INTEGRITY: Радваме се, че ни смятат за престъпници и ни цензурират

Едва ли има друга група като Integrity, която едновременно да е имала толкова силно влияние върху еволюцията на хардкор сцената, но и да е останала завинаги обвита в мистерия. Произлизащата от Кливланд, Охайо, група ще свири за втори път в България този петък, 10 февруари (в новия клуб “The Box” на булевард “Сливница” 178) и това е поводът да проведем разговор с лидера й Двид Хелиън, който да разсее поне част от мъглата около Integrity.

– Какво помниш от концерта в София през 2003 г.?
– Беше много яко. Май тогава не идваха много чуждестранни хардкор банди при вас. Предполагам, че това вече се е променило. Тогава свирихме в някаква огромна зала – нещо като опера. Имаше балкони и разни хора с костюми. [Свириха във Военния клуб в София и не е странно, че впечатленията му са такива.] Сигурно е бил най-странният концерт, който някога сме правили. По принцип на шоутата ни не идват нормални хора, ха-ха.

– Какво се случва с Integrity в момента?
– Сега в групата сме аз, Роб Ор – китара; Лари Ренсъм – бас; Смартник – втора китара; и [тук става интересно] Дъ Бийст – барабани. Предстои ни турне в Европа, първата дата от което е в България, после има ме няколко концерта в Щатите. След това сигурно ще издадем един сплит на 7-инчова плоча с калифорнийската група Gehenna. Те са ни приятели от доста отдавна. И после не знам – сигурно ще запишем и издадем и още нещо.

– Ти издаваш всичко това през собствения си лейбъл Holy Terror. Някой въобще купува ли дискове още?
– Много малко. Определено хората поръчват повече винили от сайта ни. Явно повече им харесват. Дискове почти никой не купува – а нашите издания са по 2 долара и пак почти никой не ги купува, докато винилите се продават доста бързо. Другото са дигитални продажби. И от тях има доста. Но именно заради тях и това, че хората си споделят mp3-ки помежду си, почти никой не купува дискове вече. То и аз самият не купувам дискове – свалям музика от интернет.

– Нека се върнем назад в миналото. Много хора смятат Integrity за една от най-влиятелните групи в историята на хардкора и общо взето за бандата, вдъхновила цялата метълкор вълна, която днес доминира сцената. Смяташ ли се за наистина толкова важен за развитието на този вид музика?
– Честно казано не обръщам много внимание на тези неща. Просто правим такава музика, каквато бихме слушали. Не знам доколко има групи или жанрове, които да са повлияни от нас. Чувал съм и други хора да ми казват това преди, но не мисля, че има толкова много банди, които да звучат като Integrity. Виж, ако самите хора от разни групи казват, че сме били вдъхновение за тях – няма как да споря с това. Предполагам, че е вярно.

– Има доста мнения, че по-Нови групи са станали доста големи, свирейки общо взето същия стил, който вие сте измислили десет години по-рано. Това дразни ли те? Някога въобще искали ли сте да сте известна банда?
– Не. Ха-ха! Въобще не. Както казах, правим музика, която харесваме. Също така пеем за неща, които са ни интересни. Това, което правим, въобще няма комерсиална стойност. Но ако някой е станал популярен, свирейки нещо подобно на стила ни – със сигурност е трябвало да измисли нещо по-общоприето и по-достъпно, що се отнася до текстовете и целия имидж. Нас ни наричат лошите момчета на хардкора. Никой не иска да гледа такива като нас по телевизията. Но на мен не ми пука особено дали разни групи продават много албуми или са известни.



– Попаднах на едно твое интервю от края на 80-те. Още тогава обясняваш как едва ли не вече те е срам да се наричаш стрейтедж, защото цялата тази идеология се е превърнала в пълен ташак и вече е много повече мода и начин на обличане отколкото начин на живот. Какво мислиш сега?
– За стрейтеджа ли? Въобще не мисля за това сега. Когато дадох това интервю, бях на 16. А в Америка не можеш да пиеш, преди да станеш на 21. Май всички са стрейтедж до една определена възраст... Но това беше отдавна. Не мисля за такива неща сега. Не мисля и за това какво пият хората, какво ядат, какви дрехи носят... всякакви такива глупости. Просто не са ми интересни. Ако хората искат да пият или да ядат нещо – или да мислят по определен начин – нека го правят. Ако пък не искат – никой не ги кара. Това си е просто здрав разум. Но има и доста хора, които проповядват какво трябва да се прави. Определено не съм такъв.

– Моля те, разкажи повече за лейбъла ти.
– Издадохме един акустичен албум на Чарлс Менсън, който той е записал в затвора. Също така албума на Blind to Faith – една банда, в която свирят хора от Rise and Fall и Amenra. Издадохме албума на една ирландска група Cape of Bats, както и за едни японци Parasite. Имаме още едно издание на 7-инчов винил – Sutekh Hexon, една белк нойз група от Северна Калифорния. Също така издадохме и неща на Integrity – The DestroyOrr и Detonate VVorlds Plague. Сега планираме да пуснем албума на една норвежка банда – Oede. Но ние не сме точно класически лейбъл – просто издаваме музика, която харесваме. Всъщност повечето неща, които изброих вече са издадени. Предстоящи са само албума на Oede и сплита на Integrity с Gehenna.

