ITSI: Като ще правим нещо, ще го правим по правилния начин

Освен, че в глобален мащаб са групата, пред чието име е най-забавно да слагаш по едно “ц”, ITSI са готови и със своя втори албум Last Days, в който като текстове засягат доста по-глобални теми. Групата, която ще направи промоция на тази колекция от смазващо тежки алтънатив метъл парчета на 29 февруари в клуб “Alc2oh5ol”, в момента е в състав Антон Димитров (китара), Ивайло Венциславов–Ръката (китара – и да, това е досегашният им басист), Боян Крамфилов (екс-Кълн, бас), Павлин Николов (барабани) и Димитър Георгиев (вокали). Именно с последния сядаме да поговорим за концепцията на албума, както и за всичко останало, случило се и случващо се около ITSI.

– Доста време работихте по този албум. Би ли разказал?
– От три-четири години работим по него – от 2008 г. започнахме да го правим. Тогава записахме едно парче, а февруари 2009 г. започнахме да записваме албума. И общо взето си го записахме за един месец, като останаха само вокалите. Тогава имаше някакви промени в студиото [става въпрос за “Pacific” в София]. После пък се оказа, че трябва да се презаписват китари и разни други неща. Тогава отидохме в студиото на вече бившия ни втори китарист Петър Братанов–Дон Пепиньо. Там той и Тонката презаписаха китарите. И после почнаха мъките. Всичко се случи доста трудно. Тони замина за Бургас. После пък разни файлове се загубиха и пак презаписвахме разни неща. Иначе се сещаш как е – лятото всички са отпуска, “айде есента да го работим”, есента пък изниква нещо – и общо взето така. Но пък за това време добавихме още две парчета и звукът стана още по-готин. Като слушам по-ранните варианти на микса, си мисля, че си струваше забавянето. То хората могат да сравнят версията на “Humanity” от клипа с тази, която е в албума. Иначе това е диск, който реално сме направили за няколко месеца, но докато стане завършен продукт, минаха три години.

– Като слушам Last Days, оставам с впечатлението, че е доста мислен – направо концептуален албум.
– То и първият беше с концепция. Даже в един момент ни хрумна следната идея – нали първият ни албум [Diary of a Psycho, 2007] е за вътрешния свят на един човек, а вторият е въобще за човечеството, планетата и взаимоотношенията, казано най-общо. Остава да направим трети, в който вече ще сме извън планетата, в космоса. Все по-мащабно гледаме на нещата, ха-ха! Това ни е само хрумване. Но вторият албум наистина е с концепция – имената на част от парчетата например са някои от седемте смъртни гряха [“Sloth”, “Envy”, “Lust”...].

– Това ли е отправната точка за концепцията за човечеството в албума?
– Да, общо взето това е идеята – що за същества сме ние, докъде сме се докарали, ужким еволюирайки, дали всъщност се развиваме, или вървим в някаква грешна посока. Като излезе дискът, хората ще могат да видят книжката с текстовете и да прочетат този на последното парче – “Last Days”. То е леко инспирирано от книгата Краят на детството на Артър Чарлс Кларк. В нея той развива теорията, че човечеството е създадено от някаква по-висша раса, която в някакъв момент ще се върне на Земята. Това става в книгата. Там извънземните изглеждат като дяволи – триметрови рогати същества, които не са дяволи, а просто така си изглеждат. Както и да е – това, което представлява текстът на “Last Days”, е реч на един от тези създатели на човечеството. Той обяснява как хората сме един експеримент едва ли не – един от най-успешните им, но тръгнал впоследствие в грешна посока. Иначе за концепцията – обичаме да сме малко социални като тематика, за да накараме хората малко да се замислят какво правим в глобален мащаб. Тук влиза и моментът с природата, взаимоотношенията ни един със друг. Изкривили сме се и забравяме много важни неща. Парите са единствената ценност и всичко останало да го духа. Ама не може така. Ето – вече и климата почнахме да променяме, без да искаме.



– Това са си едни съвсем ортодоксални текстове за метъл банда в момента...
– ...Точно това исках да кажа. Много групи – и то в различни стилове – засягат тези теми. Просто това вече са неща, които са и в нашите глави. Знаеш, че като чуеш нещо от повече места, в един момент може и да му обърнеш внимание.

– В албума има доста скитове със семпли и разни звуци – откъде са взети те?
– Част от тях съм ги взимал от сетове със семпли, които се предлагат точно за продуценти и диджеи, за да си ги ползват в парчетата. Има и едно, което е сбор от оргазми на мацки от порнофилми. Постарали сме се. Все пак това е сериозно нещо – не можеш да хванеш и да семплираш от ляво и от дясно. Едно е да си правиш семплите сам, но съвсем друго е да хванеш новия филм на Спилбърг и да си резнеш няколко реплики току-така. Не може така, но тук се прави масово, защото никой не следи. Утре албумът ти може да отиде някъде навънка и съвсем случайно да попаднеш под тежката ръка на закона с някое дело. Затова гледаме да се пазим от тези неща. За едно от парчетата – “All the Wrath”, на което викаме “дръмендбейсчето” – Тони дори ми записа китари, които после съм семплирал и редил. Като ще правим нещо, ще го правим по правилния начин.

– Основното, което се набива като впечатление от албума, е че е пълен със смазващо тежки рифове. Как пишете песните, от Тонката ли тръгва всичко?
– При нас нещата винаги са се случвали – или поне докато писахме албума се случваха така – по следния начин: Тони, китариста ни, идва на репетиция с шест нови рифа и започваме да ги сглобяваме. Често се случва преди това вече да е направил и една репетиция със Светльо [Радев], бившия ни барабанист, и почти да са наредили песента. Остава само аранжиментът да се донаправи – коя тема колко време да е заради вокали и подобни неща. Бас линиите също обикновено вече ги е измислил Тони – въпреки, че Ръката си ги променя, понеже и той си има гледна точка, хрумват му неща и на него. Но винаги са ставали доста лесно парчетата ни. Сега ще видим какво ще стане – имаме адски много нови идеи. Ако имаме пари да го запишем, третият албум може да го направим още тази година. Сега в новия състав дори като репетираме и си джемваме, много често се получава по някое ново парче. Тъпото е, че никой не ги записва и темите се забравят. Както и да е. Тонката е идеен човек. Има рифчета постоянно. Не знам от какво се вдъхновява. Хубавото е, че от септември отново е трайно в София. То затова и се задвижиха нещата по албума и успяхме да го довършим.



– В албума личат влияния от най-различни стилове – от дет метъл през груув до дръмендбейс. Явно слушате доста разнообразна музика. Какво ви вдъхновява?
– Определено! Никой от нас не се върти единствено около определен стил. Не можеш да кажеш, че някой слуша само брутален метъл, докато друг е по в дръмендбейса, а трети вече не знам си какво. Слушаме съвсем различни стилове. Ясно е, че това влияе доста. По този начин става и по-интересно. Аз лично – а съм сигурен, че и другите ще се съгласят – никога не съм си казвал: “С групата ще правим дет метъл и т'ва е. Ама тоя риф не е много дет метъл, мани го.” Няма такъв момент. К'вото дойде. Украсяването е нещо, което идва естествено. Никога не си казваме: “Сега ще направим едно е такова парче!” Дръмендбейсчето например никога не съм мислил да е за албума на ITSI. Но дойде Тони да запише китари, после песента взе да става по-грубичка във втората си част и накрая направо си го метнахме вътре в албума. Така де – докато го правихме, вече бяхме наясно, че ще е за групата и за албума, но отначало въобще не беше това идеята. Същата работа е и като цяло. Знаеш, всеки човек, който е фен на някаква музика или меломан, не може да слуша постоянно едно и също. От време на време сменяш. Както ти дойде. Аз много често редувам много лека музика с адски тежка. Ето, днес открих новите албуми на Behemoth. Винаги съм избягвал тази група, защото от едно време си ги спомням като блек метъл банда, а аз не понасям блек метъл. Днес чух албума от 2009 г. Хвана ми ухото. Много яки рифове има в него.

– Има една песен – “Absolute Zero” – която звучи като нещо, което Димитър Василев–Нуфри би направил. Даже отначало се чудех дали не пее той куплетите.
– Има го този момент. Между другото това е най-старото парче от албума. То беше измислено още, когато правихме песните за първия. Но не знам защо не влезе тогава. Може би не му е било времето. Впоследствие като писахме новия албум, решихме да си го запишем. Даже тогава Жельо [Железов, Awake] писа барабаните за тази песен. Светльо вече се беше върнал в групата, обаче Жельо много се кефеше на песента и държеше той да напише барабаните за нея. Светльо се съгласи. Всъщност те си размениха така по едно парче – “Envy” сме го мислили с Жельо, но Светльо го написа, а “Absolute Zero” сме го мислили със Светльо, а го написа Жельо. Но стана интересно – всеки музикант си има определен начин на мислене и дори когато свири някаква партия, която е един вид чужда, пак си вкарва доста от себе си и я превръща в своя. Иначе за Нуфри – това е огромен комплимент за мене. Той е много голям и всеки път, когато имам възможност, му го казвам, не му го спестявам. Хубаво е човек, като прави нещо готино, от време на време някой да ти го казва. И после си викаш: “Ей, май верно съм направил нещо готино.” Така или иначе всичко го правим за чест и слава, а не за кинти. Много е яко, накрая като ти се получи, освен всички приятели, които повтарят “Ей, супер сте, много е яко”, да има и някой, който да дойде и да каже “Хм, яко е, но еди к'во си, еди що си.” Защото е седнал и е поразсъждавал малко върху това, което е чул, и мнението му е малко по-реално. И като някой с реално мнение ти каже “евала”, значи си си го заслужил.

Още инфо:
ITSI във Фейсбук
Клип на “Humanity”

Снимки: Николай Илиев/Ursus Photography

Tweet