“Ако съм на турне, по-скоро бих пил сок отколкото бира” – споделя вокалистът на Napalm Death Марк Грийуей, известен повече като Барни, прякор, който получава в началото на 80-те именно заради алкохолните си изцепки. Поводът да си говорим с него е новият – и повярвайте ми, изумително силен – 15-и албум на групата Utilitarian, до чиято официална премиера остават едва няколко дни. Какво иска да каже с него бандата от Бирмингам и като музика, и като текстове, ще можете да разберете от следващите редове.
– Моля те, разкажи ми първо за новия ви албум. Къде и кога е записван, кой го продуцира?
– Записахме го в “Parlour Studios” в Кетъринг, Англия, като продуцент бе Ръс Ръсел, с когото работим вече по няколко поредни албума. Различното този път беше, че вместо да го запишем за относително кратък период, всъщност го направихме за няколко месеца. Подходът ни към музиката беше същия като обикновено, но просто реализирахме албума за по-дълъг период от време.
– Доста хора смятат, че тъпчете на едно място в музикално отношение. Според мен пък във всеки ваш албум има по нещо различно и интересно. В каква музикална посока сте поели с Utilitarian?
– Не мисля, че с Napalm Death тъпчем на едно място. Според мен рифовете ни, както и бързината на песните ни са доста хареактерни. Но ние всъщност се вдъхновяваме от доста алтернативни групи, които хората не свързват по принцип с метъла или грайндкора. Неща като Joy Division, Swans, The Birthday Party, My Bloody Valentine... такива банди. От доста време имаме подобни влияния и ако се заслушаш, ще откриеш, че сме ги ползвали и в предишни албуми – особено в по-бавните, ембиънт парчета, които сме писали. Този път подходихме различно и решихме да ги смесим по друг начин – като ги вплетем в самите бързи песни. Това е съвсем различен ъгъл. И затова албумът звучи по-различно.
– Вие никога не сте били банда, която да се изчерпва само с музиката си – всичко, което сте правили, винаги е било доста натоварено с послания. И макар и да не сте правили концептуални албуми, винаги е имало някаква обединяваща тема в дисковете ви. Каква е тя този път?
– Utilitarian е главно за утилитаризма [дъъъъ!]. Както и при всяка философска теория, тук също има много различни интерпретации. Но двете основни са следните: първо, че всеки трябва да се стреми към абсолютно щастие с всички възможни средства; и второ, че добрите дела имат добри последствия – тоест, че една постъпка може да бъде съдена според това какви са последствията от нея. В албума обаче не само говорим за тази теория, а се опитваме да направим паралел между нея и живота си. Лично аз като човек се замислям какви последствия биха имали действията ми и ако евентуално биха имали негативно отражение върху някой друг, избягвам да ги върша. Общо взето се опитвам да живея така живота си. Но пък има и определени периоди на съмнение, когато се питам дали действията ми имат смисъл – защото крайната цел на всичко е да промениш света поне малко. Това е нормална човешка природа – ако не видиш промяната или резултата от действията си веднага, започваш да се съмняваш в смисъла на това, което правиш. Но човек трябва да преодолява тези моменти на съмнение. Защото ако се пречупим, даваме път на утилитарния начин на мислене, който в края на краищата води до потискане на хората и превръщането на света, в който живеем, в още по-гадно място. Идеята на албума общо взето е, че хората трябва да са по-упорити.
– Казваш, че хората са нетърпеливи и се съмняват в действията си, ако резултатът не дойде достатъчно бързо. В този ред на мисли – с Napalm Death засягате различни социални въпроси в текстовете си още от началото преди 30 години. В същото време, ако през този период по тези теми е имало някакво развитие, то общо взето е била към по-лошо. Понякога не се ли чувствате обезкуражени от развоя на събитията?
– Да, точно за това говоря – тези периоди на съмнение. Разбира се, че това, за което говориш, води до моменти на съмнение, дори на тъга. Но не бива да се отказваш – трябва да си упорит. Каква е алтернативата, ако се откажеш от постоянството си? Ами да да дадеш още повече власт на силите, които превръщат обществото в толкова лайняно място. Не бива да губиш надежда. Докато има гласове на съпротива, докато все още го има малкия брой хора, които следят какво се случва, надеждата ще е налице.
– Като говорим за наследството на Napalm Death, обложката на новия ви албум доста напомня тази на From Enslavement to Obliteration – същата композиция е най-малкото. Кой я направи? Ти виждаш ли приликата?
– Знаеш ли, не съм се мислил въобще за това. Сега като ми го каза, се замислям, че си приличат. Но това не е целенасочено. Просто стилът е подобен. Но мисля, че тази връзка между двете обложки е един доста смислен начин да покажем почит към миналото си като група. Иначе обложката е направена от Фроде Силд, който е най-известен с работата си с The Haunted. Ние обаче не търсехме нещо, което да наподобява техните обложки – искахме по-различна картина. Харесваме стила му, но искахме да го смеси по някакъв начин с концепцията на Napalm Death. И мисля, че се получи добре. Особено като се има предвид, че е чернобяла, защото така е по-сложно. Много банди в днешно време правят чернобели обложки на албумите си. А когато издава албум, всеки се чуди дали дискът му ще се откроява или ще изглежда като всичко останало. Обложката е пънкарса, да. Но мисля, че не е копие на нещо друго.
– Окей. Групата е активна от 25-30 години. Всеки път, когато ви гледам на живо – а това се е случвало вече четири пъти – винаги съм оставал изумен от енергията, която излъчвате. И не искам да те обидя, но все пак вече си на 40 и нещо – как въобще успяваш да се справиш?
– Винаги съм смятал, че възрастта не означава абсолютно нищо. Да, наистина стареенето има определен ефект върху тялото ти. И доста хора се чувстват ограничени от възрастта, защото обществото им внушава, че като станат по-стари, ще са и по-малко способни. Единственото, което аз мога да отговоря лично за себе си, е, че въобще не се чувствам така. И ако трябва да правя нещо – например да изляза на сцената и наистина да се раздам – нищо на света не може да ме спре. От друга страна ми помага и това, че през последните 30 години съм се старал да съм се грижил за здравето си. Наистина е важно. Говоря за себе си, но мисълта ми е, че хората не бива автоматично да се чувстват ограничени от възрастта си. Мисля, че би било доста тъпо. Другото, което вече си е направо долно, е, че много групи биват отписвани, когато членовете им стигнат определена възраст. Това е наистина, ама наистина, нелогично и безумно.
– Предполагам, че става въпрос и за мотивация. Примерно последния път, когато бяхте в София на мен ми направи впечатление – средата на септември – че си личи как крещиш и по време на партиите, които Мич Харис пее. В смисъл, че наистина си потънал в музиката, която правите и я изживяваш на сцената.
– Да, така е. Дори не се замислям. Не искам да звуча прекалено драматично, но това да съм на сцена за мен е като да натиснеш някакво копче – натискаш го, токът минава по жиците и светва някаква лампа. За мен е същото – превключвам на съвсем друг режим. Всичко, което правя на сцената, е да се опитвам да направя възможно най-доброто изпълнение за пред хората, които са платили да ни гледат. Те не са длъжни да го правят. Но аз съм длъжен да им давам най-доброто от себе си.
– Преди години ти пишеше ревюта на прогресив рок албуми за Kerrang!. Вече не го правиш...
– Всъщност пишех за най-различни неща, не само за прогресив. Когато се занимаваш с журналистика, е задължително да си намериш някаква област, за която да ти е комфортно да говориш. Когато започнах да сътруднича на списания – не беше само Kerrang! – те ми даваха тонове прогресив албуми. Но не знам дали си съгласен или не, но авторите трябва да могат да се приспособяват към най различни теми, за които да пишат. Но на мен ми даваха да пиша главно за прогресив рок. Аз съм добре запознат с жанра. И познаха да ми дават тонове албуми от този стил. Но вече не се занимавам с писане. Една сутрин се събудих и си казах: “Знаеш ли, май не ми е особено удобно да се занимавам вече с това.” Не, че нямам мнение за музиката – напротив, аз съм фен и музикант, така че определено имам мнение. Но някак си не ми беше удобна тази критична и осъдителна нагласа, която трябва да има всеки журналист. Това на практика те поставя в позиция, в която имаш някаква власт над групите. И това никак не ми беше удобно. Дори сега, когато се занимавам само с групата си и някой журналист ми зададе въпрос по определен начин, за да изстиска от мене някакъв негативен цитат по адрес на друга група, аз казвам, че не ми се коментират такива теми. Не искам да храня други групи.
– Всъщност причината да повдигна въпроса за работата ти като журналист беше, че ми е интересно да чуя какво мислиш за последния албум на Dream Theater.
– Харесва ми. Да бъда честен – не очаквах да е толкова добър. Истината е, че една от прогресив групите, които наистина харесвам, са точно Dream Theater. Не съм точно експерт по този жанр, но наистина харесвам тази група, защото смятам, че правят добри песни. Не бях сигурен, че ще могат да изкарат хубав албум, след като Майк Портной ги напусна. Но е наистина добър. Наистина – има две-три балади, които не отиват на никъде. Но останалото е доста силно. Доста вълнуващ албум.
Utilitarian ще излезе на българския музикален пазар на 27 февруари чрез Анимато Мюзик – поръчай го от тук
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: 1, 3 Анимато Мюзик/Century Media; 2 Николай Илиев/Ursus Photography
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар