Integrity са група, за която каквото и да се каже ще е малко – и вероятно грешно. Но определено имат достатъчно фенове в България, които да се замъкнат до преместения в по-гадната част на София нов клуб “The Box” и да го напълнят до краен предел. В петък вечерта има и хора, пътувал от различни части на страната, което в този сняг си е истинско геройство. Но нали затова сме хардкор?
Blackmail, които отварят концерта, са нова група, в която обаче се виждат и някои добре познати лица от сцената. Свирят разчупен и музикнатски хардкор, който обаче е зареден и с достатъчно пънкарско отношение: една от песните им “В калта” е изпълнена с работното си заглавие и текст, “Яж лайна”, и е посветена на тези, срещу които ще се протестира на днешния протест [става въпрос за този срещу ACTA на 11 февруари, деня след концерта].
Елитът на белградската сцена, събран в новата група The Bridge явно не разполага със снегорин, тъй като пичовете просто не успяват да стигнат до София за концерта. Явно ще ги гледаме някой друг път.
Така по-бързо идва време за Vendetta, чийто вокалист Делян Стефанов обяснява как адски се вълнува да е на сцената преди любимата си група. [Vendetta отваряха за Integrity и през 2003 г., но точно тогава той май бе в САЩ.] Както е традицията напоследък, групата започва с “Да посрещнем края”, но изпълнението е прекъснато пак от Дидо още в зародиш, защото това, което става пред сцената (а именно – нищо), е откровено несериозно. Това проработва и от тук нататък до края на сета на Vendetta всичко е добре познатата ни лудница, Sofia style.
Списъкът с причините, Integrity да са една от най-странните групи на планетата, е доста дълъг. Към него можем да прибавим и продукцията на шоутата им, което въпреки легендарния им статус си остава на тотално ъндърграунд ниво. Двид Хелиън в един момент просто се премества от щанда за мърч до сцената и групата прави саундчек пред погледа на публиката – някак си приземяващо е да видиш как американската група, от която се е родила цялата метълкор вълна, прави нещата по същия начин като пънк банда от Кюстендил.
Началото идва без никакви екстри като специални светлини, интро или нещо подобно, а просто с “Incarnate 365”, следвана без никаква пауза от “Rise”. Всъщност Integrity въобще не се ебават с разговори с публиката – освен едно-две кратки отбелязвания как се радват да са отново тук, 9 години по-късно – и просто си свирят злите метълизирани хардкор песни. Двид стои по средата и крещи текстовете, докато хората от бандата му – чието сегашно превъплъщение се върти главно около изглеждащия като метъл хлапе от 80-те китарист Роб Ор – куфеят доста по-активно, скачат, сменят си местата и въобще правят всичко, което очакваш да прави на сцената една хардкор група.
“Those Who Fear Tomorrow” е еднакво внезапният край на концерта – групата изсвирва песента и просто си слиза от сцената. Хората са по-скоро объркани – има доволни, че не се ебават с тях; има и такива, които имат чувството, че са получили по-малко от това, което са очаквали; има и немалко, които си нямат идея какво се е случило и каква група току-що са гледали. В известен смисъл – съвсем подобаващ резултат от концерт на Integrity.
Снимки: Николай Илиев/Ursus Photography
* Публикувано на сайта на Тангра Мега Рок
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар