CUT OFF – “Fight or Suffer”

Закъснял, но силен: дебютът на благоевградската група не разочарова


На Cut Off им отне доста време да материализират под формата на диск песни от вече десетгодишната си история като група, но слушайки Fight or Suffer, смятам, че чакането си е струвало. Групата дръпна решително нагоре в представянето си на живо преди няколко години, а сега осъществява подобен скок между иначе нелошото си демо със същите песни от 2009 г. и същинския си дебютен албум.

Музиката във Fight or Suffer носи духа на хардкора от преди десетина години: бързи пънкарски части, които се редуват с среднотемпови, подходящи за скачане рифове; ненатрапчиво, но отчетливо присъствие на хип-хоп влияния подобно на групи като Madball, Skarhead и Biohazard. Албумът започва с кратко интро, прерастващо от мрачна електроника в мощни рифове, върху които вокалистът Юли Иванов се дере как това издание е за хората, които го живеят хардкора всеки ден. Следва заглавната песен, чието послание е, че светът е гаден и не можеш да направиш нищо по въпроса, освен да запретнеш ръкави и да се бориш.

Звукът е доста добър, но основното, което разделя албума от демото са трите доста специални гостучастия в него – Таня от Fight to Win, която за първи път от доста години въобще пее именно в “Keep Off My Way”; вокалистът на македонците Smut Джоле и китаристът и вокалист на сърбите Hang Джими Трипъл Би засвидетелстват за балканската връзка в “Yesterday”; а Николай Илиев–Мечката от Death Squad доутвърждава идеята за братство и единство в затварящата “United and Strong”. Другото, което придава допълнителна дълбочина на Fight or Suffer са няколкото скита с различни семпли от филми (“Downtown Struggle”), новинарски емисии (“Taste of Blood”) и песни – преди “Yesterday” чуваме част от класиката на The Beatles със същото име.

Самите парчета са достатъчно разнообразни – има по-бързи и по-бавни; по-метълски и по-пънкарски – за да задържат вниманието ти през цялото време. Става въпрос за едва 25 минути, но за тях Cut Off са успели да кажат бързо и стегнато всичко, което имат за казване. Повече от достатъчно е.

* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio

Tweet