От най-силните дни на Prong насам са се появявали твърде малко банди, които да постигат същия смазващ ефект, издевателствайки над слуха ти с толкова много здрави, разнообразни, спонтанно изригващи в различни посоки и винаги супертежки рифове. ITSI обаче стигат близо до това алтърнътив метъл съвършенство със своя втори албум Last Days.
За разлика от малко по-разхвърляния си дебют тук групата се е съсредоточила върху това да те мачка главно със среднотемпови мелници от рифове – и китаристът Антон Димитров явно разполага с доста идеи за такива – които са основата на цялата музикална концепция на албума. Другото начало, от което идва всичко в Last Days, са явно доста еклектичните музикални влияния на членовете на групата. Измежду по-ортодоксалните за стила им комбинации от груув с дет метъл (“Rain”, “Humanity”) и препратки към Meshuggah (“Cross”) има изблици на фънк (началото на “Sloth”) и дръмендбейс (“All the Wrath”). В цялата тази китарна касапница остава място само за един мелодичен момент в куплетите на “Absolute Zero” – звучащ като нещо, което Димитър Василев–Нуфри би записал. А същата песен после избухва в един от най-яките и тежки моменти в албума въобще. “Envy” е сред редките моменти в диска, когато ITSI вдигат темпото. И това може би е единствената слабост на Last Days – на албума като че ли му липсва малко скорост.
Това се компенсира донякъде от високото качество на цялата продукция. От групата са имали достатъчно време да си поиграят със записите си в студио и това си личи. Първо – песните са разредени с доста на брой скитове, които за разлика от доста други случаи не стоят като досадни и ненужни кръпки. И второ – пипнали са доста сериозно звука, който е достатъчно плътен и мощен, за да имам оправдание да ползвам думи като “смазващ” и “мачкащ” толкова пъти в това ревю.
Още инфо:
ITSI във Фейсбук
Клип на “Humanity”
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар