Рокът побеждава попа в 15-ия албум на американската банда
“I'm baaack! Baaack in the saddle again!” Ревът на Стивън Тайлър от припева на песента, с която започва Rocks (1976), последният истински велик албум на Aerosmith, не спира да ехти в главата ми вече половин месец. Причината е, че групата, създала идеалната рокендрол смес между епичните нео-блус рифове на Led Zeppelin и усета за хитово поп звучене на Rolling Stones, прескача поредния трап в кариерата си и отново се завръща с гръм и трясък. А новият Music from Another Dimension! е най-близкото до преоткриване на звученето и ценностите на Aerosmith от 70-те, на което си можел да се надяваш.
“I'm baaack! Baaack in the saddle again!” Ревът на Стивън Тайлър от припева на песента, с която започва Rocks (1976), последният истински велик албум на Aerosmith, не спира да ехти в главата ми вече половин месец. Причината е, че групата, създала идеалната рокендрол смес между епичните нео-блус рифове на Led Zeppelin и усета за хитово поп звучене на Rolling Stones, прескача поредния трап в кариерата си и отново се завръща с гръм и трясък. А новият Music from Another Dimension! е най-близкото до преоткриване на звученето и ценностите на Aerosmith от 70-те, на което си можел да се надяваш.
Групата отново работи с продуцента Джак Дъглас и от песни като “Luv XXX” лъха на суров рокендрол, който би бил у дома си в Toys in the Attic (1975). Това продължава в “Oh Yeah”, “Tell Me” и песни, в които Aerosmith са плюли на радио стандарта и се забавляват в продължение на по над шест минути – “Out Go the Lights” и “Street Jesus”. Най-яките парчета в албума са плод на творческия тандем между Тайлър и Джо Пери. Това ти връща загубеното след 80-те усещане, че слушаш истинска рок банда, а не поп изпълнители, които са поверили композирането на външни автори. Aerosmith работеха по такъв начин след Permanent Vacation (1987), правят го и сега. Но точно парчетата, писани заедно с Марти Фредериксен – който само за сравнение е съавтор на всяка една песен от Just Push Play (2001) – са моментите, в които Music from Another Dimension! пада по лице. “What Could Have Been Love” е прекалено предвидима балада, която бледнее като въздействие с другите подобни песни в албума – кавъра на “We All Fall Down” на Даян Уорън и “Another Last Goodbye”. “Lover Alot” пък е това, което обикновено се получава, когато поп продуцент опитва да напише рок песен – безкрайно повтаряне на тъп припев, което убива всякаква инерция.
Но всъщност точно това е най-приятното в Music from Another Dimension! Рядко можеш да попаднеш на албум, в който рокендролът нагледно да пребива попа от бой. Те обикновено просто не са на едно място. Тук са. И тази победа е повече от сладка за слушане. А като се замислиш, че само преди някакви си две години Тайлър и Пери не можеха да се гледат и групата правеше прослушвания за нов вокалист...
* Публикувано на сайта на Tangra Mega Rock
Няма коментари:
Публикуване на коментар