Затваряме страницата “A Bottle of Friends”, започваме да записваме нов албум


Когато в края на октомври 2010 г. Odd Crew пуснаха билети на предварителна продажба за промоцията на тогавашния си нов албум A Bottle of Friends, всички бяха изкупени седмица преди събитието и групата се принуди да насрочи втора дата за два дни по-късно. Те също бяха разпродадени. Именно тези два паметни концерта са основата на предстоящото първо DVD на групата, което Odd Crew ще представят на 29 декември в “Тънка червена линия”. За това какво още да очаквате от него, както и за предстоящите планове на Odd Crew, разговарям с Васко Райков–Русия (вокали), Васко Първановски–Черния (китари), Боян Георгиев–Бонзи (барабани) и Мартин Стоянов (бас).

– Промоцията на DVD-то ви ще е на 29-и декември?
Бонзи: Тогава ще е промоцията в “Тънка червена линия”. Това е планът, ако няма технически проблеми.
Марто: Стискаме палци още, честно казано. Днеска взехме номер от Министерството на културата! Беше невероятно, че имаше кой да свърши работа – само за два часа! Преди се чакаше по две седмици...
Бонзи: Най-важното за DVD-то е, че нямаше да бъде възможно без Supers4upen с главатар Огнян Костовски, без Илко, който снима по време на турнето, или Чичо Нига [Марин Банков], който също снима всякакви неща и ни помага с монтажа. Даже в момента продължава – днес, докато правихме саундчек, той беше в студиото и монтираше. Без всички хора около нас това DVD нямаше да бъде възможно.
Русия: Това напълно оправдава заглавието A Bottle of Friends.
Марто. Звучи много сериозно. “DVD!” Всъщност като го гледаш за първи път, ще забележиш, че е пълно с простотии.
Бонзи: Както си говорихме за албума A Bottle of Friends, че е кръв, пот и сълзи – през копане на студио, теглене на заеми и минаване през истинския ад, за да се случи накрая [повече за това чети тук] – сега с DVD-то имам чувството, че е още повече. Като се замислиш, това е капакът, това е краят на целия период A Bottle of Friends.
Марто: DVD-то ще покаже всичко, през което ни се наложи да минем, за да стигнем до A Bottle of Friends.
Бонзи: Вътре е филмът с правенето на студиото, записите на албума, турнето; мейкингите на двата клипа; интервю в Z-Rock; едно интервю специално за DVD-то; и разбира се концертът от промоцията на A Bottle of Friends. Това всъщност е най-сериозното нещо в DVD-то.

– Тогава бяха две поредни дати, на които разпродадохте R.B.F. – кой от двата концерта сте заснели?
Русия: От двата лайфа си смесвахме. Със звука си играхме зверски много – китари от единия ден, вокали от другия, смесване....
Бонзи: Имахме възможността да избираме, което беше супер. Защото така сложихме това, което е свирено по-добре. Иначе, понеже го правим за първи път и сме тотални леймъри, забравихме да сложим микрофони към публиката. Ако някой се чуди, като го гледа, защо се чуват разни странни неща и публиката ту идва, ту си отива, е заради това. Публиката е записана супер измъчено – от микрофона на Марто или от някоя от камерите.

– Казвате, че затваряте страницата с това издание...
Русия: Тези кадри са снимани преди две години и решихме, че ако не излязат до края на тази, вече няма смисъл. Затова си поставихме срок да се случи до края на 2011 г. Мисля, че 29 декември е добре като за “до края на годината”. Време е да сложим някаква граница и да продължим напред. Догодина влизаме в студио и започваме да записваме нов албум.
Бонзи: Това за страницата го измисли Костовски, когато дойде с идеята да снимаме клип на “A Bottle of Friends”. Така има албум A Bottle of Friends, клип “A Bottle of Friends” и DVD A Bottle of Friends. Издаваме го и затваряме.



– Щом казвате, че ще записвате нов албум от догодина, предполагам, че вече имате готови песни за него. Разкажете.
Русия: Имаме. Доста. Около 15-16 песни имаме. Тоест – материалът е готов.
Бонзи: Ама не искаме да казваме нищо за тях. Иначе ни остава да пишем само текстове още и евентуално някакви допълнителни аранжименти. И да се научим да ги свирим ха-ха!

– За хейтърите ще е важно да попитам – като коя група звучите този път?
Бонзи: Като Веско Маринов!
Русия: Малко по в стил Шаде е албумът. С леки елементи на Лепа Брена. И Ерика Баду.
Черния: Но сериозно – по-тежък е от миналия със сигурност.
Бонзи: Интересното е, че според мен има леко завръщане към някои идеи от времето на Каскадьори. Тогава правихме по-дълги инструментали, парчета с много различни части, бързи, бавни... В този албум освен, че ще има инструментал, ще има и по-дълги парчета. Има две-три над пет минути. Но и са по-разнообразни самите песни. Не са като досега едно парче да е в един стил. Има динамика. Като Odd Crew това го правим за първи път.
Русия: Ще направим всичко възможно. Навили сме се албумът да е още по-силен този път.

– Освен албума, какво друго ви предстои като група в момента?
Бонзи: Водим преговори с доста сериозни хора, които да ни изкарат навън. Но всичко е на кантар още.
Русия: Готиното е, че започваме да си стъпваме на краката и да работим с идея. Имаме посока за това какво искаме да правим.
Бонзи: Това, което очакваме съвсем скоро, е да излезе новина, че ще правим турне навън като съпорт на някоя група. Ние работим за това още от 2009 г., когато бяхме на турне в Европа и осъзнахме, че просто там трябва да се ходи с друга група – сериозна група – за да те видят някакви хора.
Русия: И в музикално отношение започваме вече да осъзнаваме какво точно искаме да правим и да представлява групата като музика. Нещата започват да стават още по-сериозни.
Марто: Не, че нещата досега не бяха сериозни, но сега вече са сериозно-сериозни. Специално парчетата аз не мога да ги оприлича на някоя група...
Русия: Има си хора за тая работа!
Бонзи: Има нещо друго. Не помня на кого го обяснявах, но с тези първи два албума и текстовете в тях, вече оформихме идеята какво е това Odd Crew. Имаше “I Ain't Losing Myself”, “A Bottle of Friends”, “We Won't Betray Ourselves” – песни, които изразяват това, което сме всъщност. И с тези два албума ние сме определили Odd Crew. И сега вече можем спокойно да се гмурнем в по-различни текстове. Вече дори и да няма и едно такова парче, хората няма да забележат, защото вече са в течение на всичко това.



– Щом започвате сега, предполагам, че албумът ще излезе към края на следващата година...
Русия: Не. Готвим го за по-рано. Март-април, може би май, ако се ушием.
Марто: Най-невъзможната ни мечта е март – да успеем да го направим до тогава. Другото по-възможно е май. Целта всъщност е да го изкараме до края на май. Двадесет и девети май!

– И после още един до края на годината?
Русия: Не, но планът е общо взето ако може вече всяка година да излиза по един албум. Не да минават по две години. Искаме да излизаме на сцена редовно и да свирим нови неща. Искаме усещането, което имаме в момента, да го предаваме веднага.
Марто: Важно е емоциите да са пресни. Както беше на промоцията на A Bottle of Friends. Тогава много от парчетата не бяха толкова пресни, но усещането беше прясно – не беше свирен на живо пред хора още целият албум като албум и беше ново и интересно. Имаше тръпка.

– Но предполагам, че засега на дневен ред все още е DVD-то.
Марто: Дневният ред на DVD-то свършва скоро. Само ни остава да се счупим от работа по него през следващите четири дена, за да го пуснем да се прави навреме и да е готово за 29-и.
Черния: Абе, да го свършваме това DVD и да почваме албума. Януари вече чука на вратата, семпъл траковете са готови...
Русия: Но сега важното е да излезе това DVD, за да затворим страницата.

– А как въобще ви хрумна да правите DVD?
Марто: Май пак Supers4upen ще се окажат виновни, защото заснеха много яко концерта.
Черния: Те казаха, че искат да дойдат да снимат концерта. Ние им казахме: “Добре.” И после решихме, че като те ще го снимат, значи ние пък ще го запишем като хората. И ето така стана.
Марто: А и ние имахме доста домашни видеа от турнето и от строежа на студиото. Все си мислехме, че ще дойде момент, в който да ги ползваме. И след като стана така, че имаме заснет концерт, се замислихме, че имаме и архивни кадри, и интервюта... И то се събра. Две години не са малко време.
Русия: Професионалното нещо е концертът. Останалото е тотална, ама тотална простотия. Оказа се, че през цялото време все някой ни е снимал. Все изскачаха кадри.
Бонзи: Искаме да подчертаем, че професионалните неща са концертът, интервюто – не това от Z-Rock, а другото – и двата клипа. Другите неща са снимани по потресаващ начин. Те хората ще видят – DVD-то е с формат 16:9 за широк екран, а разните други неща, които са снимани с леймърски фотоапарати, са 4:3. И отстрани ще излизат две черни ленти.

– Кажете нещо мъдро за накрая.
Бонзи: Ще кажа! Най-голямата грешка в живота ни е парчето “I'll Take My Rest (When I Die)”! Просто толкова е вярно, че си е ебало майката.

Още инфо:
Odd Crew във Facebook
Клипът на “A Bottle of Friends”
Клипът на “Two Steps to Hell”
Ревю на A Bottle of Friends – Rolling Stone, декември 2010 г.
“Пътят на Odd Crew” – Rolling Stone, декември 2010 г.

Снимки: Марин Банков


1 коментар: