“Не” – реже ме барабанистът на Cut Off Владислав Милиев, след като задавам гениалния въпрос дали името на групата има нещо общо с обрязване. Поводът да си говорим с него и китариста Калоян Стефанов е дебютният албум на групата Fight or Suffer, който Cut Off издадоха през ноември, само някакви си десет години след събирането си като група. Ето какво разказаха двамата за албума, трудностите около записването му и настоящото положение на започналата от Благоевград, но превърнала се впоследствие в интернационална, група.
– Демото ви се появи в края на 2009 г., а албумът се появява чак сега. Какво се случи през тези две години?
Кало: Демото се появи малко инцидентно. Беше записано буквално за половина час на една репетиция. Албумът беше очакваното продължение на нещата. Започнахме да записваме септември месец миналата година. Първо записахме барабаните в студиото на Odd Crew. След това се обърнахме към Боби [Костадинов, студио Soundlurker], защото бяхме доволни от работата, която беше свършил по демото. Малко се проточиха нещата във времето – защото Васе все пак живее в Сърбия, а и ние работим други неща, а както и всички музиканти в България, не се занимаваме само с групата си. Най-много се забавихме може би с микса и мастеринга, защото изпробвахме страшно много варианти – тук да се пипне това, там онова... Смятам, че се получи добре въпреки чакането.
– Има доста скитове, семпли – предполагам, че тия неща са отнели време...
Кало: Да, това отне време. Също и хоровите вокали, които Влади организира.
Влади: Пеят ги Мечката, Дидо от All of Us, Олег – барабаниста на Piranha, господин Милев и аз. Трябваше повече хора да дойдат, но нещо не можахме да се съберем. Истината е, че прекалено много се забавихме. Първо, че сме разпръснати на различни места, и второ, че всичко си правим сами – сами си плащаме, сами си търсим хората и местата, където да записваме. Средата на миналата година дори аз лично загубих интерес към това нещата да стават по-бързо. Васе постоянно повтаряше: “Никой не ни гони, трябва да го направим както трябва.” В крайна сметка сме доволни от резултата. Особено като за първи албум. Доста неща си нямахме никаква идея как се правят. А трябваше да се случи. Тези песни са вече на по десет години и са ни наистина първите парчета, които сме написали като група. Трябваше да ги издадем, защото самата музика си остава, но текстовете започват да губят давност – тогава сме били по-млади и са ни действали едни неща, а сега е по-различно. Някои неща сме ги понадраснали. Не, че се отказваме от лириките – те са си част от нас. “Fight or Suffer” ни е абсолютно първата авторска песен. Имахме разногласия как да се казва албумът, както и за разни неща като това къде да има хорови вокали и скитове преди песни. В крайна сметка го направихме така, че всички да са доволни. И Васе [Васил Васев, бас] много помогна с графичния дизайн. Даже чух някой да казва: “Ей, много професионално!”
– Ами той си е професионалист...
Влади: Да, определено. Но се старахме, защото искахме да е нещо, с което да се гордеем, и да не допускаме времето да ни притиска да го пускаме по-рано. В крайна сметка мисля, че беше добър ход, че не претупахме нещата – аз за нищо не съжалявам в този албум. Боби много ни помогна – разбира си от работата. Имаше много конструктивни предложения.
Кало: Разни пинизи къде да се сложи някакъв ефект или примерно къде не се е получил някой хор да ни каже.
Влади: Важно беше и за него и за нас да се получи яко – хем той да не се срамува от това, което е направил, хем ние да сме доволни.
– Албумът има едно елктронно интро, което е доста по-различно от останалата музика в него. Кой го измисли?
Кало: Юли [Иванов, вокали] се включи креативно заедно с един негов приятел от Благоевград и направи този семпъл. Малко по-електронен...
Влади: Не без известно ръчкане и даване на зор от наша страна. Но накрая ни го прати и не сме го променяли после. Всичко пасна много добре.
Кало: Малко разнообразие вкарва електронният елемент. Това може би си е модерно вече напоследък. В доста албуми го слушам...
Влади: Това напоследък май наистина започва да става като клише – точно в хардкор албумите да има по някакво хип-хоп парче или интро скит. Но в крайна сметка ние всички слушаме хип-хоп и се кефим. Това си ни повлиява по някакъв начин. Музиката, която правим е под въздействие от всички неща, които ни влияят. Слушаме такива групи и повлияни от това направихме този скит.
– Направи ми впечатление, че в текстовете на албума присъства идеята за единство, която преди години бе основна за хардкора – и всички гостувания на вокалисти също са общо взето в тази посока – а това напоследък го няма в по-новите албуми.
Влади: Както вече казах, парчетата са си старички. Но от друга страна това е и един зов към сцената. Не пеем за любов или за това колко ни е готино – пеем за проблеми, за това, което ни липсва. Това е агресивна музика и с нея влагаме отрицателната си енергия в нещо положително. И затова повечето текстове са за лъжата, за измамно приятелство, за обединение. Ние [в тази сцена] сме достатъчно малко хора и от тях свестни сме сигурно още по-малко – прекалено малко, че да сме разединени. Сам човек нищо не може да постигне. Дори групата се състои от няколко човека. Не мисля, че [различните групи] сме някаква конкуренция. Защо да не сме единни? Разделението няма да ни донесе нищо добро.
Кало: Аз мисля, че тази музика се промени малко последните години. Започнаха да се появяват все по-твърди банди. И има цели стилове – например деткорът, който е доста популярен напоследък – които са крайно агресивни. И затова засягат съвсем различни теми в текстовете си. Или пък бийтдаунът, който също си е много тежка музика. Но ние продължаваме да си правим олдскул хардкор...
Влади: Е, не е чак толкова олдскул. Деветдесетарски хардкор е. Не бих казал точно нюйоркски стил, но определено сме повлияни от групите от 90-те. Но днес вече е старичък – особено от гледна точка на новите стилове, при които се смесват много повече неща. Нашата музика точно сега не е модерна и едва ли ще е модерна скоро, но ние така усещаме нещата.
Кало: И защо да трябва да се променяме с всеки стил? Има такива групи, но ние не сме от тях.
Влади: Има и нещо друго. Няма какво да се лъжем – истинската музика е старата музика. Напоследък много малко групи правят хубава музика. Мое лично мнение е, че напоследък се изчерпва сцената, а и музиката като цяло. Вземете дори поп парчетата – сега са много глупави. Преди попът беше много по-разнообразен, а днес като че ли се залага много повече на визията. Ако нямаш клип или ако не си красив, не можеш да правиш музика. Това е гадно. Ясно ми е, че за една група и имиджът е нещо много важно, но музиката е по-важна. Но обратно към хардкора – на нас той така ни харесва и когато го правим ние, звучи така. Може в по-новите парчета вече да има и различни неща, но точно затова решихме да запишем тези песни – за да не се бият. Един вид бяхме длъжни да издадем по-старите парчета.
Кало: Искахме да затворим една епоха в Cut Off. Иначе вече имаме няколко нови песни, които сме готови да запишем за някой сплит примерно – имаме такава идея. Част от тях ги свирим по концерти от известно време, но не са влезнали в албума. А има и такива, които са съвсем нови и още нямат текстове. Доизкусуряваме ги в момента.
– Окей, а защо си записахте най-старите песни, а не най-новите всъщност?
Влади: Когато сменихме Милев [стария китарист на групата] с Калоян, той трябваше да започне от по-старите парчета. Има и някои песни, по-стари, които не ги свирим и на репетиции дори. Но това е нормално – една група да има повече материал отколкото издава. Направихме една крачка назад – една година, през която Калоян трябваше да учи песните. Но пък за сметка на това после дръпнахме много рязко. Даже мога да кажа, че се надскочихме. На първия концерт с него с спомням как после дойде Чиката [Александър Бояджиев] и каза: “Много стегнато сте почнали да свирите.” И аз му викам: “Ами какво – нов китарист.”
– То демото също е с него, ама от тогава са минали две години.
Влади: Ние си мислехме, че много бързо ще стане. За два-ти месеца, тряс-прас и готово. Даже такива в предишни интервюта сме казвали: “У-у-у, а-а-а, до края на годината ще го има.” Но в крайна сметка нищо не бяхме правили. А и комуникацията беше на различно ниво. Също така сами си плащахме за всичко, а имаше моменти, в които нямахме средства...
Кало: Те хората си мислят, че е много лесно. Поне такова впечатление имам още от едно време – че не оценяват нещата нито на концерти, нито в албумите. Спомням си един концерт още с Inxile и Distorment, който бяхме организирали сами. И понеже те са последна банда излиза Стефан [демек аз] и започва да благодари за останалите банди, че сме свирили и сме направили шоу...
– Ние бяхме дали и кинти тогава за всичко...
Кало: Да, бяхме дали пари предварително за озвучител и осветление и чакахме да си ги върнем от вход. И някакъв от публиката го прекъсва и вика: “Аре бе, свирете! Аз съм дал пет лева.”
– Ние бяхме дали по сто всеки сигурно тогава, ебати...
Кало: Е, т'ва е. Хората не виждат какво се случва зад един албум примерно. Но всъщност сме дали доста пари. И ако продадем всички дискове, които сме направили – може би – ще успеем да си избием всички пари, които сме дали за записи, дискове, обложки и така нататък.
Влади: Ние не го правим този албум, за да си подобрим материалното положение. Напротив. Просто този албум трябваше да стане факт. Много хора ни казваха: “Абе, хора, запишете го тоя албум. Има групи, които са много по-млади от вас и правят някакви албуми, популяризират се. А вие сте банда на десет години.” Те хората все пак се сменят в сцената. Аз все още виждам някакви познати, като ходя по концерти, но все по-нови хора идват. И те още не знаят за какво става въпрос. Гледат някакви банди, които са на по една година примерно – в никакъв случай не казвам, че са лоши, но са по-амбицирани да станат по-значими – и са привлечени от тях. А ние пък сме на десет години и си ни казват: “Ами вие не издавате нищо.” Трябва постоянно да се прави нещо, за да се шуми около една група. В крайна сметка не можем да разчитаме на някакви хора, които да идват всеки път и да запомнят песните и текстовете от концерти само. Друго е като имаш албум. То е така и с чуждите групи – първо чуваш музиката им и после те пленяват. Е, вече имаме албум и можем с гордост да го представяме. Ако хората ни харесват – супер. Ако не ни харесват – няма проблем, това не ни е някаква фиксидея.
Кало: Ние сме го направили за нас, не за хората. Просто трябваше отдавна да сме го направили. Тия песни нямаше как да ги оставим – те са част от нас... по-скоро част от тях де, защото аз не съм участвал в писането им.
– Не си ли ги попроменил малко?
Кало: Е, попроменени са малко. Например на “Yesterday” е променен малко рифа. Имаше такива песни, в които съм вкарал някаква идея, но е било малко, не някаква значима конструктивна промяна. Все пак съм допринесъл по някакъв начин да звучат по-стегнато.
Влади: Определено допринесе, няма две мнения по въпроса.
– Има доста гост участия в албума – и според мен именно те са най-същественото, което прави разликата между него и демото – ако може да разкажете повече за тях. Как станаха нещата? Особено с македонците и сърбите ми е интересно как ги осъществихте.
Влади: В интерес на истината за гост вокалите Васе има най-голям принос. Той държеше така да се случат, защото живее в Белград и добре се познава с Джими Трипъл Би. Джоле [вокалиста на Smut] също му е много добър приятел. Те записаха заедно двата вокала за “Yesterday” в Сърбия, в студиото на Джими. Иначе за Таня и Мечката – отдавана се познаваме и сме доста добри приятели. Конкретно за Таня искам да изкажа малко по-специална благодарност отколкото към другите, защото тя вече не се занимава с това, с групата си [Fight to Win]. И тя го направи само защото е за нас. Помолихме я и не отказа, за което адски й благодаря, защото мисля, че се получи адски добре.
Кало: Таня наистина каза: “Пичове, аз отдавна не се занимавам с това, но щом е за вас, ще дойда.” Извини се, че не е пяла две години примерно. И каза: “Сега ще пробваме.” Влезна и записа от първия път вокалите. Човек като си го може, си го може.
Влади: Можехме да вкараме още доста гости. Според мен нямаше да е трудно – доста хора искаха. Но решихме, че ще е прекалено всяка песен да е с гост. Иначе демото също не е лошо. Според мене е съвсем слушаемо. Но в албума са много по-изпипани нещата – правени са с време и повече мисъл. Ако някой си ги пусне и двете и не му се струват толкова различни, може би трябва да слуша по-внимателно. Аз лично знам какво ги разделя. Едно от нещата определено са гост вокалите – и мисля, че се получи добре.
– Вие си представихте албума на един концерт на 11 ноември в Пловдив – на същия ден дискове се продаваха на Hate City Fest в София – ще направите ли истинска промоция на албума и в столицата?
Влади: Официална промоция още не сме направили, защото точно в момента сме доста затрупани с работата си. При нас нещата стават доста по-трудно, защото не стига, че живеем на различни места [Кало и Влади са в София, Юли в Благоевград, а Васе в Белград], а и всеки си има работа и задължения. Особено в края на годината сега става малко по-натоварен сезон за всички. А ние също искаме да изпипаме и промоцията. Може би първо ще шумим по медии, а после ще направим официално представяне. Но искаме да е концерт със смисъл, а не просто някакво поредно свирене. Иначе дискове могат да се намерят на всеки наш концерт. Също така в по-известните магазини в София – ОЧЗ, Яко, онлайн магазина на Hardcore Spirit.
Кало: Имаме идеи за няколко концерти в различни градове. Но още не ги оповестяваме, защото не са уговорени точни дати. Но имаме идея с кого ще свирим.
Влади: Нямаме време. Ако се занимавахме само с това, може би щеше да е доста по-лесно и резултатът да е далеч по-добър. Но с тези ресурси, с които разполагаме за момента, можем да направим толкова. Но това не бива никакъв случай да ни утешава...
– То е нормално. Малко чудо си е, че въобще я има тая група, след като живеете в три града.
Влади: Три града, две държави... и всичко се случва по-трудно. Слава Богу, живеем в ерата на интернет. Но пак всеки си има някакви задължения. Но както обича да казва Васе – ще го намеся и него тука – “Да, ама още ни има!” Може да сме на някакво по-такова ниво, но ни има.
Кало: Ние сме като хлебарките.
Влади: Бавно, но славно стават нещата.
Снимки: 4 Ice Photography
Още инфо:
Cut Off във Facebook
Ревю на демото от 2009 г.
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар