Vendetta, Outrage, Skinflick, Hidden... списъкът с групите, в които са свирили или сега свирят петимата от B.F.D.M. прави бандата най-близкото до супергрупа, което може да съществува на българската хардкор сцена. Братята от различни майки – Галин Георгиев, вокали; Михаил Йосифов, китари; Васил Василев, китари; Влади Разпопов, бас; Марин Сладкаров, барабани – са и от различни градове. Затова и Галин отсъства, когато взимаме интервюто, а Мишо го няма когато правим снимките. Те никога не са били банда, при която нещата се случват особено бързо, но пък когато се случават, винаги са яки – какъвто е и случаят с новото им ЕР В репетето, което ще можете да си купите на днешния им концерт с Born From Pain и Cut Off. Ето какво разказаха за него.
– Записвате някакви нови песни, разкажете.
Влади: Ние ги записахме! Пет парчета са готови и сега мислим да ги издадем.
Марин: Идеята е, живот и здраве, да ги пуснем под формата на CD за концерта с Born From Pain. Това са стари парчета, които се опитахме да запишем наведнъж, но нещо нямахме възможност.
Мишо: Всички инструменти са записани през 2009 г. И сега в началото на 2012 г. пък записахме вокалите. През това време се случиха разни неща – съставът на групата се промени, дойде нов вокалист, което забави малко нещата. Vendetta, където сме аз и Марин, също се върна към дейност. То половината от B.F.D.M. на практика сме във Vendetta. И направихме един албум, който вече е реалност – Време разделно. Сега предстои да довършим всичко около песните на B.F.D.M. до рождения ден на Марин, който е на, познайте – 1 март!
– Петте песни са от тези, които започнахте да свирите след като излезе демото ви – “2012” и подобни, нали?
Марин: “2012” също беше там, но отпадна.
Мишо: Ние я бяхме записали и нея, но я направихме прекалено бавно. А 2012 г. дойде много бързо, ха-ха! Така че няма да я пуснем тази година.
Марин: Три от парчетата са писани заедно с [Михаил Велчев] Кимура. Две от тях са с негови текстове – “Човек с глава на прасе” и “Пробуждане” [нея можеш да слушаш тук]. Третото беше само инструментал, за който Галин написа текст. За другите две вече и музиката и текстовете са писани заедно с Галин.
Васил: Получава се точно плавен преход от периода с Кимура към този с Галин.
Марин: Парчетата застояха малко заради промените в състава и албума на Vendetta. Но това е. Имахме възможност Галин да дойде и да направи тези пет песни. Записахме ги, можем да ги издадем. Иначе имаме и още поне толкова песни, които вече са мислени и писани с него. Идвал е тука и идеите са му показвани и той е участвал. Ако се наредят нещата, ще направим нещо цяло.
Влади: Това са ни новите песни, които ще са по-силови.
Марин: Но тия пет са неща, които са готови и са записани. Няма смисъл просто да седят така!
– Галин пее доста по-различно от Кимура – това по какъв начин се отразява на самата музика, която пишете?
Марин: То всеки вокал си има негов си стил. Иначе стилът на групата си остава общо взето един и същ. Няма как да е иначе – ние сме си постоянно заедно, обменяме едни и същи идеи. Ако има някаква промяна в звученето ни, то е защото имаме някакви нови музикални влияния.
Васил: Важното, което трябва да кажем тук, е, че Галин се справя много добре. Той вкарва дори мелодични вокали, които стават много яко. И това ни помага много, за да не си сменяме коренно стила. Знаеш, че когато една група смени вокалист, това много често води до някаква промяна и на музиката. Ние обаче се стараем да си съхраним нашия стил.
Марин: Важното е, че има енергия между нас и нещата се получават готино.
– Галин доколко участва в самото писане на песните? Доколкото знам, той си живее във Варна. Не е ли по-сложно така – от разстояние?
Марин: Да, наистина е малко по-трудно. Но ние едно време правихме същия номер с Делян [Стефанов, вокалиста на Vendetta] през океана. Пращат се мейли с музика, чува ги, казва какво иска да се пипне, какво да се промени. Не е като да няма как да стане.
Влади: Има случаи, когато сме рязали разни моменти, удължавали сме други, за да станат куплети. Не е толкова сложно.
Васил: Най-важното в момента е, че Галин отговаря много адекватно на цялата ситуация и пише много яки текстове.
Влади: Текстовете вече не са толкова пречупени през перспективата на някакви лични дразги и преживявания. Въпреки, че и Кимура пишеше много социални текстове и за еволюцията на съзнанието.
Марин: Но това не са никакви нападки срещу него – той си има негов си стил и докато беше в групата, всичко се получаваше супер с него. Нямаме никакъв проблем с него. После дойде Галин и започна да пише други текстове.
Влади: Той пише доста дълбоки и проникновени неща. Не са някакви бръщолевеници. Влага нещо, което и досега е присъствало в B.F.D.M. – социалната тематика, но обвързана по някакъв начин с духовната страна на нещата. Обаче е много важно да се знае – текстовете са социални, но в никакъв случай не се оприличаваме с някакви левичарски идеологии. Аполитични сме. Няма дясно, няма ляво – това е фарс някакъв. Аз много се дразня на някакви банди, които тръгват да ми заемат категорични позиции.
Марин: Мани бе, на мене ми се говори за музика, а не за политика!
Васил: Иначе, що се отнася до музиката – има леко втвърдяване на звука. Това е добре за нас, защото е различно. Най-тъпото е да има застой.
Мишо: Много наши близки хора, които са слушали и са се кефили на най-различните групи, в които сме свирили преди това – и Breakaway, и Skinflick, и Face Up, и Hidden – оценяват посоката, в която сме тръгнали сега с B.F.D.M. И това е яко, защото в тази сцена е малко странно да се говори за музика – хората повече ходят по концерти заради идеята, заради сцената, посланието. Но някак си се случи че точно тази група – без да е имала някога точно това като цел – се открои с това, че свири малко не по-мелодични или по-емоционални неща, ами някак си по-раздвижени. Хората оценяват това.
– То в нюйоркската сцена си има цяло подобно течение – да не изброявам нали сега имена, ама Leeway, Maximum Penalty, подобни банди. В България освен вас не са особено много...
Марин: Зависи кой свири... Но аз примерно се кефя, че тук има доста разнообразни групи. B.F.D.M. примерно е различна група – тук свиря съвсем различни неща от във Vendetta. Яко е да има различни групи. Ето примерно Blackmail на Павката [Павлов, от Т.В.У., C4] са малко по-такъв, Suicidal Tendencies стил. Трябва да се свирят различни неща, за да се развива тази сцена.
Мишо: Той ти отговори правилно на въпроса, що се отнася до това защо ние свирим така. Но групите, които ти спомена са от 90-те или края на 90-те поне. До голяма степен са отживелица. А ние сме не задължително по-големи, но поне по-свирили от повечето хора, които в момента са на хардкор сцената в България. Вдъхновяваме се от банди, които сме слушали и през 90-те, и през 80-те.
Марин: Това като Леми, дето го питат какво го вдъхновява да свири. И той отговаря: “Е, как какво? Beatles!”
Васил: В крайна сметка всеки е повлиян от нещо и в това няма нищо лошо. Яко е, ако може да го пресъздаде и да се развива.
– То вие отначало май започнахте като кавър банда на Cro-Mags...
Марин: Да. Отначало свирихме аз, Влади и Васко. Първия ни концерт беше, когато трябваше да свири една латиноамериканска банда, Asunto, ама те не дойдоха и ние се качихме на сцената да направим няколко песни на Cro-Mags. После – вече не си спомням с коя група беше тоя концерт – пак направихме един цял сет на Cro-Mags. Това беше още преди Кимура да дойде. Чак с него започнахме да правим наши си песни.
Мишо: Иначе кавър банда в нашите среди звучи леко обидно. Ние сме просто група приятели, които са се събрали, за да свирят заедно. И понеже всичко отначало е било малко на по-битово ниво – са се събрали, за да разтушат и да обединят сили, за да прекарат приятно времето си – са свирили кравъри. И после социалната им ангажираност ги е подтикнала да правят нещо собствено, просто щото им се получава, а и им е кеф. Лека полека се почва.
Марин: Днеска говорих с един мой приятел – не искам да казвам кой е, то ще се разбере. Той ми каза: “Брато, това, което правите в момента е ъндърграунд в буквалния смисъл. Буквалния! Слизаш долу в мазето, където е правено, където е записано.” И това е.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: Николай Илиев/Ursus Photography
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар