Варненците Outrage отдавна са се наложили като една от най-стабилните хардкор групи в България – поне що се отнася до по-тежките и метълски стилове. За феновете извън родния им град обаче единственият шанс да се запознаят с музиката им дълги години оставаха концертите им – а те никога не са били прекалено често – и двата им доста трудни за намиране сплита. Е, тази есен Outrage леко внезапно най-сетне се наканиха да издадат дебютния си студиен албум, записан всъщност още през 2007 г.
Последен шанс е точно очакваната мелачка от мачкащи барабани и тежки метъл рифове, която феновете познават от концертите на групата. Албумът включва единадесет песни, едната от които е “Терористи” на Relief – не знам дали е точно кавър, след като почти всички музиканти в двете групи са едни и същи – плюс едно инструментално интро. В музикално отношение парчетата са в духа на метълизирания харкор от 90-те и групи като Merauder и Stampin' Ground: ниско настроени китари, зли Slayer-ски рифове, много кардани и дерящи се вокали. Откъм текстове нещата са доста разнообразни: от разобличаване на фалшивите фенове в отварящата “Менте” до песни като “Обществен враг” и “Краят на дните”, в които Outrage правят изпълнен с гняв коментар по глобални теми като война, робство и съвременния социален строй. Вокалите на Галин Георгиев са изведени напред в микса и въпреки че през цялото време се дере, всъщност съвсем лесно се разбира какво казва. А той винаги е категоричен и краен, независимо дали става дума за война както в “Мъртви” (“...това за вас е просто една игра – игра, в която умират деца”) или за добре познатата от сплита с Indignity закана за отмъщение “Разплата” (“...аз ще бъда твоят съдия – ще те накарам да страдаш цял живот”).
Продукцията е изключително сурова – в Последен шанс чуваш само петима супер ядосани пичове, които изливат гнева си в музикална форма, като напълно отсъстват всякакви студийни фойерверки като скитове, семпли, наслагване на вокали или дори и отшумявания на песните. Поради това обаче на моменти албумът започва за звучи монотонно, а някои песни са малко по-дълги, отколкото вложените в тях идеи изискват (“Мъртви”). Въпреки това Последен шанс все пак е един добър първичен хардкор албум, залагащ повече на силно съдържание, отколкото на лъскава опаковка.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Няма коментари:
Публикуване на коментар