– Ти го спомена вече, но не мога да не те питам за албума на Чарлс Менсън. Как въобще го осъществихте това?
– Свързаха се с нас и ни питаха дали искаме да го издадем. Всъщност искаха да издадем четири плочи. Но ние не сме достатъчно голям лейбъл, за да се справим с нещо подобно, така че ги препратихме към нашите приятели от Magic Bullet Records. Те издадоха повечето му музика. Ние пуснахме само пилотната 7-инчова плоча, за да задвижим нещата. Получи се добре според мен.

– Предполагам това е от изданията, които са се продавали по-добре.
– Ами не чак толкова – продажбите бяха приемливи. Направихме около 1000 копия и тук има останали още няколко. Всъщност нещата на Integrity, които пускаме, се продават най-добре. Доста хора се издразниха на Менсън, защото това е акустична музика. Тези, които слушат тежките неща, които принципно издаваме, не го харесаха. Този албум е за съвсем друга публика, а тук идва другият странен момент в лейбъла ни – ние не правим маркетинг и не рекламираме особено много изданията си. Дори някои хора, които принципно следят Integrity, не разбират, когато пускаме нови албуми. Ние просто имаме сайт и ако хората се интересуват, трябва да го преглеждат от време на време, за да са в течение. Ако не го правят, няма как да разберат. Понякога, когато пуснем нещо в ограничен тираж, то се разпродава и доста хора въобще не разбират, че го е имало. Но нас това не ни притеснява.

– Ти си изпълнител, а имаш и собствен лейбъл – какво мислиш за цялата тази история с различните закони за борба с онлайн пиратството, които различни държави се опитаха да прокарат напоследък?
– Какво да ти кажа – аз постоянно свалям музика, като в същото време качвам и изданията на моя лейбъл в интернет за свободно сваляне. Не ми пука дали хората ги купуват или не. Не виждам как някой ще може да ни спре да раздаваме собствената си музика безплатно. Накрая какво ще направят – ще арестуват всички, които имат някакви mp3-ки ли? Като бях малък, точно бяха изобретили записващите устройства за видеокасети. Спомням си как тогава всички истерясаха, че хората ще могат да записват неща от телевизията и да ги гледат после или да запишат филм и да го дадат на приятелите си. После се появиха компактдисковете и записвачките за дискове. Пак беше същата истерия. Но не мисля, че човек трябва да отива в затвора за нещо такова. А и да бъда честен се съмнявам някой да следи дали точно нашата музика се сваля нелегално. Но пък със сигурност знам, че някой знае за нас, защото сайтът ни е блокиран на определени места. Но това е заради съдържанието и името на лейбъла.

– Къде примерно? Саудитска Арабия и някакви такива места?
– Не – в Америка! Америка е свободна общо взето колкото Саудитска Арабия. Просто се правят и разправят, че са адски свободна страна. Но не е така. По-строги са от навсякъде другаде. Особено що се отнася до съдържание. Ако не следваш определени норми и не се съобразяваш с религиозните възгледи на мнозинството, може да имаш сериозни проблеми. Сигурно навсякъде в САЩ, където има безплатен безжичен интернет, нашият сайт ще е блокиран. От вкъщи сигурно можеш да си го разглеждаш, но от обществено място – не. Имаме албуми на Чарлс Менсън, лейбълът ни се казва Holy Terror и някой се притеснява това да не разбуни духовете в американското общество. Ние нямаме политически цели, но някои хора са доста притеснени от нас. Просто защото правим нещата, които ни се правят. Но аз даже се радвам, че ни смятат за някакви престъпници и ни цензурират. Това ме забавлява. Поне им пука за нас и са ни забелязали.

– Наистина имате доста символи на Църквата на Страшния съд по обложките на албумите и по сайта. Доколко имаш общо с тази секта?
– Това си е доста обширен въпрос. Основата на вярванията на Църквата на Страшния съд – или Процеса – е върху четири страни на човешката личност, наследствени черти. За да ги опишат са използвали архетипни образи като Сатаната, Луцифер, Христос и Йехова, защото са познати на повечето хора. Но мен това не ми беше толкова интересно, колкото един произлизащ от това култ – Четирите П-та [идва от логото на Процеса – четири припокриващи се букви “P”]. Това е група, която започва да извършва най-различни зверства и престъпления срещу човечеството – те се съсредоточават върху сатанинската част на Процеса. Не бива са де бъркат с Църквата на Сатаната на Антон Ла Вей. Те просто използват едната страна от човешката природа, за да извършват терористични актове през 60-те и 70-те. Според някои хора организацията остава активна и продължава да върши подобни неща и до днес. От тук идват интересите ми към тази идеология. Доста мрачен отговор на въпроса ти, ха-ха!

* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio

Още инфо:
Integrity във Facebook
Безплатните албуми, за които говори Двид, са тук

Снимки: 1, 3 Deathwish Records; 2 JLO Photography

Tweet