От началото на 90-те досега Soziedad Alkoholika никога не са се свенили да си поиграят с различни актуални за времето си влияния, които да прикрепят към кросоувър-траш гръбнака на музиката си. Откакто подписаха с Roadrunner през 2008 г., обаче поеха в посока тотален траш метъл. Излезлият в края на миналата година десети студиен албум на групата от Витория Cadenas de odio е крайното олицетворение на тази тенденция.
Предишните експерименти на Soziedad Alkoholika – които през годините са смесвали пънк с пантерски груув, чист рокендрол, че и нео-метъл – като че ли звучаха много по-свежо от сегашното им превъплъщение. На книга има всички предпоставки нещата в Cadenas de odio да се получат идеално – групата все пак работи по албума заедно с Тю Медсен (продуцирал най-добрите неща на The Haunted, както и последните албуми на Sick of It All). Резултатът обаче не е нищо повече от просто приличен.
Да, тук има някои титанични траш резачки, в които групата дъни просто колосални рифове – чуй отварящата “Barrio oscuro” или мачкащата “Niebla de guerra”. Заглавната песен “Cadenas” пък за момент прави рязък завой в посока индъстриъл и звучи като изскочила от последните албуми на Ministry. А по-пънкарските парчета, които групата както винаги вкарва към края на албума – най-силното от които е “Bilis y rosas” – пък внасят една доста необходима нотка на разнообразие. Такова обаче липсва в по-голямата част от албума, който на моменти става откровено монотонен. Основна причина за това е може би най-едноизмерното изпълнение досега на вокалиста Хуан Асеня, който по-скоро боботи политически натоварените текстове на песните, отколкото да ги пее.
Въпреки недостатъците си обаче Cadenas de odio е по-скоро добър, отколкото слаб албум. Ако си фен на този стил, или още по-добре – на самата група – със сигурност ще те накефи достатъчно, че да го слушаш повече от веднъж. Но от друга страна не виждам и как след години ще можеш да се сетиш за повече от една-две песни от този диск. Иначе – ако искаш да чуеш нещо наистина яко от Soziedad Alkoholika, по-добре се ориентирай към Sesion#2, албумът с презаписани парчета от легендарния дебют на групата.
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар